По този повод Франс прес предлага поглед към амбициозните лунни програми, които се развиват по целия свят:
Скокът на Китай
Азиатската страна предвижда да изпрати астронавти на Луната до 2030 г. Китай вече направи "големия си удар" в началото на 2019 г., когато успя да спусне апарат на обратната страна на Луната, затвърждавайки статута си на космическа сила.
През декември миналата година, в рамките на програмата "Чанъе", Китай успя да върне на Земята първите лунни проби от 45 години. За последен път руснаците спускат апарат на повърхността на Луната през 1976 г.
Завръщането на САЩ
НАСА съсредоточи усилията си върху програмата "Артемис" ("Артемида"), която цели връщането на астронавти на Луната и инсталирането на постоянна база на повърхността ѝ.
Did you hear?
The @esa signed an international agreement with @NASA to contribute expanded living and working spaces for #Artemis astronauts aboard the Gateway. Check out this animation of @NASA_Orion delivering the module and docking with Gateway: pic.twitter.com/BPkfUbJiZj
Мисията "Артемис 1", която ще тества новата тежка ракета-носител Спейс лонч систъм (SLS) с празна капсула "Орион", е планирана за края на 2021 г. Мисията "Артемис 2" трябва да отведе астронавти около Луната през 2023 г., без кацане на повърхността ѝ. Третият етап от мисията - "Артемис 3", предвижда изпращането през 2024 г. на двама астронавти на лунната повърхност - за първи път след "Аполо 17" преди 52 години, сред които първата жена.
Бъдещата лунна орбитална станция "Гейтуей" беше обявена, докато Доналд Тръмп заемаше президентския пост. Първоначално сведена до един обитаем модул, станцията се очаква да се разраства с годините.
Като сътрудник на тази програма, разглеждана като изпитателно поле за Марс, Европейската космическа агенция (ЕКА) вече е осигурила три места за европейци на борда на бъдещата станция.
НАСА цели до края на десетилетието да изгради "базов лагер Артемис" на Луната, при условие, че новият президент Джо Байдън и Конгресът се съгласят да отпуснат необходими десетки милиарди долари.
Частният играч "Спейс Екс".
Частната компания "Спейс Екс" на милиардера Илон Мъск понастоящем разработва космическия кораб "Старшип", предназначен за бъдещи полети до Марс. На първо време, ако корабът влезе в действие, може да се окаже полезен за пътувания до Луната.
Именно със "Старшип" японският милиардер Юсаку Маедзава планира да полети през 2023 г. на обиколка около Луната заедно с още осем туристи.
БТА
Русия губи скорост
Руско-китайският проект за изграждането на лунна станция идва в момент, когато Русия - пионер в покоряването на космоса от съветската епоха, от години изостава в надпреварата.
Москва планира три мисии "Луна" до естествения спътник на Земята през следващите пет години, главно за минно дело.
Израел и Япония в надпреварата
Повече от година след неуспешното кацане на Луната, през декември 2020 г. Израел стартира операция "Берешит 2". Проектът има за цел да изпрати непилотиран космически апарат на Луната през 2024 г.
Японската агенция за аерокосмически изследвания (ДЖАКСА) също планира кацане на Луната през 2022 г., надграждайки върху успеха на изпращането на три космически апарата в орбитата й през 2007 г.
Индия и пропуснатата възможност
През 2019 г. индийската организация за космически изследвания (ISRO) претърпя неуспех с втората си лунна мисия "Чандраян-2", след като спускаемият модул "Викрам", който трябваше да осъществи меко кацане на повърхността на Луната и да достави лунохода "Прагян", се разби.
Така Индия пропусна възможността да стане четвъртата нация, позиционирала успешто апарат на естествения спътник на Земята.
На базата на уроците, получени от "Чандраян-2", Индия подготвя следващата си лунна мисия.
