Почти всички свои социални дейности Норвегия финансира чрез държавен фонд, в който се вливат приходите от добива на петрол и газ. Технологичният бум на борсите докара на държавата истинско богатство, пише Deutsche Welle.
От години Норвегия с успех ползва тази практика - инвестира всичките си приходи от добива на петрол и газ на финансовите пазари. Сериозният ръст на акциите, особено в сферата на енергетиката, финансите и технологиите, донесе на страната само през първата половина на 2021 година приходи от 990 милиарда крони (около 95 милиарда евро), съобщиха от най-големия държавен фонд в света.
Ако тази сума се разпредели на глава от населението, на всеки норвежец биха се паднали по 17 хиляди евро. Фондът, който е на стойност от около 1,2 трилиона евро, инвестира в повече от 9100 компании по целия свят. На 30 юни стойността на фонда е била 1,11 трилиона евро.
„Дяловите участия в акции на предприятия от енергийния и финансовия сектор, както и в технологичните компании реализираха най-голяма възвращаемост през първата половина на годината“, каза Николай Танген, ръководител на Norges Bank Investment Management.
Инфлацията може да доведе до безпрецедентни загуби
В същото време ръководителят на фонда предупреди за последствията от глобалната инфлация. Повишаването на цените по света може да доведе до безпрецедентни загуби. Защото инфлацията може да повлече след себе си значително по-високи лихвени проценти. Това от своя страна би се отразило сериозно и на фонда, каза Танген пред Ройтерс. И облигационните, и борсовите пазари ще бъдат засегнати, което може да доведе до сериозен спад в стойността на цялото портфолио на фонда – „такъв, какъвто досега не сме виждали“, каза той.
Преди година фондът регистрира загуба от близо 18 милиарда евро. В първата половина на 2020 година кризата с коронавируса доведе до срив на фондовите пазари. В първото тримесечие на 2020 - т.е. в първите месеци на пандемията - загубите възлизаха на 130 милиарда евро. В хода на годината петролният фонд обаче успя да се възстанови. В крайна сметка той регистрира плюс от около 102 милиарда евро. Затова и тазгодишните печалби не са изненада.
Фондът инвестира в известни компании
Норвегия основа фонда през 1990-те години, за да защити икономиката от колебанията в цените на горивата и да финансира големите социални разходи на страната. Той служи и като финансова гаранция за бъдещето, когато добивът на нефт бъде преустановен.
Фондът се захранва с приходите от норвежкото производство на нефт и газ, управлява се от централната банка и инвестира в големи компании, сред които Microsoft, Apple и Amazon.
В Германия също има множество призиви пенсионно-осигурителните фондове да бъдат по-тясно обвързани с капиталовите пазари – подобен модел съществува например и в Швеция. По този начин част от брутния доход на осигуряваните би могъл да се влива в акции, гарантиращи бъдеща пенсия.
От години Норвегия с успех ползва тази практика - инвестира всичките си приходи от добива на петрол и газ на финансовите пазари. Сериозният ръст на акциите, особено в сферата на енергетиката, финансите и технологиите, донесе на страната само през първата половина на 2021 година приходи от 990 милиарда крони (около 95 милиарда евро), съобщиха от най-големия държавен фонд в света.
Ако тази сума се разпредели на глава от населението, на всеки норвежец биха се паднали по 17 хиляди евро. Фондът, който е на стойност от около 1,2 трилиона евро, инвестира в повече от 9100 компании по целия свят. На 30 юни стойността на фонда е била 1,11 трилиона евро.
„Дяловите участия в акции на предприятия от енергийния и финансовия сектор, както и в технологичните компании реализираха най-голяма възвращаемост през първата половина на годината“, каза Николай Танген, ръководител на Norges Bank Investment Management.
Инфлацията може да доведе до безпрецедентни загуби
В същото време ръководителят на фонда предупреди за последствията от глобалната инфлация. Повишаването на цените по света може да доведе до безпрецедентни загуби. Защото инфлацията може да повлече след себе си значително по-високи лихвени проценти. Това от своя страна би се отразило сериозно и на фонда, каза Танген пред Ройтерс. И облигационните, и борсовите пазари ще бъдат засегнати, което може да доведе до сериозен спад в стойността на цялото портфолио на фонда – „такъв, какъвто досега не сме виждали“, каза той.
Преди година фондът регистрира загуба от близо 18 милиарда евро. В първата половина на 2020 година кризата с коронавируса доведе до срив на фондовите пазари. В първото тримесечие на 2020 - т.е. в първите месеци на пандемията - загубите възлизаха на 130 милиарда евро. В хода на годината петролният фонд обаче успя да се възстанови. В крайна сметка той регистрира плюс от около 102 милиарда евро. Затова и тазгодишните печалби не са изненада.
Фондът инвестира в известни компании
Норвегия основа фонда през 1990-те години, за да защити икономиката от колебанията в цените на горивата и да финансира големите социални разходи на страната. Той служи и като финансова гаранция за бъдещето, когато добивът на нефт бъде преустановен.
Фондът се захранва с приходите от норвежкото производство на нефт и газ, управлява се от централната банка и инвестира в големи компании, сред които Microsoft, Apple и Amazon.
В Германия също има множество призиви пенсионно-осигурителните фондове да бъдат по-тясно обвързани с капиталовите пазари – подобен модел съществува например и в Швеция. По този начин част от брутния доход на осигуряваните би могъл да се влива в акции, гарантиращи бъдеща пенсия.
