1845 г. aнглийският изобретател Стивън Пери патентова гумения ластик.
Пери бил бизнесмен, който смятал, че бъдещето е в гумата - този уникален естествен материал - мек и еластичен. Той забелязал, че най-удобния начин да стегнеш нещо е с парче гумена каучукова лента. Той решил не просто да изрязва такава лента от отпадъци, а да я излее. В специална тръбичка се наливал разтопения каучук, после стягал и ето... ластик
Любопитен факт е, че появата на ластика предизвиква ренесанс и в жартиерите. През 1862 г. на пазара в Париж излиза първият модел на колан с жартиери - ластичен пояс с вързалки.
1861 г. е провъзгласено Кралство Италия. Италианското кралство е съюз от монархически европейски щати, чиято територия е приблизително същата като на днешната италианска република. Кралството е създадено след историческия период, наречен „Рисорджименто”", от сардинското кралство, управлявано от кралете от савойската династия.
При управлението на Виктор Емануил II през 1860 г., Херцогството Парма и Пиаченца, Херцогството Модена и Ерцхерцогството Тоскана решават да се обединят със Сардинското кралство с всенародно гласуване и да създадат Кралство Италия. През самата година новороденият щат завоюва Кралството на двете Сицилии с помощта на Джузепе Гарибалди и неговата експедиция на Хилядата, както и районите Романия, Марке и Умбрия от Папската държава. Тези територии са присъединени с всенародно гласуване.
През януари 1861 г. гражданите на новия щат за първи път избират италиански парламент. От почти 26 милиона души, са можели да гласуват само 419 938 души (почти 1,8% от цялото население). Този първи парламент се състои от 85 депутати.
Първият акт на италианския парламент е да провъзгласи Виктор Емануил II за Пръв крал на Италия на 17 март 1861 г.
През 1866 г., след победата в Австро-пруската война, Италия превзема района Венето от Австрийската империя. През 1870 г., италианските войски превземат Рим и района Лацио, елиминирайки Папската държава. Рим официално става италианската столица (след Торино и Флоренция).
Следващите крале на Италия са Умберто I (1878-1900 г.) и Виктор Емануил III (1900-1946 г.). При управлението на Виктор Емануил III през 1919 г., непосредствено след края на Първата световна война, са завзети от Италия Трентино-Южен Тирол, Гориция с Фриули-Венеция Джулия, Триест с Истрия и Задар. Риека се обединява с италианското кралство през 1924 г.
След Втората световна война Италия губи Истрия и градовете Риека и Задар, заети от Титова Югославия. Виктор Емануил III абдикира в полза на сина си Умберто II, но на 2 юни 1946 г. италианците избират чрез референдум Италия да стане република.
1899 г. астрономът Уилям Хенри Пикеринг открива Феба - естествен спътник на Сатурн. Той предвожда експедиции на слънчеви затъмнения и изучава кратерите на Луната и предполага, че промените на кратера Ератостен се дължат на „лунни насекоми”.
Откритието той направил през 1899 г. от фотопластинки, направени година по-рано, в Арекипа, Перу, от Делизъл Стюарт. Феба е първият спътник открит с помощта на фотографския метод.
Спътникът носи името на титанидата от древногръцката митология Феба. Като алтернативно име се употребява Сатурн 9. Любопитен факт е, че Международният астрономически съюз постановлява геологическите образувания на повърхността на спътника да бъдат именувани на герои от древногръцкия мит за Язон и аргонавтите.
В продължение на повече от 100 години Феба е считан за най-външния спътник на Сатурн, докато през 2000 г. не бяха открити няколко значителни по-малки обекта на далечна орбита. Феба е почти четири пъти по-отдалечен от Сатурн спрямо най-близкия си вътрешния си съсед със значителна маса Япет и е значително по-голям от всички останали спътници на подобна орбита.
Феба е едно от най-тъмните тела в Слънчевата система. Повърхността му е покрита с многобройни кратери достигащи до 80 км диаметър, най-дълбокия от които достига 16 км дълбочина.
Поради тъмната си повърхност за Феба се е считало, че е прихванат от Сатурн C-клас астероид богат на въглеводороди. Снимките направени от Касини-Хюйгенс обаче показват значителна вариране на яркостта на повърхността на спътника, която се обяснява с наличието на лед на 300 до 500 м под повърхността.
Апаратът „Вояджър 2” посети Феба през септември 1981 г. и премина на разстояние от 2,2 млн. км. Значителното разстояние не позволи извличането на значително количество информация от снимките. Касини-Хюйгенс обаче се сближи само на 2068 км от спътника на 11 юни 2004 г. и засне множество снимки с висока разделителна способност.
Любопитен факт е, че впоследствие Пикеринг смята, че е открил 10-та луна през 1905 г. от пластинки, направени през 1904 г., която нарича „Темис”. За това откритие той дори получава наградата „Лаланд” на Френската академия на науките през 1906 г. но всъщност „Темис” не съществува.
