Какво е интелигентност, от какво зависи нейното ниво и по-добре ли живеят интелигентните хора? Deutsche Welle обобщава много интересни изводи на психоложката проф. Елсбет Щерн, която интензивно се занимава с този въпрос.
Интелигентността предпазва от редица отрицателни житейски събития и изживявания, пише психоложката Елсбет Щерн в книгата си "Интелигентност". Интелигентните хора са по-щастливи, по-здрави, по-удовлетворени и по правило живеят по-дълго, твърди още проф. Щерн, която преподава в елитния Цюрихски университет.
В интервю за германския седмичник "Ди Цайт" психоложката обяснява, че интелигентните хора много по-успешно осъществяват целите, които са си поставили, а това им носи закономерно удовлетворение. Въз основа на наличните статистики проф. Щерн стига до още няколко интересни извода, които обясняват защо интелигентните хора са по-щастливи и по-успешни. Те по-рядко изпадат в бедност, по-рядко се развеждат, по-рядко влизат в затвора заради извършени престъпления, а нежеланата бременност е много по-рядка при по-интелигентните жени.
Що е то интелигентност
Според въпросните статистики хората с коефициент на интелигентност 75 влизат в затвора цели седем пъти по-често, отколкото хората, които имат коефициент 125. Може би интелигентните хора търсят други, непрестъпни начини за постигане на целите си; може би по-реалистично оценяват рисковете от едно престъпление; но може би и по-рядко допускат да бъдат заловени и разобличени, обяснява Елсбет Щерн.
Професорката казва, че по принцип интелигентните хора печелят и повече пари, но че това невинаги е тяхната цел. А що се отнася до здравето и дълголетието, хората с висок коефициент на интелигентност определено имат по-добри показатели. Те са наясно какво е полезно и какво е вредно за здравето и макар че невинаги се придържат изцяло към здравословния начин на живот, все пак гледат да спазват някакъв баланс.
Вестник "Зюддойче Цайтунг" потвърждава изводите на проф. Щерн и посочва, че според редица специалисти общата интелигентност дава добри изходни позиции за успехи в училище и в професията, за по-високи доходи и за житейско преуспяване. Като фактор общата интелигентност е по-важна от други свойства като мотивация, прилежност, дисциплина и креативност, макар че те често вървят ръка за ръка с интелигентността.
Елсбет Щерн категорично се противопоставя на една модерна школа, която развива идеята за емоционалната интелигентност като алтернатива на общата интелигентност или като компенсация за нейното отсъствие. Да, съществуват такива неща като емоционална и социална компетентност, но от научна гледна точка понятието "емоционална интелигентност" е несъстоятелно, казва тя пред "Дойчландфунк".
Добре, но какво тогава представлява интелигентността? В няколко интервюта Елсбет Щерн я дефинира така: "Интелигентността е човешката способност да се ориентираш в абстрактната сфера, да си вадиш заключения и да развиваш нови идеи. Тя стъпва върху логичното мислене и когнитивните способности и създава условия за по-добра пространствена ориентация. Интелигентността е и умението бързо да преработваш информация и на базата на наличното знание да произвеждаш ново". Професор Щерн добавя, че е много важно как запаметяваме информацията и умеем ли да "изтриваме" ненужната, за да можем в максимална степен да използваме умствените си ресурси и да "подреждаме" света наоколо си. Тя подчертава още, че интелигентността е заложена в гените и не зависи от други умения.
Елсбет Щерн се доверява на тестовете за интелигентност и обяснява, че средният коефициент на интелигентност варира около 100, а над 115 вече се говори за висок коефициент на интелигентност, какъвто притежават около 15% от хората по света. Най-даровитите около 2% от населението на Земята са с коефициент на интелигентност над 130, казва Щерн. При децата на 10-12-годишна възраст интелигентността вече може благонадеждно да се измери, а коефициентът на интелигентност на 15-годишния се запазва без промени и на 30-40-годишна възраст, обяснява професорката от Цюрихския университет.
Единственият минус
Често се твърди, че интелигентните хора били по-необщителни, но дали това е вярно или е поредният мит? Проф. Щерн обяснява, че интелигентните хора обикновено търсят приятели и партньори на своето равнище, което пък означава, че в селекцията на техните контакти остават сравнително малко личности. В този смисъл те наистина са по-претенциозни и не поддържат безразборни контакти.
Интелигентните хора по принцип са по-успешни, по-здрави и по-щастливи - така могат да се обобщят възгледите на проф. Елсбет Щерн. А има ли поне един параметър, по който интелигентните хора да отстъпват в сравнение с по-малко интелигентните? Да, казва психоложката: интелигентните хора по-често страдат от късогледство. Според нея причината навярно са онези гени, които отговарят за растежа както на мозъка, така и на очната ябълка. Тоест, хора с по-голям мозък често имат и по-големи очни ябълки, а това предразполага към късогледство.
