Факти от календара: 29 април

1672 г. армията на Луи XIV напада Холандия.

През 1658 г. френската армия побеждава испанците в битката при Дюните. Пиренейският договор (1659) слага край на войната. Съгласно него Луи се жени за испанската инфанта Мария-Тереза (негова братовчедка). Бракът е сключен през 1660 г. и съгласно брачното споразумение Мария-Тереза се отказва от свои бъдещи претенции за испанския трон.

Официално регентството на Ана Австрийска приключва през 1651 г., когато Луи е на 13 години. Кралят оставя управлението на държавата в ръцете на Мазарини, на когото има пълно доверие и когото боготвори. Когато кардиналът умира през 1661 г., всички очакват на поста министър-председател да бъде назначен Никола Фуке, маркиз на Бел Ил и вседържец на финансите. Вместо това Фуке бива уволнен и затворен заради финансови злоупотреби.

Луи се отказва да назначи нов премиер и започва да управлява сам. Той създава ръководен от него Висш съвет, в който членуват неголям брой министри: Жан Батист Колбер (министър на вътрешните работи), Юго дьо Лион (министър на външните работи), Франсоа Мишел Льо Телие дьо Лувоа (министър на войната). Луи изключва от съвета висшите благородници и Сен Симон пише, че това е времето на „господство на буржоазията”.

През 1661 г. френската хазна е почти празна, Луи харчи огромни суми за блясъка на кралския си двор. Като покровител на изкуствата, той финансира Молиер, Льо Брюн, Люли и други крупни фигури на изкуството по това време. Кралят става „защитник” на Френската академия на изкуствата и изразходва много средства за подобрението на музея Лувър. През 1665 г. Жан Батист Колбер е назначен за контрольор на финансите. Той намалява рязко държавния дълг чрез по-ефективно данъчно облагане и с подобряване на методите за събиране на данъците.

Колбер има мащабни планове за подобряване на френската икономика чрез инвестиране в търговията и индустрията. Така неговата администрация създава нови предприятия и насърчава производството и изобретенията. Колбер подобрява сериозно военноморския флот, каналите и пътищата, той е един от създателите на икономическото течение „меркантилизъм”. По заповед на Луи XIV в Париж е построен Домът на инвалидите, където намират последен покой войници-ветерани. Кралят определя тази сграда за едно от най-големите си постижения.

През 1665 г. умира испанският крал Фелипе IV, който е наследен на трона от болнавия си и умствено недоразвит син Карлос II. Луи XIV заявява, че Брабант (тогава испанска Холандия, днес Северна Белгия) принадлежат на неговата съпруга Мария-Тереза, дъщеря на Фелипе IV и полусестра на новия испански крал. Така през 1667 г. избухва Деволюционната война, в която френският крал участвува лично.

Като свой основен враг Луи XIV вижда не Испания, а Обединените провинции. Проблемите в Нидерландия по това време помагат на замислите на Франция. Най-силната политическа фигура в Холандия Йохан де Вит се опасява, че властта може да премине в ръцете на Оранжкия принц Виллем III. Според Де Вит, ако войната с Франция се води по земя, това ще доведе до засилване влиянието на Виллем III и неговата армия. Франция лесно завладява Фландрия и Франш Конте. За да се защитят от по-нататъшна френска окупация, холандците се присъединяват към т. нар. Троен съюз с Англия и Швеция (1668).

Страхувайки се от обединените флотове на Англия и Холандия, Луи се съгласява да сключи мир. Договорът е подписан в Екс-ла-Шапел през 1668 г. Съгласно него, Франция задържа Фландрия, но предава на Испания Франш Конте (дн. Холандия).

Тройният съюз не просъществува дълго. През 1670 г. Луи XIV подписва таен договор в Дувър с братовчед си, английския крал Чарлс II (Чарлз също е внук на Анри IV). Съгласно него, двете страни създават коалиция и през 1672 г. обявяват война на Холандия. Агресията на Франция принуждава Де Вит да напусне властта и да предаде управлението на Виллем Оранжки. Виллем III сключва съюз с Испания, а през 1674 г. Англия се оттегля от военния конфликт. Вилем се жени за племенницата на Чарлз II Мери Стюарт. Мирният договор е сключен в Наймейхън (днешна Холандия) през 1678 г. и Франция печели нови територии в Ниските земи (Холандия) и си връща Франш Конте.

