1850 г. се състои премиерата на операта „Бал с маски” на италианския композитор Джузепе Верди в театър „Аполо” в Рим. Операта е написана върху сюжета на Еужен Скриб „Густав III”. Скриб е вдъхновен от събитията около убийството на шведския крал Густав III през 1792 г.
„Бал с маски” е една от оперите на Верди, предизвикала най-много спорове. Докато траела композицията, цензурата искала обширни промени, като в крайна сметка тя искала повече изменения отколкото Верди бил съгласен да направи. По тази причина той прекратил договора си, но театърът го дал под съд. Верди им отговорил като ги дал под съд за клевета. Резултатът от съдебните процеси бил, че театърът оттеглил обвиненията си, а Верди обещал да довърши работата си върху операта.
Преди премиерата в Рим обаче, мястото на действието било принудително променено от Стокхолм в Бостън, а крал Густав станал граф Уоруик.
Либретото „Густав III” е написано от Скриб специално за Росини, но прочутият майстор не се заема с реализацията на операта. Вместо него Обер написва опера, която става доста популярна, тъй като за убийството на шведския крал Густав III още се говорело.
В Италия плодовитият и много известен на времето си композитор Меркаданте също създава оперна творба върху либретото на Скриб. Това не попречва на Верди да избере този сюжет и сам да изготви план-сценарий, който изпраща на Антонио Сома, адвокат и литератор. Всъщност Сома се задоволява да преведе либретото на Скриб на италиански език, като се съобразява с изискванията на композитора. Верди има договор за тази опера с неаполитанския театър „Сан Карло”. Когато той предлага завършената си творба (по това време граф Феличе Орсини вече е направил атентата срещу Наполеон III в Париж), дирекцията на театъра отказва да я приеме.
Убийството на крал Густав III през 1792 г. наподобявало покушението срещу френския император. Поискват от Верди да преработи операта си, но той не се съгласява. Дирекцията обаче възлага на един от сътрудниците на цензурата да напише ново либрето. Той приготвя новия текст, но Верди отново категорично отхвърля предложението операта му да се играе в „цензурирания” вид. Тогава театърът поисква от композитора да му изплати предвидената по договора неустойка.
Верди дава под съд дирекцията на театъра. За да се сложи край на скандала, предизвикал остри протести в цяла Италия, неаполитанският крал Фердинанд II нарежда на дирекцията на театъра да отстъпи в спора с Верди. От своя страна Антонио Сома прави известни промени в текста - Густав вече е Ричард Уоруйк, капитан Анкарстерм - Ренато и т.н., като действието се пренася от Стокхолм в Бостон. Сома дори не иска да подпише либретото, а само слага инициалите Н. Н. вместо името си.
И въпреки всички перипетии премиерата на операта преминава с изключителен успех в театър „Аполо”. Едва след това Франческо Пиаве прави последна преработка на текста.
„Бал с маски“ е изнесена за първи път в България през 1926 г. в Софийската народна опера. Постановката е дело на диригента В. Бобчевски и режисьора Ил. Арнаудов.
„Бал с маски” е сред най-често представяните произведения на Джузепе Верди. Композиторът пише операта през 1857-а, а пренася действието през XVII век в Бостън. Сюжетът е изплетен върху събитията около убийството на шведския крал Густав III през 1792 г. Докато работи над творбата, Верди непрекъснато е тормозен от цензурата. В крайна сметка преди премиерата в театър „Аполо” в Рим на 17 февруари 1850 г. композиторът сменя мястото на действието от Стокхолм в Бостън, а крал Густав става граф Уорлик.
1867 г. през Суецкия канал преминава първият кораб. Каналът бележи условната граница между Африка и Азия и на практика се явява втората връзка между Атлантическия и Индийския океан. При първоначалното му откриване през ноември 1869 г. каналът е с дължина 164 км и дълбочина 8 метра. След многократни разширения, през 2010 г. Суецкият канал има дължина 193,3 км, дълбочина 24 м и ширина 205 м.