1901 г. изложба от 71 картини на Винсент ван Гог в Париж, 11 години след смъртта му, предизвиква сензация. Нидерландският художник е смятан от мнозина за един от най-великите художници в историята на европейското изкуство. Той е един от най-видните представители на постимпресионизма.
Ван Гог практически развива цялата си художническа дейност в последните 10 години от своя живот. Той е автор на около 900 картини и 1100 рисунки. Художникът не е известен приживе, но посмъртно славата му се разнася, най-вече именно след представената в Париж изложба.
През март 1882 г. ван Гог получава първата си поръчка от чичо си Корнелис Маринус ван Гог - серия от 12 изгледа от Хага с перо и туш за магазина си.
За пръв път творби на ван Гог са изложени във витрината на търговеца на бои Льор от Хага. През ноември 1885 г. се мести в Антверпен, където участва в приемните изпити в училището по изящни изкуства. Тъй като междувременно парижкият художествен живот е забелязал ван Гог, той решава да взема уроци в парижкото ателие на Фернан Кормон и напуска Антверпен преди обявяването през март 1886 г. на резултатите от изпитите - отрицателни за него. Никога повече не се връща в Белгия и Нидерландия.
Чак след пристигането си уведомява брат си Теодорус за намерението си да се установи в Париж и той го приема във и без това тясното си жилище. По това време Теодорус е ръководител на една от галериите на фирмата Бусо и Валадон, наследницата на фирмата Гупил. Без да се бави ван Гог започва обучението си в ателието на Кормон, където се запознава с колегите си Анри дьо Тулуз-Лотрек и Емил Бернар.
През следващите две години той рисува повече от 200 картини с мотиви от градския живот в Париж, Сена и околностите. Освен това рисува и множество автопортрети, даващи храна и до ден днешен на поколения психиатри за изключително разнообразни анализи, отчасти откровено безсмислени.
Когато умира чичо му оставя на брат му Теодорус една значителна сума от състоянието си, придобито чрез търговия с предмети на изкуството, като изрично игнорира Винсент ван Гог. Теодорус въпреки това му превежда една също значителна сума от това наследство, която му дава възможност през септември да мебелира къщата си.
Така на преден план отново излиза мечтата му да основе със своите приятели-колеги от Париж една колония на художниците - „Ателие на Юга”. Откликът сред приятелите му в Париж е слаб и това го хвърля в депресия.
1931 г. Невада легализира хазарта. В този ден жителите на щата всъщност успяват да извоюват получаването на разрешение за легална хазартна дейност в Лас Вегас. Така Невада става „столица на комара” в САЩ.
Целта им била да съживят бизнеса, а градските власти да попълнят бюджета на града по време на Голямата депресия.
Индианците в Америка вярвали, че игрите на късмета са измислени от боговете. Те смятали, че страните на плоски камъни, боядисани в бял или черен цвят, могат да предсказват плодовитостта на реколтите и бъдещето на сериозно болните членове на племето.
Любопитен факт е, че президентът Джордж Вашингтон купува първия билет за федералната лотария, която стартира през 1793 г. Целта й е спонсориране на финансовото развитие на новата държава. През 1830 г. в САЩ имало вече над 420 вида лотарии.
1948 г. в Брюксел е подписан договор за военен съюз между Великобритания, Франция и Бенелюкс - първообраз на НАТО.
Договорът и съветската блокада на Берлин, довеждат до създаването на Организацията за отбрана на Западноевропейския съюз през септември 1948 г. Участието на Съединените щати обаче, се счита за необходимо - както за да се противопоставя на военната мощ на СССР, така и за да предотврати възраждането на националистическия милитаризъм в Европа.
Започналите почти веднага преговори за нов военен съюз, рефлектират в създаването на Северноатлантическия договор, който е подписан във Вашингтон на 4 април 1949 г. Той включва петте държави от договора от Брюксел, плюс Съединените щати, Канада, Португалия, Италия, Норвегия, Дания и Исландия. Обществената подкрепа за договора не е единодушна - част от исландците например участват в пронеутралните и антинатовски вълнения през март 1949 г.
Държавите се съгласяват, че въоръжено нападение срещу една от тях, в Европа или Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях. Впоследствие, те се споразумяват, че ако има въоръжено нападение, всяка от тях, упражнявайки правото на индивидуална или колективна самоотбрана, ще подпомогне атакуваната държава, като предприеме такива действия, каквито счете за необходими, включително употребата на въоръжена сила за възстановяване и поддържане на сигурността на Северноатлантическата зона.
1969 г. Голда Меир става първата жена министър-председател на Израел. Тя остава на поста до 3 юни 1974 г., като преди това заема и постовете министър на труда и външен министър. Меир е третата жена министър-председател в света.