Договорът от Наймейхън засилва мощта на Франция. Това не задоволява Луи XIV и година по-късно той освобождава външния си министър Симон Арно, маркиз на Помпон. Продължава укрепването на френската армия, но през следващите години френският крал се заема със съдебни процеси за придобиване на територии. Луи твърди, че завладените от него земи му принадлежат, заедно с прилежащите им колонии. Той възлага на френския съд задачата да провери кои земи принадлежат на Франция и на френската армия, за да ги окупира. Тези анексии не са първостепенна задача за Луи, всъщност той иска да придобие стратегическия във военно отношение град Страсбург. Градът се намира в Елзас, но за разлика от останалата част на тази провинция, Вестфалският мирен договор не го предоставя на Франция. През 1681 г. със съдебно основание Луи анексира Страсбург.

1918 г. Павло Скоропадски извършва държавен преврат в Украйна и се обявява за хетман. Той е сред водачите на борбата за независимост на Украйна след Руската революция от 1917 г.

В началото на 1918 г. правителството на Украинската народна република сключва споразумение с Германия, според което в страната навлизат германски войски. Те трябва да предотвратят завладяване на Украйна от Съветска Русия, а в замяна Украйна да достави определени количества храни на Германия.

Тъй като доминираното от социалдемократите правителство не успява да изпълни ангажиментите си, германците подкрепят държавния преврат от 29 април 1918 г., ръководен от Павло Скоропадски, който се обявява за хетман на Украйна.

Управлението на Скоропадски е съпътствано от селски бунтове и партизанска съпротива. Той е обвиняван в проруски настроения и че е марионетка на германците. Основната опора на режима му били германските войски и земевладелската аристокрация. Въпреки това, за разлика от предходния период, той успява да възстанови функционирането на администрацията, да сключи мирен договор със Съветска Русия и да установи дипломатически отношения с много страни, сред които и България.

След капитулацията на Германия и Австро-Унгария през ноември 1918 г. и изтеглянето на техните войски от Украйна Павло Скоропадски прави опит да спечели подкрепата на Тройното съглашение, като се обявява за федерация на Украйна с Русия (след нейното освобождение от болшевиките. Това предизвиква въстание, оглавено от Симон Петлюра, което възстановява Украинската народна република начело с Володимир Виниченко.

Въпреки поражението си Скоропадски не се отказва от титлата си на хетман и заминава в Германия. Умира в края на Втората световна война, след като е ранен по време на съюзническа бомбардировка.

1945 г. Адолф Хитлер се жени за Ева Браун в Берлин и в завещанието си посочва за свой приемник адмирал Карл Дьониц.

Браун среща Хитлер в Мюнхен на 17-годишна възраст, докато работи като асистент и модел на личния му фотограф. Тя започва по-често да се среща с Хитлер след самоубийството на племенницата му Гели Раубал на 19 септември 1931 г. Самата Браун прави опит за самоубийство през 1932 г. като се прострелва във врата. След възстановяването й Хитлер започва да й обръща повече внимание и урежда купуването на вила в предградието на Мюнхен Васербургерщрасе с пари от хонорарите, получени от продажбите на силно популярните негови снимки, направени в студиото на Хайнрих Хофман. Той й осигурява също един Мерцедес, шофьор и прислужница.

Когато Хитлер става канцлер на Германия през 1933 г. Браун сяда на сцената в частта, запазена за много важни личности, като секретарка, на което сестрата на Хитлер Ангела възразява, в резултат на което ѝ е забранено да живее в близост до Браун. През 1935 г. Ева Браун прави повторен опит за самоубийство, този път със свръхдоза приспивателни. Към 1936 г. Ева Браун е в домакинството на Хитлер в Бергхоф, близо до Берхтесгаден, когато той е там, а родителите ѝ също са поканени неколкократно на вечеря.

През 1938 г. Хитлер посочва Браун като пръв негов наследник с годишен доход от около 600 английски лири след смъртта му, Въпреки това, Браун изглежда не имала политическо влияние над Хитлер. На нея не й е позволено да остава в стаята, когато се обсъждат работни или политически въпроси. Не е ясно дали Браун е членувала в Националсоциалистическата партия. Според нейната биографка, Анджела Ламбърт, никога не е членувала в партията, нито е била подлагана на натиск да го стори.

И въпреки че е ключова фигура във вътрешния социален кръг на Хитлер, Браун не се появява на публично място заедно с него до лятото на 1944 г., когато сестра й се омъжва. На 3 юни 1944 г. сестрата на Браун Гретл се омъжва за Херман Фегелайн, който служи като офицер за свръзка в щаба на Хитлер. Хитлер използва женитбата като претекст за появяването на Браун на официални събития. Когато Фегелайн е заловен към края на войната да се опитва да избяга в Швеция с друга жена, Хитлер лично заповядва екзекуцията му. Гретл е бременна в осмия месец по това време и кръщава дъщеря си Ева Барбара Фегелайн.

