Факти от календара: 20 април

1653 г. Оливър Кромуел разпуска т.нар. Дълъг парламент, заседавал от 1640 г. и свикан от крал Чарлз II. С този акт започва нов етап от английската революция, пряко доминиран от самия Кромуел в качеството му на лорд-протектор на Англия.

Парламентът на практика е обезсилен след чистката от декември 1648 г., когато по заповед на Кромуел полк. Прайд не допуска половината от членовете му, предимно презвитерианци, да заемат местата си. Остатъкът се събира под формата на т.нар. Ненужен парламент и гласува крал Чарлз II да бъде съден, а впоследствие и екзекутиран.

Това става на 30 януари 1649 г. въпреки съпротивата на Камарата на лордовете. Заради това самата камара е разпусната още на 6 февруари, а на следващия ден монархията е заменена от република, начело на която застава Държавен съвет, избран на 14 февруари.

В периода от 1649 г. до 1653 г. Ненужният парламент гласува редица закони в сферата на религията, правото и финансите, като ограничава допълнително крайните пуритански секти като квакерите. Постепенно обаче парламентът придобива самочувствие и си позволява да се противопостави на всевластния по това време Оливър Кромуел.

Поводът за окончателното му разпускане е опитът на парламента да нареди разтурването на скъпата армия на Кромуел, състояща се от 50 000 души. Парламентът е възстановен едва след смъртта на Кромуел от сина му Ричард, наследил поста на лорд-протектор през 1649 г.

1841 г. във Филаделфия Едгар Алън По публикува „Убийство на улица Морг”.

Историята е за жестоко убийство, извършено на парижката улица „Морг”. Убити са вдовицата мадам Л’Еспание и дъщеря й. Вестник разкрива, че гърлото на майката е разрязано така, че едва се държало, а дъщерята е била задушена и напъхана в комин.

Дюпен прочита във вестника статията за това убийство. Заподозрян и арестуван бил някой си Льобен, когото Дюпен познавал. Любителят на мистерии е убеден, че приятелят му не е виновен и започва да разследва случая. Той се познава с полицейски префект и от него научава обстоятелствата около убийството, а на разказвача на историята (когото той познава), показва статията във вестника, където има и свидетелски показания.

Дюпен открива, че убиецът е орангутан, чийто стопанин сам се предава на полицията. Той е моряк и разказал, че орангутанът повтаря точно неговите действия. Веднъж морякът се опитал да го обезглави по същия начин, както животното убило двете жени. Но маймуната взела брадвата и избягала от къщата на стопанина си по гръмоотвод. По-късно се е вмъкнала в къщата на мадам Л’Еспание и е направила двойното убийство. Последвайки животното, морякат станал свидетел на убийството. Дюпен решава, че човекът е невинен и го пуска.

Заедно с разказите „Тайната на Мари, Роже” и „Похитеното писмо”, „Убийство на улица Морг” влиза в трилогията на автора за френския любител на мистерии Огюст Дюпен. Разказът е смятан за първия криминален разказ.

1846 г. в Лайпциг Иван Богоров издава първия брой на вестник „Български орел”. Това е първият български информационен и общообразователен вестник.

Първи брой излиза със заглавието „Български орел. Известник граждански, търговски и книжовен”. Уводната му статия е наречена „Свикване”, като финалът й агитира хората да станат абонати на вестника. На всеки бъдещ абонат е подарен първи брой на „Български орел”. Отпечатан е в печатницата на Брайткопф и Хертел.

Богоров замисля вестника като двуседмичник, но от него излизат общо само три броя с различни заглавия и тираж 500. Вестникът е отпечатан на 20 април и 20 септември 1846 г. и на 1 януари 1847 г.

1920 г. официално са открити VII летни олимпийски игри в Антверпен, Белгия. Игрите се провеждат до 12 септември 1920 г. Други градове кандидатирали се за домакинство тогава са Амстердам и Лион. Антверпен обаче е избран поради големите поражения, които претърпява Белгия през Първата световна война. Германия, Австрия, Унгария, България и Турция не са поканени да участват. Шестите летни олимпийски игри през 1916 г. пък не се провеждат заради войната.

