Учени откриха отново отдавна невиждан вид бозайник с бодли на таралеж, муцуна на мравояд и крака на къртица в индонезийската планинска верига Циклопи, съобщи Ройтерс. Учените се натъкнали на животното шестдесет години след като видът бил последно регистриран.
Дългоклюна ехидна на Атънбъро, на името на британския природозащитник Дейвид Атънбъро, е заснета за пръв път от следова камера в последния ден от четириседмична експедиция под ръководството на изследователи от Оксфордския университет.
В края на пътуването, след като слязъл от планината, биологът Джеймс Кемптън открил сред заснетото изображение на малко създание, което прекосява гората.
"Имаше голяма еуфория и в същото време облекчение след прекараното безплодно дълго време на терен до последния ден", описа той момента, когато видял записа заедно с колегите си от индонезийската консервационна организация YAPPENDA. "Извиках на колегите "открихме я", изтичах от бюрото си и ги прегърнах", каза той.
Учените от екипа описват ехидните като срамежливи животни, известни с това, че са трудно откриваеми. Причината, поради която са толкова различни от другите бозайници, е, че са част от еднопроходните бозайници, те са яйценосни и са отделят от останалите бозайници преди около двеста милиона години, каза биологът.
Видът е научно регистриран и описан досега само веднъж, през 1961 г. от ботаник от Нидерландия. Друг вид ехидна е открит в Австралия и в Нова Гвинея.
Изследователите от Оксфордския университет са изследвали отдалечен терен в североизточна Папуа, където ехидната е част от местната култура. Там има традиция конфликтите да се решават, като едната страна отиде в гората да търси ехидна, а другата - в океана да открие марлин. И двете животни са трудни за откриване и често минават десетилетия и се сменят поколения, докато бъдат открити. Когато това се случи, животните стават символ на края на конфликта и връщането към нормални взаимоотношения.
Дългоклюна ехидна на Атънбъро, на името на британския природозащитник Дейвид Атънбъро, е заснета за пръв път от следова камера в последния ден от четириседмична експедиция под ръководството на изследователи от Оксфордския университет.
В края на пътуването, след като слязъл от планината, биологът Джеймс Кемптън открил сред заснетото изображение на малко създание, което прекосява гората.
"Имаше голяма еуфория и в същото време облекчение след прекараното безплодно дълго време на терен до последния ден", описа той момента, когато видял записа заедно с колегите си от индонезийската консервационна организация YAPPENDA. "Извиках на колегите "открихме я", изтичах от бюрото си и ги прегърнах", каза той.
Учените от екипа описват ехидните като срамежливи животни, известни с това, че са трудно откриваеми. Причината, поради която са толкова различни от другите бозайници, е, че са част от еднопроходните бозайници, те са яйценосни и са отделят от останалите бозайници преди около двеста милиона години, каза биологът.
Видът е научно регистриран и описан досега само веднъж, през 1961 г. от ботаник от Нидерландия. Друг вид ехидна е открит в Австралия и в Нова Гвинея.
Изследователите от Оксфордския университет са изследвали отдалечен терен в североизточна Папуа, където ехидната е част от местната култура. Там има традиция конфликтите да се решават, като едната страна отиде в гората да търси ехидна, а другата - в океана да открие марлин. И двете животни са трудни за откриване и често минават десетилетия и се сменят поколения, докато бъдат открити. Когато това се случи, животните стават символ на края на конфликта и връщането към нормални взаимоотношения.