Германският народ узнава за връзката на фюрера след края на войната. Дори и по време на Втората световна война Браун продължава да живее с много свободно време, което запълва с упражнения, четене на любовни романи, гледане на филми и дори ранна немска телевизия (поне до около 1943 г.) наред с домакинстване на събранията на вътрешния кръг на Хитлер. За разлика от повечето германци, на нея й е позволено да чете английски и американски списания и да гледа чуждестранни филми.

С рухването на германската отбрана към края на Втората световна война Браун се заклева във вярност към Хитлер и отива в Берлин, за да бъде до него в силно укрепения Фюрербункер под Райхсканцлерството. Докато войници от Червената армия се приближават към бункера, Ева Браун и Адолф Хитлер сключват граждански брак с кратка церемония на 29 април 1945 г. със свидетели Йозеф Гьобелс и Мартин Борман. След брака законното й име става Ева Хитлер. Когато подписва удостоверението за брак тя написва буквата B, но я задрасква и написва Хитлер.

24 часа по-късно двамата заедно се самоубиват в стая на бункера. Около 15.30 ч. на 30 април 1945 г.  Адолф Хитлер сдъвква капсула с цианид и се застрелва в дясното слепоочие, на Ева е достатъчен и само цианида. Телата им са изгорени в двора на Райхското канцлерство в непосредствена близост до Фюрербункера.

Овъглените останки са открити от руснаците, които ги погребват в базата на СМЕРШ в Магдебург, Източна Германия заедно с телата на Йозеф и Магда Гьобелс и шестте им деца.

Любопитен факт е, че след войната е открит дневника на Ева Браун от 1935 г., който тя започва точно на рождения си ден, 6 февруари 1935 г., и в който на 22 страници описва въпросите, които са я вълнували в ранните етапи на отношенията и с Хитлер. „Толкова съм щастлива, че той ме обича толкова много и се моля това да продължи винаги. Едва ли ще бъде моя грешката, ако някога престане да ме обича. Много съм нещастна, че не мога да му пиша, и този дневник служи като отдушник на моите терзания”, споделя Ева на белия лист.

Следват и други откровения: „Прекарахме хубав следобед, а в края на деня той изведнъж реши, че трябва да се прибира и тръгна към гарата. Имах лошо предчувствие, макар да се надявах, той не дойде през следващите две седмици. Не знаех дали ми е сърдит… търсих причина, за да разбера защо си тръгна без дори да каже довиждане”; „Има само едно нещо, което искам - да бъда сериозно болна и да не чувам нищо за него поне за една седмица. Защо все нищо не ми се случва? Защо трябва да премина през всичко това? Ако само не бях го срещала! Аз съм една нещастница. Най-добре би било да отида да купя повече сънотворни прахчета и да се успокоя, за да не мисля повече за това”; „Той има нужда от мен само в определени моменти и с определена цел, в противен случай това не би могло да бъде възможно. Това е идиотщина. Когато ми каза че ме обича, той имаше предвид, че ме обича само в този ограничен смисъл, подобно на обещанията си, които никога не изпълняваше. Защо ме измъчва така, когато може всичко да приключи толкова бързо?”; „Той отново е извън Берлин. Само ако можех да не полудявам така, когато той ме вижда толкова рядко. В крайна сметка, ясно е, че той в действителност не се интересува от мен толкова много, когато има толкова работа с политиците”.

1945 г. американските войски освобождават затворниците в концлагера в Дахау.

Любопитен факт е, че жителите на град Дахау били единодушно против кандидатурата на Хитлер на изборите през 1933 г. Това силно уязвило самолюбието на фюрера. Когато той дошъл на власт, издал заповед да бъде построен концентрационен лагер в града, и то по такъв начин, че димът от пещите на крематориума със зловещата му миризма на изгаряните трупове, да се разпространява в града.

Лагерът Дахау бил изграден върху 235 хектара. Той се превърнал в еталон за създаване на други концлагери. През дванадесетте години, в които функционирал лагерът, през него преминали 250 000 човека от цяла Европа. Загиналите в лагера са над 70 000 души.  Онези, които успели да оцелеят, били освободени от войските на САЩ през април 1945 г.

В лагера Дахау постоянно се разработвали и усъвършенствали нови методи и форми на наказания и издевателства над затворниците. Провеждали се жестоки опити над хора, в това число и медицински опити. Провеждани са изследвания за методите и начините на контрол над човешкото поведение и съзнание. През периода от 1941 до 1942 г. - само за една година - са проведени над петстотин опита над затворници.

