За хората в древността нямало съмнение, че душата на починалите продължава да живее след смъртта на тялото.
В древен Египет завръщането на духа на починалия човек е било определяно като нещо реално. Древните египтяни вярвали, че човек живее вечно, дори това да става по по- различна от физическата форма. Според тях след смъртта на физическото тяло душата на починалия отива в „Залата на истината“, където е съдена от Озирис и 42-ма негови помощници. Ако душата нямала много грехове, тя продължавала живота си в отвъдното. Но ако имала много грехове, била изяждана от чудовища.
Thinkstockphotos
Според вярванията на древните египтяни добрите души отивали в „Полето на тръстиката“, за да живеят там задгробния си живот. Самото поле на тръстиката било същото, както и живота на Земята.
В още по-ранните периоди на древен Египет човешката душа била смятана за самостоятелна единица, която те наричали с името „ку“ и я смятали за безсмъртна. В по-късните времена на древен Египет вече считали, че човешката душа се състои от 5 различни компонента. Два от тях били „ба“ и „ка“, които били духовете, които изразявали човешкия дух и личност. След физическата смърт в отвъдното, те отново били заедно и можели да се завръщат като духове на Земята. И ако човекът нямал много грехове, духовете „ба“ и „ка“ били освобождавани от боговете, за да се завърнат на Земята и да поправят всичко лошо, което човекът, на когото са принадлежали, е вършел приживе.
Thinkstockphotos
Древните египтяни имали и много различни възприятия за духовете и призраците. Те вярвали, че духовете са душите на починалите, които са живели праведен живот. А призраците били душите на съгрешилите.
