Сключването на брак на по-късен етап от живота предпазва от деменция, а самотните хора в напреднала възраст увеличават риска от деменция, показват проучвания.
"Съществува връзка между това да си женен на средна възраст и по-ниския риск от деменция като възрастен човек. Данните ни показват също, че разведените хора представляват значителен дял от случаите на деменция", казва първият автор на изследването Вегард Скирбек. Той е старши изследовател в Департамента за физическо здраве и стареене и Центъра за плодовитост и здраве в Норвежкия институт за обществено здраве (NIPH).
Отправната точка на изследователите е разглеждането на семейното положение на 8706 лица във възрастовата група 44-68 години, които са регистрирани в различни норвежки национални регистри. След това те проверили колко от тях са развили деменция след 70-годишна възраст.
Едно от обясненията за по-ниския риск от деменция сред женените хора може да бъде, че бракът е важен източник на социални контакти.
"В няколко проучвания е доказано, че социалната изолация е свързана с повишен риск от деменция. Също така е доказано, че бракът е особено важен защитен фактор срещу деменция при мъжете. В нашето проучване обаче бракът беше еднакво важен както за мъжете, така и за жените", казва Скирбек.
Повишеният риск от деменция при хората, които не са сключили брак, до голяма степен може да се дължи на бездетността.
"Наличието на деца изглежда е важно, но анализите не могат да установят дали бездетността или липсата на брак е основният механизъм за повишения риск от деменция", казва той.
Други обяснения за наблюдаваните връзки биха могли да бъдат повишеният стрес във връзка с развода и разликите в начина на живот. В проучването изследователите са взели предвид образованието, броя на децата, тютюнопушенето, високото кръвно налягане, затлъстяването, липсата на физическа активност, диабета, психологическите проблеми и липсата на близки приятели.
"Съществува връзка между това да си женен на средна възраст и по-ниския риск от деменция като възрастен човек. Данните ни показват също, че разведените хора представляват значителен дял от случаите на деменция", казва първият автор на изследването Вегард Скирбек. Той е старши изследовател в Департамента за физическо здраве и стареене и Центъра за плодовитост и здраве в Норвежкия институт за обществено здраве (NIPH).
Отправната точка на изследователите е разглеждането на семейното положение на 8706 лица във възрастовата група 44-68 години, които са регистрирани в различни норвежки национални регистри. След това те проверили колко от тях са развили деменция след 70-годишна възраст.
Едно от обясненията за по-ниския риск от деменция сред женените хора може да бъде, че бракът е важен източник на социални контакти.
"В няколко проучвания е доказано, че социалната изолация е свързана с повишен риск от деменция. Също така е доказано, че бракът е особено важен защитен фактор срещу деменция при мъжете. В нашето проучване обаче бракът беше еднакво важен както за мъжете, така и за жените", казва Скирбек.
Повишеният риск от деменция при хората, които не са сключили брак, до голяма степен може да се дължи на бездетността.
"Наличието на деца изглежда е важно, но анализите не могат да установят дали бездетността или липсата на брак е основният механизъм за повишения риск от деменция", казва той.
Други обяснения за наблюдаваните връзки биха могли да бъдат повишеният стрес във връзка с развода и разликите в начина на живот. В проучването изследователите са взели предвид образованието, броя на децата, тютюнопушенето, високото кръвно налягане, затлъстяването, липсата на физическа активност, диабета, психологическите проблеми и липсата на близки приятели.