От 1933 до 1939 г. в концентрационния лагер Дахау се намирали хора, които според тогавашните разбирания разваляли великата арийска раса. Това били комунисти, социалисти, свещеници, проститутки и душевноболни. На територията на лагера Дахау бил изграден полигон за обучение в точна стрелба на войниците. Те трябвало да стрелят по движещи се цели - това били затворници от лагера.

На 9 април 1943 г. в лагера били разстреляни повече от половината затворници, а труповете им били изгорени в пещите. Войната приключвала и затова пещите горели всеки ден. Един от убитите на девети април бил 42-годишният дърводелец Георг Елзер, който останал в историята с това, че не му стигнали тринадесет минути, за да промени хода на световната история. Елзер успял да създаде, без никой да му е показвал, саморъчно направена бомба с точен часовников механизъм. Той заложил бомбата на място, където Хитлер трябвало да произнесе реч на девети ноември 1939 година. Но Хитлер много бързал и си тръгнал тринадесет минути преди взрива.

На 28 април 1945 г., един ден преди пристигането на американските войски, затворниците в лагера Дахау се вдигнали на бунт. След като войските на САЩ превзели лагера, той продължил да действа, но за германци. Той така си и останал лагер на смъртта. Но в него вече били разстрелвани войници на Вермахта.

1965 г. е направена първата снимка на спътника на планетата Плутон Харон. Плутон има общо пет открити луни - най-голямата от които е Харон, Никс и Хидра (открити през 2005 г.), Керберос (открита през 2011 г.) и Стикс (открита през 2012 г.).

Харон  е естествен спътник на планетата джудже Плутон, открит от американския астроном Джеймс Кристи на 22 юни 1978 г. при старателно изучаване на увеличени образи на Плутон върху фотографски плаки. Астрономът забелязал една незначителна, но периодично появяваща се издатина на повърхността на планетата. След проследяване на тази издутина установил, че тя за пръв път е снимана на 29 април 1965 г. Обектът получава предварителното означение 1978 Р 1.

Джеймс Кристи кръщава спътника на името на митичния лодкар от древногръцката митология Харон, който прекарва мъртвите през  река Стикс в царството на Хадес (гръцкия еквивалент на Плутон). Името „Харон” е официално прието от Международния астрономически съюз през 1985 г.

Откриването на Харон позволило на астрономите да изчислят с по-голяма точност размера и масата на Плутон. Харон прави една пълна обиколка около Плутон за 6,387 дни - същото време, за което Плутон прави едно пълно завъртане около оста си. Двата обекта са „гравитационно-зацепени” - винаги стоят с една и съща страна един към друг заради сравнително малката разлика в масите им.

Любопитен факт е, че за разлика от Плутон, който е покрит със замръзнал азот, неговият спътник е обвит в лед с температура близка до  абсолютната нула. Поради необичайно малката разлика в големината на Плутон и Харон, те понякога се смятат за двойна планета.

През 2006 г. към Плутон беше изстреляна автоматичната междупланетна станция на НАСА „Ню Хърайзънс”. На 7 април 2006 г. „Ню Хърайзъснс” мина орбитата на Марс, на 28 февруари 2007 г. - орбитата на Юпитер, на 8 юни 2008 г. - орбитата на Сатурн, на 18 март 2011 г. - орбитата на Уран. „Ню Хърайзънс” все още е доста далече и му остават две години път - ще достигне Плутон чак на 14 юли 2015 г., след близо девет години и половина пътешествие.

1970 г. САЩ и силите на Южен Виетнам нахлуват в Камбоджа в преследване на Виет Конг. Виет Конг на кратко от Виет Нам Конг Сан и означава виетнамски комунист. Думата се появява за първи път в сайгонски вестници през 1956 г. Най-ранните цитати за Виет Конг на английски са от 1957 г.

В резултат на Първата индокитайска война, през 1954 г. държавата се разделя на Северен Виетнам на Хо Ши Мин и Южен Виетнам на Нго Дин Дием по пример на Корея. Разделението е замисляно като временна мярка до изборите през 1956 г., които така и не се състоят. Виет Конг е военнополитическа организация в Южен Виетнам по време на Виетнамската война (1960-1975).

По време на Виетнамската война 1964-1973 г. силите на Виетконг (снабдявани с оръжие и подкрепяни от правителството на Демократична република Виетнам) воюват с американските и южновиетнамските войски. Провежда Офанзивата Тет - решаваща в стратегическо и психологическо отношение за войната във Виетнам.