Любопитен факт е, че това са първите олимпийски игри, на които се произнася клетва на спортистите и първите, на които се вее олимпийският флаг. В една от седмиците пък са застъпени и зимни спортове. Фигурното пързаляне и хокеят на лед правят дебют на олимпиада.

На тези игри британецът Филип Ноел-Бейкър печели сребро на 1500 м гладко бягане. По-късно става депутат и единственият олимпиец, който печели Нобелова награда за мир.

1940 г. в САЩ е демонстриран първият електронен микроскоп. Всъщност още през 1924 г. френският физик Луи дьо Бройл работи върху представата, че движещата се материя притежава и вълнови качества. На тази основа през 1931 г. се появява първият електронен микроскоп, конструиран от немеца Ернст Руска.

Необходимостта от развитие на техниките за фиксиране и рязане на биологични обекти е причина електронният микроскоп да намери приложение чак след 1950 г. Това довежда до революционни открития за финия строеж на клетката.

1968 г. се състои първият концерт на „Дийп Пърпъл” в град Таструп, Дания. Английската рок група е създадена в Хартфордшър през 1968 г. Те са едни от пионерите в хеви метъла и модерния хард рок.

В първия състав на Дийп Пърпъл са Ричи Блекмор на китарата, вокалиста Род Евънс, Ник Симпър на баса, Джон Лорд на клавишите и Иън Пейс на барабаните. Важен поддръжник в ранните дни на групата е независимият продуцент Дерек Лоурънс, доведен от Блекмор, който познава Лоурънс.

Лоурънс помага за ранното развитие на групата представяйки на Бен Нисбет, шеф на Feldman’s music publishers. Той от своя страна представя младата група на американската мултимедийна компания Tetragrammation, с която подписват за Северна Америка и Япония, а с EMI за Великобритания, Европа и останалия свят.

Подпомогната от Дерек Лоурънс групата влиза Pye Studio в събота на 11 май и за два дни записва дебютния си албум. Следващият понеделник албумът е ремастиран. В Щатите Shades of Deep Purple излиза през юли 1968 г., а във Великобритания през септември.

Първоначално формирана като прогресив рок група „Дийп Пърпъл” променят звука си към хард рок през 1970 г. През 1975 г. в Книгата на Световните рекорди на Гинес „като най-шумната група в света” с концерта си в Рейнбоу Театър в Лондон през 1972 г.

1984 г. Христо Проданов става първият български алпинист, който изкачва връх Еверест. Посмъртно е награден с орден „Герой на Народна Република България”.

Той успява да достигне сам до върха без кислороден апарат по най-трудния и дълъг път - западния (непалски) склон, наричан още „Жестокия път”, като изкачва върха от базовия лагер за 33 дни - рекорд за този маршрут. Освен това е първият човек, изкачил Еверест още през април (твърде рано за обичайните атаки на върха) и четвъртият човек, изкачил се сам.

През 1984 г. се провежда национална експедиция до Еверест. Христо Проданов е утвърден за зам. ръководител на експедицията, по техническите въпроси. На 20 април, 1984 г. в 18.15 ч. Христо Проданов се изкачва на връх Еверест - сам и без кислороден апарат, по Западния гребен, по “Жестокия път”. На върха остава 33 минути. Оставя камерата си на върха (впоследствие намерена от Николай Петков на 9 май).

Слиза по тъмно, по собствените си стъпки - нещо, което нито един алпинист в света не го е правил. Температурите спадат. Извилата се буря го принуждава да бивакува на открито, на височина около 8700 м. Умира в „Зоната на смъртта” на 22 април. По едни от неговите последни думи, предадени по радиостанцията, се предполага, че тялото му се намира над Голямата сива кула, на около 8700 метра надморска височина.

На 8 май върхът е изкачен от Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май - от Кирил Досков и Николай Петков, които слизат по Класическия маршрут по непалските склонове и правят пълен траверс на масива.

1998 г. германската терористична групировка Фракция Червена армия (РАФ) обявява, че се саморазпуска, след 28 години съществуване. Организацията е основана през 1968 г. от Андреас Баадер, Гудрун Енслин, Хорст Малер, Улрике Майнхоф, Ирмгард Мьолер и др. и назована в чест на революционните армии на СССР, Китай и Куба. Организирана е по образец на южноамериканските партизански групи като Тупамарос (Уругвай).

