Ще ви изненадам ли, ако ви кажа, че днес е 10 ноември? И че на тази дата през 1989 г. един ден след падането на Берлинската стена, на пленум на БКП е свален тогавашният първи секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков, управлявал България близо 40 години. Със сигурност не е новина за никого. Както и, че веднага след това започва изграждането на опозицията чрез създаването на нови и възстановяването на стари партии, закрити след 1944 г. България се включва в общия процес на демократични промени, обхванал цяла Източна Европа. След тази преломна дата, в страната започва преход към демократично обществено устройство и към пазарна икономика.
И така всяко поредна демократична година на този ден ние си припомняме какво и защо се случи в страната ни. Рядко обаче се сещаме да погледнем и към съседите ни, на север. Отвъд Дунава също скъсаха с комунизма и то раздялата протече кърваво. Ето защо ви предлагаме един импровизиран Дунав мост между българския и румънския преход. Най–малкото с оглед на бъдещия ни Европейски поход.
Така както в древни времена хората са търсили отговори на всичките си въпроси от измислените богове, в които са вярвали, така и близо 40 години ние имахме един единствен източник на мъдрост и прозрение, в които безрезервно вярвахме.
И без много да чакаме и ние се преустроихме. Какво обаче видяхме. Случи ли се истинското преустройство или просто преоблякохме старата система. Според румънския журналист и анализатор на политическите процеси в пост комунистическите страни, Александро Сасу:
Не знам за бивша демократична република, където демокрацията функционира по перфектен начин. Всички тези държави се нуждаят от време за смяна на поколенията, които ще носят нов начин на мислене. Това е като проблемът на Мойсей, който не е имал позволението да влезе в обетованата земя, защото това е било привилегия за друго поколение с нов манталитет.
17 години след първите крачки към демократичния ни поход, съвсем на място идва румънската гледна точка. Малко след като България каза стига на червената диктатура, Румъния се опита физически да се отърве от старата система. Опита се да застреля комунизма.
През декември 1989 г. избухнаха вълненията в Тимишоара. Те дадоха началото на т. нар. "революция". При опит да потърси някъде спасение бе заловен дългогодишният диктатор. Чаушеску, а след кратък фарсов съдебен процес, който целеше най-вече да му запуши устата, той бе разстрелян заедно със съпругата си Елена.
Говорейки за куршуми, искам да подчертая, че в Румъния натискът, който бе оказван на хората от страна на „Секуритате” и останалите механизми на комунистическия режим, беше наистина огромен. Така, че единственият начин да се преборим с него бе да скъсаме тотално с миналото. Така се стигна до 1989 година и това, което се случи тогава. Затова мисля, че не можехме да си позволим публичен процес срещу Чаушеско, защото „Секуритате” бяха просмукали ежедневието на хората, който не биха повярвали на подобен процес. Затова на 24 и 25 декември 1989 година, когато Чаушеску беше убит, румънците ликуваха.
Дали, обаче румънците успяха да улучат в сърцето червената идея.
Също както в България, така и в Румъния, комунистическата партия има около 4 милиона членове. Така, че е невъзможно да мислим, че комунистите не присъстват в публичния живот днес или не са присъствали в изминалите години. Някои от тях днес са част от други партии – например президентът ни Басеску беше член на комунистическата партия. Дори в момента има дискусия, че той е работил за „Секуритате”, което не може да бъде отречено категорично от него. В този смисъл, не можем да все още да кажем, че дори и днес всичко в Румъния има нова система, различна от отминалите дни.
След кървавата коледна революция от 1989 г. българите, които ходеха до Букурещ да надникнат, за да проверят и там ли е като тука разказваха следната история
Чудесен сувенир от Румъния!, хвали местен продавач стоката си - златовезани обувки, носени лично от Зоя, дъщерята на Чаушеску. Обувките на Зоя се предлагали за 150 долара, а вратовръзките на самия Николае Чаушеску вървяли по 30 долара. Какво означаваше това? Бърз или прибързан преход?
Първо, не може да се каже, че още на втория ден след разстрела румънските политици бяха наясно, че Европейският съюз и НАТО са перспективите пред страната. Трябваше да мине малко време. Европейската ни интеграция започна след 2-3 години. Дори и днес не мога да кажа обаче, че изградихме нова политическа класа. Нямам предвид дали хората са млади и стари, говоря ви за промяна в манталитета на политиците. Трябва да мислиш модерно, европейски и демократично. Това не е напълно ясно на новите лидери на Румъния.