През 18 в. Наполеон Бонапарт пръв замисля построяването на плавателен канал, който да свързва Средиземно море с Червено море. Проектът се отхвърля от френските специалисти, защото нивото на Червено море е с 9,908 м по-високо от това на Средиземно море и е невъзможно построяването без шлюзове. През 40-те години на 19 в. се провеждат нови изследвания, които довеждат до извода, че нивата на двете морета са без значение за построяването на канала.
През 1856 г. Фердинанд дьо Лесепс получава разрешение от Мохамед Саид паша (управника на Египет и син на Мохамед Али паша) да построи канал. За прокопаването му се използват бедните прослойки на Египет. След около 11 години неуморна работа и с ценатата на хилядите, умрели от изтощение и болести египетски селяни, на 17 ноември 1869 г. Суецкият канал е открит официално в присъствието на множество князе и други важни европейски особи.
Любопитен факт е, че операта „Аида” е написана от Верди именно за откриващата церемония. Първоначално Верди се възпротивява на отправената към него молба за написване на такова произведение, но после склонява. Но тъй като не успява в срок с „Аида”, на церемонията прозвучава „Риголето”.
Суецкият канал е еднолентов с места за разминаване на корабите при Балла и в Голямото горчиво езеро. В северния край на канала се намират градовете Порт Саид и Порт Фуад, а в южния му край са градовете Суец и Порт Тауфик. Средната точка на канала е разположена на 3 км северно от третия по големина град в Египет, Исмаилия.
Каналът значително съкращава транспорта на стоки между Европа и Азия, избягвайки продължителното заобикаляне на Африка. Преди да бъде открит транспортът между Средиземно и Червено море се осъществява, чрез претоварване на стоките и придвижването им по суша през провлака.
1904 г. се състои премиерата на операта „Мадам Бътърфлай” на италианския композитор Джакомо Пучини в миланската „Ла Скала”. Операта е композирана по драмата „Гейша” на американския драматург Дейвид Беласко, написана по новелата на Джон Л. Лонг.
Сюжетът е свързан с Япония, действие се развива в Нагазаки в края на 19 в. За написването й Пучини изучава японските народни песни и се запознава и с живата японска песен от жената на японския посланик Окияма в Рим, някои от които използва в операта си.
На премиерата в Миланската скала обаче публиката освирква произведението, операта претърпява провал, а Пучини приема този неуспех много тежко. По съвет на Джулио Рикорди композиторът основно преработва операта и включва в нея ново, трето действие. Премиерата на преработената „Мадам Бътърфлай” е на 28 май 1904 г. в „Тeatro Grande” на град Бреша и преминава с невероятен успех. До края на 1904 г. тя вече се изпълнява в почти всички европейски столици. За световния успех допринася и Енрико Карузо, който в САЩ изпълнява ролята на Пинкертон.
Любопитен факт е, че операта „Мадам Бътерфлай” е известна и като „Чо-Чо-сан” (по името на героинята в произведението).
1933 г. в САЩ излиза първият брой на „Нюзуийк”. Списанието е основано от бившия редактор на списание „Тайм” Томас Мартин.
Във времената на най-големия си възход печатната медия се е разпространявала в 3-милионни тиражи. През 2010 г. бе продадена на 91-годишния магнат Сидни Харман, който го купи срещу един долар. Харман купи изданието от „Вашингтон Пост” (която беше собственик от 1961 г.), която го обяви за продажба, след като не успя да спре продължителните тежки загуби.
Последното печатно издание на „Нюзуийк” излезе на 25 декември 2012 г. На първата корица бе поместена черно-бяла снимка на сградата, в която се помещаваше нюйоркската редакция на списанието. Заглавието на последния брой беше „Последен брой. След 79 години на върха, култовото издание загина”.
