Колко богат е руският депутат?
Колко богат е руският депутат? / netinfo

Кои професии според руснаците са най-доходните в момента? На този въпрос почти половината от запитаните (49 процента) са поставили на първо място професията банкер, сочат данните от социологическо изследване на Института за проучване на общественото мнение "Левада-Център". Висшият банков мениджмънт (хората едва ли са имали предвид чиновниците, обслужващи обикновените граждани) наистина имат много прилични доходи, и то законни.

Много по-интересно е, че на второ място (26 процента) са поставени народните депутати, докато министрите (24 процента) са едва на трето. Безспорно е, че заплатата на депутат в Държавната дума стига до 100 000 рубли, което за повечето от анкетираните е твърде значителна сума. Но естрадните звезди (21 процента), известните адвокати (16 процента), бизнесмените (15 процента) имат не по-малък легален доход, а са значително по-назад от депутатите. Както изглежда, гражданите оценяват съвкупният доход, т.е. не само законният.

Основания за подобна оценка има. Достатъчно е да погледнем как са облечени депутатите, за да се усъмним, че всичко е само от законно спечелени пари. Това мнение може да се е създало и под въздействието на случаи като този, когато преди година беше ограбено жилището на Любов Слиска, първи заместник-председател на Държавната Дума. След него тя предаде списък на откраднатите й скъпи вещи на обща стойност около половин милион евро. При такова материално изобилие е лесно да се повярва, че животът на депутата е твърде охолен.

Въпреки това хората допускат грешки. Златният век на депутатите вече отмина. По времето на третата Държавна дума (1999-2003 година) "билети" с лика на Франклин наистина се внасяха в сградата на Думата с чували, тъй като от депутатите наистина зависеше решаването на жизнено важни въпроси. В сегашната, четвърта Държавна дума, в която "Единна Русия", която има квалифицирано мнозинство, наложи дисциплина в редиците си, отпадна необходимостта да се предлагат толкова щедри подаръци (или подкупи). Нужното решение и така ще бъде прието, а ненужното - отхвърлено. Разбира се, възможността за дребна далавера си остава, но това вече не са предишните блажени времена. При това гражданите не отчитат още една значителна промяна. И цената за избираемо място в листата - за което вече се говори съвсем открито, и обикновеното преглеждане на партийните листи навежда на мисълта, че в тях почти не фигурират небогати хора (които може да разчитат да подобрят благосъстоянието си в качеството си на депутати).

В Думата влизат толкова богати, че едва ли тяхната първа цел е да натрупат състояние на депутатския стол. Става дума за нещо съвсем друго. Хората влизат в разходи, и то значителни, за да повишат своето обществено положение, да влязат в елита, което косвено може да им помогне да затвърдят богатството си (или най-малкото да го запазят), но за непосредствено извличане на материални облаги трудно може да се говори. Казано по-просто, в повечето случаи не депутатството е източник на богатство, а обратно - богатството е източник на депутатски мандат.

Въпреки това, макар хората малко да се заблуждават, резултатите от социологическото проучване са шокиращи. Трудно можем да си представим, че например в Германия при оценка на доходността на професиите депутатите в Бундестага може да бъдат поставени непосредствено след ръководителите на държавни банки. Подобно нещо едва ли можем да си представим дори в традиционно лявата Гърция. А ако сравним народната представа за незаконните депутатски доходи с данните на Общоруския център за изучаване на общественото мнение, според които Думата има най-нисък показател за одобрение (27 на сто срещу 55 на сто неодобрение) от основните държавни институции, излиза, че общественото мнение за народните защитници е съвсем негативно. (БТА)