Майнхоф е известна лидерка на студентското движение от 1968 г. На 14 май 1970 г. тя и нейни съмишленици успяват да помогнат на арестувания Андреас Баадер да избяга от полицейската охрана, този акт се счита за основаването на РАФ. Майнхоф създава манифест на РАФ под името „Концепция на градското партизанство”.

Участниците разглеждат дейността си като градска партизанска война против държавния апарат и буржоазната класа. По собственото си определение Фракция Червена армия е призвана да осъществи световна революция.

Като свои задачи групата дефинира воденето на въоръжена борба с американския империализъм, в това число и в Западна Европа. От поколенията на РАФ, само първото се ползва с известна поддръжка от населението, чиито първоначални симпатии се изразяват в акции на солидарност и организиране на система от полулегална поддръжка за снабдяване.

Фракцията се разраства и до юли 1970 г. наброява 30 души. Само през 1970 г. в Западен Берлин са осъществени близо 80 палежа и взривове. През 1971 г. фракцията осъществява 555 акции и започва антиполицейски терор. През 1972 г. полицията залавя основателите на РАФ. През 1974 г. те са осъдени.

От октомври 1974 г. до 1977 г. фракцията извършва убийства и похищения на видни бизнесмени и политици. През есента на 1977 г., по време на така наречената „Немска есен”, представители на второто поколение на фракцията похищават Ханс-Мартин Шлайер - председател на Асоциацията на работодателите в Германия и изисква размяната му срещу арестувани членове на РАФ, между които са Енслин и Баадер.

В същото време, друг отряд на групата отвлича самолета на авиокомпания Луфтханза „Ландсхут”, който каца в Могадишу. Исканията не са изпълнени и самолетът бива успешно щурмуван от специални части. Енслин, Баадер и Ян-Карл Распе се самоубиват в затвора, а заложникът, Ханс-Мартин Шлайер, бива екзекутиран.

През 80-те и 90-те години на 20 в. фракцията напада бази на ВВС и убива шефа на Дойче Банк Алфред Херхаузен. През 1998 г. Фракция Червена армия се саморазпуска.

2010 г. експлозия на нефтената платформа „Дийпуотър Хърайзън” в Мексиканския залив. В този ден експлозия на борда на платформата убива 11 работници. Започналият след нея пожар не е угасен и платформата потъва на 22 април 2010 г., след което от кладенеца започва да изтича суров петрол, причинил най-големия нефтен разлив в историята на САЩ.

„Дийпуотър Хърайзън” е утра-дълбоководна, динамично позиционирана и полупотопяема нефтена платформа, построена през 2001 г. в Южна Корея. Тя е собственост на компанията „Трансоушън”, но е отдадена с договор на „Бритиш Петролиъм” до септември 2013 г. Регистрирана е в Маджуро, Маршалови острови. Към септември 2009 г. платформата е добивала нефт от най-дълбокия нефтен кладенец в историята, дълбок 10 680 м.

Според оценки на експерти за около месец след трагедията (до 30 май) в Мексиканския залив са се излели между 40 000 и 60 000 тона суров петрол. Шест седмици по-късно по оценки на правителството на САЩ от петролния кладенец са изтекли близо 190 млн. литра суров петрол.

В България:
1876 г. избухва Априлското въстание. Задачата е възстановяване на България като държава след пет века Османска власт. Провеждането му осуетено от започналите масови арести и репресии.

На 19 април конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Тодор Каблешков заедно със своите другари напада конака, където се е установила турската полицейска част.

При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Веднага след извършеното нападение Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо, с което приканва всички българи към повсеместен бунт.

Подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то става известно известност като „Кървавото писмо”. Веднага след получаването на писмото в Панагюрище Бенковски обявява въстанието. Създава се Военен съвет, който става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг. На него се възлага както ръководството на военните дела, така и осъществяването на новата гражданска власт в града.

Той изпраща чета начело със стотника Иван Парпулов - Орчо войвода, която да подпомогне въстаниците в Стрелча и осигури връзката между Панагюрище и Копривщица.

Веднага след обявяването на въстанието Волов и Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т.нар. Хвърковата чета, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и вдига населението на въстание.

1935 г. започва да функционира автобусният транспорт в София. Стопанисва се от Столичната община. Днес част от автобусните линии са отдадени с концесия на частни фирми.