1960 г. в САЩ е арестуван Мартин Лутър Кинг. Американският духовник и общественик и един от водачите на Афроамериканското движение за граждански права. Кинг става баптистки пастор и още в началото на своята кариера става защитник на гражданските права, превръщайки се с времето в една от иконите на американския прогресизъм.
Той ръководи Автобусния бойкот в Монтгомъри през 1955 г., а две години по-късно участва в основаването на организацията Конференция на южните християнски водачи, на която става пръв председател.
През 1961 г. ФБР започва да подслушва и следи Мартин Лутър Кинг под предлога, че комунистите се опитват да внедрят свои хора в движението. Всички акции, речи и инициативи се следят отблизо и от телевизията, радиото и вестниците и пасторът получава широка известност и подкрепа. Понякога мирните протести се превръщат в кървави сблъсъци с полицията.
През 1963 г. с неговите усилия е организиран известният Поход до Вашингтон, по време на който произнася емблематичната си реч „Имам една мечта”. В нея той прокламира разширяването на обхвата на традиционните американски ценности, включвайки в него представата за общество, игнориращо цвета на кожата. С тази реч Кинг утвърждава своята репутация на един от най-значимите оратори в американската история.
Борбата бележи успех, когато американският закон е променен с Акта за граждански права от 1964 г. и Акта за право на гласоподаване през 1965 г.
През 1964 г. Мартин Лутър Кинг става най-младият лауреат на Нобелова награда за мир за неговите усилия за премахване на сегрегацията и расовата дискриминация чрез гражданско неподчинение и други ненасилствени средства.
1996 г. е изстрелян космическият апарат на НАСА „Ниър Шумейкър”. Роботизираната космическа сонда е проектирана в Университет „Джонс Хопкинс” за НАСА с цел да изследва от близка орбита астероида 433 Ерос в продължение на една година. Мисията приключва успешно, след като сондата доближава астероида, извършва няколко обиколки в орбита и допира повърхността на астероида на 12 февруари 2001 г.
През своята петгодишна мисия, тя е първият космически апарат, който орбитира и по-късно се приземява на повърхността на астероид, като осигурява много подробни данни за малкото космическо тяло.
На 27 юни 1997 г. НИЪР изпраща впечатляващи снимки на астероида 253 Матилда, прелитайки далеч от него. През януари 1998 г. прелита покрай Земята по траектория, която го среща с астероида 433 Ерос. През февруари 2000 г. НИЪР навлиза в орбита около 433 Ерос и започна да изучава неговата структура, геология, състав, гравитация и магнитно поле. На 12 февруари 2001 г. „НИЪР Шумейкър” пропътува последните си километри в пространството, спускайки се към повърхността на астероида.
На 28 февруари 2001 г. антените на „Deep Space Network” на НАСА получават последните данни от кораба НИЪР.
2000 г. Microsoft пуска на пазара Windows 2000. Тя представлява заместник на Windows NT 4.0 и е последната операционна система, обозначена с Windows NT. Заместена е от Windows XP за настолни компютри през октомври 2001 г. и от Windows Server 2003 за сървъри през април 2003 г.
Първоначално системата била наречена Windows NT 5.0, след това - Windows NT 2000, а през октомври 1998 г. получила и окончателното си наименование. Тя е първата операционна система Windows, която няма кодово име, въпреки че Windows 2000 SP1 има кодово име „Asteroid”, а 64-битовата версия на Windows 2000 - „Janus”.
Любопитен факт е, че Microsoft сами наричат новата операционна система „Най-сигурна”, но всъщност още с пускането й на пазара става ясно, че има около 63 000 познати потенциални дефекти.
2004 г. е открит обектът 90482 Оркус от пояса на Кайпер. Открит е от Майкъл Браун от Калифорнийския технологичен институт, Чадуик Тружило от обсерваторията Гемини и Дейвид Рабиновиц от Йейлския университет.
Оркус подобно на Плутон носи името на митичната фигура - богът на мъртвите от римската митология. Името е предложено от откривателите и одобрено от Международния астрономически съюз на 22 ноември 2004 г.