Голда Меир е родена като Голда Мабовиц в Киев, част от Руската империя, в семейството на Блум Найдтич и Моше Мабовиц, които имат още две дъщери Шейна и Ципке. Голда и семейството й живеят в т.нар. Линия на уседналост в западната част на Руската империя, създадена с антисемитските закони от края на 19 в. с цел там да бъде концентрирано еврейското население на страната.
През 1906 г. цялото семейство емигрира в САЩ и се установява в Милуоки, където бащата работи като дърводелец, а майката поддържа бакалия. През 1917 г. се жени за Морис Майерсън и променя името си на Голда Майерсън.
През 1921 г. Голда Майерсън, съпругът й и сестра й Шейна заминават за Палестина, за да помогнат за създаването на еврейска държава. Тя е приета в кибуца Мерхавия, където задълженията й включват бране на бадеми, садене на дръвчета, отглеждане на кокошки и готвене. Избрана е и за представител на кибуца в Общата федерация на труда (Хистадрут).
През 1926 г. Голда Майерсън е избрана за секретар на Женския трудов съвет към Хистадрут и се премества в Тел Авив. Съпругът й остава в Йерусалим и оттогава двамата живеят разделени, макар че не се развеждат.
Голда Майерсън придобива значително влияние в Хистадрут, който се превръща в своеобразно правителство на все още необявената държава Израел. Тя не е сред арестуваните при забраната на ционисткото движение от британските власти през 1946 г. и постепенно оглавява организацията. По това време води преговори с британските власти, като в същото време поддържа контакти със засилващото се партизанско движение.
Голда Майерсън е сред 24-те души, които на 14 май 1948 г. подписват Декларацията за създаването на Държавата Израел. Още на следващия ден Израел е нападнат от обединените сили на Египет, Сирия, Ливан, Трансйордания и Ирак. На Голда Майерсън е издаден първият израелски паспорт, с който тя заминава за САЩ, за да набира средства за новообразуваната държава. След завръщането си е назначена за първия израелски посланик в Съветския съюз, където е посрещната триумфално от еврейската общност в Москва.
Малко по-късно, през 1949 г., Голда Майерсън се връща в Израел, като е избрана в Кнесета от партията Мапаи и остава депутат до 1974 г. От 1949 до 1956 г. тя е министър на труда на Израел. През 1956 г. става външен министър в кабинета на Давид Бен-Гурион. Още нейният предшественик Моше Шарет нарежда на всички служители на министерството да приемат еврейски фамилни имена. Заемайки министерския пост, по настояване на Бен-Гурион Голда Майерсън променя името си на Голда Меир.
След внезапната смърт на Леви Ешкол (Сколник) на 26 февруари 1969 г. Мапаи избира за негов наследник като лидер на партията и министър-председател Голда Меир. Това става малко след като Израел удържа решителна победа над арабите и завзема значителни територии в Шестдневната война.
При управлението на Голда Меир протича и Войната от Йом Кипур през 1973 г. Въпреки противоречивите сведения от разузнаването за предстоящо нападение срещу Израел и предложенията на генерал Давид Елазар за превантивен удар срещу Сирия, Голда Меир решава да изчака и по този начин печели по-голяма международна подкрепа за Израел в последвалата война.
След края на войната правителството на Голда Меир е дестабилизирано от противоречия в управляващата коалиция и от обвиненията в лоша подготовка и грешки при воденето на войната. На 11 април 1974 г. Голда Меир подава оставка и на 3 юни постът е зает от Ицхак Рабин.
В България:
1982 г. ЦСКА елиминира Ливърпул в турнира за Купата на европейските шампиони. Армейците побеждават тогавашния носител на трофея след победа с 2-0 на стадион Васил Левски” в София.
В първата среща, която се играе на 3 март в Лондон, англичаните побеждават с 1:0 след гол на Рони Уилън. Така „Ливърпул” пристигна в София с крехък аванс, но с високо самочувствие.
Капитанът Георги Димитров-Джеки извежда армейската единайсеторка на стадион „Васил Левски” пред повече от 70 000 ентусиазирани зрители. ЦСКА не бърза да се впуска в безогледни атаки, Паро Никодимов е дал инструкции на футболистите си да чакат търпеливо своя миг. Този миг идва в средата на второто полувреме, когато далечно центриране на левия бек Мето Томанов е засечено от Стойчо Младенов, който с глава технично прехвърля излезлия напред вратар на мърсисайдци Брус Гробелар.
Предстои лютата битка между двата футболни колоса да се реши в продълженията. Решаващият миг идва в 101-та минута, когато след сблъсък на Спас Джевизов с централните защитници на „Ливърпул”, топката отскача към Стойчо Младенов и той от легнало положение я изпраща в мрежата.
