Правителството изобрети оптическа илюзия, която предлага подобие на акция, целяща да успокои страховете, както в ляво, така и в дясно. Неговата нова политика може да бъде обобщена като пакт с новите граждани на Европейския съюз от Румъния и България: ние ще се преструваме, че не ви пускаме, ако вие се правите, че не идвате тук, пише британският всекидневник „Гардиън”.
Въпросът, какво да се прави с икономическите мигранти от двете нови страни-членки, когато те се присъединят към ЕС догодина, създава проблеми на правителството от месеци. Някои уважавани интернационалисти, ръководени от председателя на парламентарната комисия за вътрешни работи Джон Денъм са обезпокоени, че полските водопроводчици вече са орязали пазара на труда откъм долната му част и новото нападение на румънски тухладжии, просто, ще направят живота много по-тежък за нископлатените британци.
Така, вместо свободния за всички вход, предложен на практика от Дейвид Блънкет на осемте източноевропейски страни - нови членове от 2004 година, румънците и българите ще бъдат подложени на серия от схеми и контроли със съмнителна ефективност. От януари те ще имат правото да идват във Великобритания, но единственият въпрос е какво ще им се позволява да правят, когато пристигнат.
Висококвалифицираните емигранти ще могат да искат работни разрешения, но такива има много малко. Студентите също ще могат да работят. Проблемът идва от новата квота от 20 000 за нискоквалифицирани работници. Това ще засегне хората извън Евросъюза, като украинците, които ще загубят техните разрешения, за да бъде направено място за още хора от ЕС и това не се отнася за работниците, които се определят като самонаети. Той не може да спре ефикасно бизнесите да наемат работници нелегално без никаква социална защита, което е най-големият риск.
Вероятността е в желанието си да демонстрира, че ограничава нискоквалифицираната миграция, правителството да ги натика в сивата икономика, където заплатите ще паднат под законовия минимум.
Вярно е, че ще има нови пълномощия и ресурси за контрол над незаконните работници. Но урокът от последната вълна на разширяване на ЕС е, че най-добре работят простите неща. Мигрантите бяха повече, отколкото очакваше правителството, но те стимулираха, както икономиката, така и пазара на труда и министрите смятат политиката на отворени врати за един от успехите си.
Правителството не предложи убедителни аргументи, защо Румъния и България с по-малко от половината население от новодошлите през 2004 в ЕС страни, трябва да бъдат третирани различно. Последното съобщение за ограничаване на миграцията от България и Румъния е повече свързано с политическия натиск, отколкото всичко друго и усложни, а не опрости, целия и без това толкова сложен въпрос, свързан с миграцията. /БГНЕС/