Интелигентността предпазва от редица отрицателни житейски събития и изживявания, пише психоложката Елсбет Щерн в книгата си "Интелигентност". Интелигентните хора са по-щастливи, по-здрави, по-удовлетворени и по правило живеят по-дълго, твърди още проф. Щерн, която преподава в елитния Цюрихски университет.
В интервю за германския седмичник "Ди Цайт" психоложката обяснява, че интелигентните хора много по-успешно осъществяват целите, които са си поставили, а това им носи закономерно удовлетворение. Въз основа на наличните статистики проф. Щерн стига до още няколко интересни извода, които обясняват защо интелигентните хора са по-щастливи и по-успешни. Те по-рядко изпадат в бедност, по-рядко се развеждат, по-рядко влизат в затвора заради извършени престъпления, а нежеланата бременност е много по-рядка при по-интелигентните жени.
Що е то интелигентност
Според въпросните статистики хората с коефициент на интелигентност 75 влизат в затвора цели седем пъти по-често, отколкото хората, които имат коефициент 125. Може би интелигентните хора търсят други, непрестъпни начини за постигане на целите си; може би по-реалистично оценяват рисковете от едно престъпление; но може би и по-рядко допускат да бъдат заловени и разобличени, обяснява Елсбет Щерн.
Професорката казва, че по принцип интелигентните хора печелят и повече пари, но че това невинаги е тяхната цел. А що се отнася до здравето и дълголетието, хората с висок коефициент на интелигентност определено имат по-добри показатели. Те са наясно какво е полезно и какво е вредно за здравето и макар че невинаги се придържат изцяло към здравословния начин на живот, все пак гледат да спазват някакъв баланс.
Вестник "Зюддойче Цайтунг" потвърждава изводите на проф. Щерн и посочва, че според редица специалисти общата интелигентност дава добри изходни позиции за успехи в училище и в професията, за по-високи доходи и за житейско преуспяване. Като фактор общата интелигентност е по-важна от други свойства като мотивация, прилежност, дисциплина и креативност, макар че те често вървят ръка за ръка с интелигентността.
Елсбет Щерн категорично се противопоставя на една модерна школа, която развива идеята за емоционалната интелигентност като алтернатива на общата интелигентност или като компенсация за нейното отсъствие. Да, съществуват такива неща като емоционална и социална компетентност, но от научна гледна точка понятието "емоционална интелигентност" е несъстоятелно, казва тя пред "Дойчландфунк".
Добре, но какво тогава представлява интелигентността? В няколко интервюта Елсбет Щерн я дефинира така: "Интелигентността е човешката способност да се ориентираш в абстрактната сфера, да си вадиш заключения и да развиваш нови идеи. Тя стъпва върху логичното мислене и когнитивните способности и създава условия за по-добра пространствена ориентация. Интелигентността е и умението бързо да преработваш информация и на базата на наличното знание да произвеждаш ново". Професор Щерн добавя, че е много важно как запаметяваме информацията и умеем ли да "изтриваме" ненужната, за да можем в максимална степен да използваме умствените си ресурси и да "подреждаме" света наоколо си. Тя подчертава още, че интелигентността е заложена в гените и не зависи от други умения.
Елсбет Щерн се доверява на тестовете за интелигентност и обяснява, че средният коефициент на интелигентност варира около 100, а над 115 вече се говори за висок коефициент на интелигентност, какъвто притежават около 15% от хората по света. Най-даровитите около 2% от населението на Земята са с коефициент на интелигентност над 130, казва Щерн. При децата на 10-12-годишна възраст интелигентността вече може благонадеждно да се измери, а коефициентът на интелигентност на 15-годишния се запазва без промени и на 30-40-годишна възраст, обяснява професорката от Цюрихския университет.
Единственият минус
Често се твърди, че интелигентните хора били по-необщителни, но дали това е вярно или е поредният мит? Проф. Щерн обяснява, че интелигентните хора обикновено търсят приятели и партньори на своето равнище, което пък означава, че в селекцията на техните контакти остават сравнително малко личности. В този смисъл те наистина са по-претенциозни и не поддържат безразборни контакти.
Интелигентните хора по принцип са по-успешни, по-здрави и по-щастливи - така могат да се обобщят възгледите на проф. Елсбет Щерн. А има ли поне един параметър, по който интелигентните хора да отстъпват в сравнение с по-малко интелигентните? Да, казва психоложката: интелигентните хора по-често страдат от късогледство. Според нея причината навярно са онези гени, които отговарят за растежа както на мозъка, така и на очната ябълка. Тоест, хора с по-голям мозък често имат и по-големи очни ябълки, а това предразполага към късогледство.
