Марсоходът "Пърсивиърънс" на НАСА започва да се изкачва по склона на древната делта в кратера, където кацна, за да събере проби, които да бъдат върнати на Земята, съобщи Би Би Си.
Той ще спира по пътя, за да изследва скалите, които изглеждат най-интересни в търсене на доказателства за живот на Марс в миналото. На връщане роботът ще вземе проби от някои от тях и ще ги остави в основата на делтата, за да бъдат взети от бъдеща мисия.
Целта е пробите да бъдат върнати на Земята през 30-те години и да бъдат изследвани.
Марсоходът кацна зрелищно в средата на 45-километровия кратер Джезеро (Йезеро) на Марс на 18 февруари миналата година. Оттогава той тества своите инструменти, събира обща информация за заобикалящата го среда, а експерименталният минихеликоптер "Инджинюъти" доказа способностите си да лети.
Главната цел на "Пърсивиърънс" е да достигне възвишението от седименти в западната част на Джезеро. Отдавна се предполага, че това е делта, въз основа на сателитни снимки. Първоначалните наблюдения на "Пърсивиъранс" потвърдиха това.
Делтата е структура, изградена от тинята и пясъка, изхвърляни от река при навлизането й в по-широк воден басейн. Заради внезапното забавяне на течението по дъното се утаяват материали. В случая със Джезеро по-широкият воден басейн вероятно е бил езеро в кратер, съществувало преди милиарди години.
"Реките, които се вливат в делтата, очевидно носят хранителни вещества, които са полезни за живота, а след това фините зърнести седименти, които се отлагат в делтата, допринасят за запазването им", обяснява професор Санджив Гупта от Имперския колеж в Лондон, който е в екипа на мисията. "Също така, ако има живот по-нагоре по течението, той може да се пренесе по реката и да се концентрира в делтата."
От няколко дни "Пърсивиъранс" маневрира към "рампата" на делтата, наречена Hawksbill Gap (Хоуксбил Геп). Това е лек наклон, който ще изведе робота на височина няколко десетки метра над дъното на кратера.
Изкачването е обявено като проучване. "Пърсивиъранс" ще се движи, търсейки най-интересната скала в делтата. Има някои слоести, финозърнести скали.
"Марсоходът разполага с невероятен набор от инструменти, които могат да ни подадат данни за химията, минералогията и структурата на делтата, като изследват седиментите чак до мащаба на зърно сол", казва професор Брайъни Хорган от университета "Пърдю", Индиана. "Ще научим за химическия състав на това древно езеро, дали водите му са били киселинни или неутрални, дали е било обитаема среда и какъв живот е могло да поддържа."
Малко вероятно е самият робот да може да направи някакви категорични заключения, колкото и интелигентни да са инструментите му. Дори на Земята, където знаем, че микробният живот съществува от милиарди години, доказателствата за най-ранните му вкаменени форми са трудни за тълкуване, дори спорни.
За да бъдат установени факти за живота на Марс, ще трябва да се изчака колекцията от скали на марсохода да бъде върната на Земята, за да бъде проведено изследване, за което са оборудвани само най-големите лаборатории.
Очаква се "Пърсивиъранс" да складира първите взети проби, когато се върне на дъното на кратера в края на годината. Сред тях ще са и четирите мостри, събрани през предишните месеци на дъното на кратера.
НАСА и Европейската космическа агенция са в напреднал етап на планиране на мисиите, необходими за прибиране на пробите. Тези мисии - още един марсоход, ракета на Марс и космически кораб носител, трябва да бъдат изстреляни към края на това десетилетие.
На "Пърсивиранс" му предстоят още много години работа. След като складира пробите, ще се върне обратно до върха на склона и ще продължи след него, за да разгледа скали, които биха могли да бъдат останки от бреговата линия на древното езеро Джезеро.
Тези отлагания са изградени от карбонатни минерали и може да са се образували в среда, благоприятна за запазване на данни за минал живот, ако е съществувал такъв.
Той ще спира по пътя, за да изследва скалите, които изглеждат най-интересни в търсене на доказателства за живот на Марс в миналото. На връщане роботът ще вземе проби от някои от тях и ще ги остави в основата на делтата, за да бъдат взети от бъдеща мисия.
Целта е пробите да бъдат върнати на Земята през 30-те години и да бъдат изследвани.
Марсоходът кацна зрелищно в средата на 45-километровия кратер Джезеро (Йезеро) на Марс на 18 февруари миналата година. Оттогава той тества своите инструменти, събира обща информация за заобикалящата го среда, а експерименталният минихеликоптер "Инджинюъти" доказа способностите си да лети.
Главната цел на "Пърсивиърънс" е да достигне възвишението от седименти в западната част на Джезеро. Отдавна се предполага, че това е делта, въз основа на сателитни снимки. Първоначалните наблюдения на "Пърсивиъранс" потвърдиха това.
Делтата е структура, изградена от тинята и пясъка, изхвърляни от река при навлизането й в по-широк воден басейн. Заради внезапното забавяне на течението по дъното се утаяват материали. В случая със Джезеро по-широкият воден басейн вероятно е бил езеро в кратер, съществувало преди милиарди години.
"Реките, които се вливат в делтата, очевидно носят хранителни вещества, които са полезни за живота, а след това фините зърнести седименти, които се отлагат в делтата, допринасят за запазването им", обяснява професор Санджив Гупта от Имперския колеж в Лондон, който е в екипа на мисията. "Също така, ако има живот по-нагоре по течението, той може да се пренесе по реката и да се концентрира в делтата."
От няколко дни "Пърсивиъранс" маневрира към "рампата" на делтата, наречена Hawksbill Gap (Хоуксбил Геп). Това е лек наклон, който ще изведе робота на височина няколко десетки метра над дъното на кратера.
Изкачването е обявено като проучване. "Пърсивиъранс" ще се движи, търсейки най-интересната скала в делтата. Има някои слоести, финозърнести скали.
"Марсоходът разполага с невероятен набор от инструменти, които могат да ни подадат данни за химията, минералогията и структурата на делтата, като изследват седиментите чак до мащаба на зърно сол", казва професор Брайъни Хорган от университета "Пърдю", Индиана. "Ще научим за химическия състав на това древно езеро, дали водите му са били киселинни или неутрални, дали е било обитаема среда и какъв живот е могло да поддържа."
Малко вероятно е самият робот да може да направи някакви категорични заключения, колкото и интелигентни да са инструментите му. Дори на Земята, където знаем, че микробният живот съществува от милиарди години, доказателствата за най-ранните му вкаменени форми са трудни за тълкуване, дори спорни.
За да бъдат установени факти за живота на Марс, ще трябва да се изчака колекцията от скали на марсохода да бъде върната на Земята, за да бъде проведено изследване, за което са оборудвани само най-големите лаборатории.
Очаква се "Пърсивиъранс" да складира първите взети проби, когато се върне на дъното на кратера в края на годината. Сред тях ще са и четирите мостри, събрани през предишните месеци на дъното на кратера.
НАСА и Европейската космическа агенция са в напреднал етап на планиране на мисиите, необходими за прибиране на пробите. Тези мисии - още един марсоход, ракета на Марс и космически кораб носител, трябва да бъдат изстреляни към края на това десетилетие.
На "Пърсивиранс" му предстоят още много години работа. След като складира пробите, ще се върне обратно до върха на склона и ще продължи след него, за да разгледа скали, които биха могли да бъдат останки от бреговата линия на древното езеро Джезеро.
Тези отлагания са изградени от карбонатни минерали и може да са се образували в среда, благоприятна за запазване на данни за минал живот, ако е съществувал такъв.