2008 г. Косово обявява независимост от Сърбия. На тази дата парламентът на Косово, като част от временните институции за самоуправление на провинцията, прие декларация за независимостта. Това е втората декларация за независимост, обявена от политическите институции в провинцията, доминирани от косовските албанци. Първата е от 7 септември 1990 г.
След края на Косовската война през 1999 г. Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1244, която определя временния статут на провинцията. Тя поставя Косово под ръководството на преходна администрация на ООН, изисква изтегляне на сръбските сили за сигурност от Косово и предвижда евентуален политически процес в Косово, подпомогнат от ООН. Въвежда се изискването конституционният процес след конфликта да държи сметка за „принципите на суверенитет и териториална цялост на Федерална република Югославия”.
През февруари 2007 г. Марти Ахтисаари представя пред лидерите в Белград и Прищина предложение за статута на провинцията, което служи за основа на проекторезолюцията на Съвета за сигурност на ООН, предлагаща „независимост с упражняван надзор” за провинцията. До началото на юли 2007 г. проекторезолюцията, която намира подкрепа от САЩ и членовете на ЕС, но е отхвърлена от Русия и Сърбия. Преговорите са прекъснати в края на 2007 г. Двете страни остават на различни позиции, като минималните искания на всяка страна са повече, отколкото другата желае да приеме.
В началото на 2008 г. медиите започват да съобщават, че косовските албанци са решени да обявят независимост. Според информациите обаче обявяването на независимост се отлага, докато не бъдат проведени президентските избори в Сърбия на 20 януари и 3 февруари 2008 г., тъй като Косово е важна тема в предизборната кампания.
Декларацията за независимост е приета от членовете на Косовския парламент в Прищина, столицата на Косово, на 17 февруари 2008 г. Одобрена е с вдигане на ръце, като от 109 присъстващи депутати няма гласували против. Отсъстват единадесет депутати от етническите малцинства, включително сърби.
В декларацията се заявява, че независимостта на Косово се ограничава в рамките на принципите, изложени в Плана Ахтисаари: забранява се на Косово да се присъединява към друга държава, предвижда се ограничен военен капацитет, обявява се, че Косово ще е под международно наблюдение и се предвижда защита на малцинствените етнически общности.
На 18 февруари 2008 г. Националното събрание на Република Сърбия обявява декларацията за независимост на Косово за недействителна. Преамбюлът на Сръбската конституцията обявява Косово за „неотделима” част от Сърбия със „значителна автономия".
В България:
1983 г. са открити Световните зимни студентски игри в София. Зимната Универсиада е с център Витоша и се организира от 17 до 27 февруари. Това са трети световни студентски игри, проведени в България след двете летни издания през 1961 г. и 1977 г. (През 1989 г. София отново е домакин на студентските игри).
С най-много медали от проявата си тръгват представителите на тогавашния Съветски съюз - 24, изпреварили в крайното класиране по нации Чехословакия - с 11 и България - със 7, като един от българските медали е златен. Студенти от 14 държави печелят отличия в София.
Всъщност първите международни студентски игри са организирани през 1923 г. в Париж, по време на които се учредява Международна конфедерация на студентите, която до 1939 г. организира няколко световни студентски игри. Заради Втората световна война обаче дейността на организацията е прекъсната.
Едва през 1948 г. в Люксембург се създава Международната университетска спортна федерация. Официалното учредяване на федерацията дори става на следващата година, по време на Международната унивеситетска спортна седмица в Мерано (Италия).
До 1957 г. федерацията организира няколко международни спортни игри за страните от Западна Европа.
На последните игри френската федерация кани и представители на страните от Източния блок и е взето решение от 1959 г. международните студентски игри да се наричат „универсиади”. Универсиада е международно спортно състезание за спортисти от университетите, което се организира от Международната университетска спортна федерация. Името е комбинация от думите „университет” и „олимпиада”.