През март-април 1975 г. Виетконг и армията на Севера разгромяват южновиетнамските войски, което е последвано от обединението на Виетнам (1976).

1986 г. при пожар в обществената библиотека на Лос Анжелис изгарят или са повредени 400 000 тома книги. Огънят избухва малко след 10.00 ч. И макар че пожарникарите пристигат минути след подаване на сигнала, щетите по сградата са огромни.

В следващите седмици хиляди доброволци се стичат, за да помогнат в разчистването след пожара. Те отделят оцелелите книги и ги подсушават ги в опит да бъдат възстановени след стихията. Минали повече от три години обаче преди тези екземпляри да могат да бъдат използвани отново.

Пламъците, а впоследствие и водата, завинаги унищожават незаменими хартиени издания, рисунки от патенти, исторически карти, художествени разпечатки, фотографски негативи и вестникарски архиви.

1999 г. при операция „Съюзна сила” на НАТО в Югославия е разрушена Авалската телевизионна кула (204,5 м) край Белград. Реконструкцията й приключва на  21 декември 2006 г. завършва реконструкцията на кулата и тя е официално открита на 21 април 2010 г.

По време на Косовската война, кулата представлява военна цел, чрез която се осъществява технически пропагандата на режима на Слободан Милошевич в Съюзна република Югославия. Телевизионната кула е разрушена, за да се предотврати излъчването на Радио-телевизия Сърбия. Излъчването на телевизията не спира, тъй като тя използва мрежа от местни телевизионни станции, които препредават сигнала в цяла Сърбия.

Кулата е една от последните цели за унищожаване в операцията на НАТО. За нейното разрушаване се използва специална бомба. Преди Атентатите от 11 септември 2001 г. кулата е най-високата конструкция, разрушавана някога по време на война. Любопитен факт е, че телевизионната кула била единствената кула в света, чието напречно сечение е равнобедрен триъгълник и една от малкото, която не е забита в земята, а „стои” на собствени подпори.

2011 г. се състои сватбата на Уилям, Херцог на Кеймбридж, и Кейт Мидълтън. Двамата бяха обявени за съпруг и съпруга на тържествена церемония в Уестминстърското абатство в Лондон. Събитието беше охранявано от 5000 полицаи, а в английската столица пристигнаха стотици хиляди души от страната и чужбина, които искаха да видят на живо сватбата.

Официалните гости на венчавката бяха над 2000. Всъщност сватбата на принц Уилям нямаше висш кралски статут и съгласно протокола на тържеството не бяха поканени лидерите на световни държави. На церемонията присъстваха представители на действащите царски династии в Европа и други страни, както и държавници от бивши британски колонии. Останалите страни бяха представени от посланиците си в Лондон.

Кейт Мидълтън пристигна в храма с автомобил „Ролс Ройс” в цвят тъмно бордо, който компанията подарява на кралица Елизабет II през 1978 г. по случа 25 години от коронацията й.

Сватбеният пръстен на Кейт Мидълтън е изработен от уелски ювелири от парче уелско злато, дадено на принц Уилям от кралица Елизабет ІІ. Пръстенът е изработен от парче злато от мината „Клогай Сейнт Дейвид” в Северен Уелс, която е източникът на злато за кралските сватбени пръстени от 1920 г. насам. По-малкият брат на Уилям принц Хари внесе златния пръстен в Уестминстърското абатство и го предаде на младоженеца, който от своя страна го постави на пръста на годеницата по време на сватбената церемония.

След венчавката Уилям и Катрин се отправиха към Бъкингамския дворец в открита карета, направена през 1902 г. за коронацията на Едуард VII. В същата карета преминават по улиците на Лондон през 1981 г. след сватбата си и родителите на Уилям.

По обяд местно време младоженците заедно със семействата си се появиха на балкона на двореца, за да приветстват събралото се множество. Там беше и първата и първата им публична целувка като семейство. В 19.00 ч. започна празничната вечеря за 300 гости, а неин домакин беше принц Чарлз.

Телевизионната транслация на сватбата на принц Уилям и Кейт Мидълтън беше гледана от над 2 милиарда души по цял свят.

В България:
1879 г.  Александър I Батенберг е провъзгласен за княз на България.

Александър Батенберг става първият български княз след Освобождението на България, след като е избран от I Велико народно събрание измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На 26 юни с.г. полага клетва в Търново и поема управлението. От 13 юли 1881 до 5 юли 1882 г. България няма министър-председател и княз Александър I управлява при т.нар. „Режим на пълномощията”. По негово време (1885 г.) се прокламира и извоюва Съединението на Източна Румелия с Княжество България