Хората, които вярват на глупостите за Европа, очевидно са заболели от историческа безпаметност. Защото живеем в най-добрата Европа, която някога е съществувала, пише Александър Андреев по повод Деня на Европа.
Европа като някаква грохнала, изкукуригала бабичка, която няма сили да си подреди и прочисти къщата - този глуповат разказ е популярен в днешно време най-вече сред хора с по-ниско образование или в европейската периферия. Тоест - сред онези, които най-слабо разбират настоящето и най-силно се страхуват от бъдещето. Зад този разказ се крие определена история, дори две истории. Първата започна в мига, когато преди години, в едни много безоблачни времена, французите и холандците се подведоха по акъла на своите националисти и провалиха европейската конституция. Ако тогава Евросъюзът се беше утвърдил като федерална структура с перспективата наистина да се превърне в Съединени европейски щати, по-късно гръцката криза щеше да струва много по-малко пари на европейците, а в кризата с бежанците нямаше да има разнобой, солови акции и в крайна сметка - хаос, тревога и несигурност.
И втората история започна приблизително по същото време. Тогава Москва се отказа от идеята да върви по пътя на демокрацията, правовата държава и сътрудничеството със Запада и се върна към традиционните политически нагласи на Русия: изолация, изграждане на буферни зони, конфронтация. И пропаганда - именно това е втората история, която Кремъл започна да разказва на своите поданици и на останалата част от света. Историята за прогнилата, развратна, малокръвна Гейропа, изгубила вярата и ценностите си, която скоро ще бъде залята и претопена. За вътрешна употреба разказът решаваше един древен руски проблем: да се запуши устата на традиционно проевропейската руска интелигенция. А навън конструираше първия след края на Студената война прокремълски политически лагер, който внася шум и разводнява една иначе очевидна истина: че в западния свят законите са цимент за обществото, че този свят е по-хуманен, по-миролюбив и икономически много по-ефективен от руския.
Впрочем, и по времето на Студената война съветската пропаганда успешно залагаше на същото, а десетки милиони хора по цял свят искрено вярваха, че капитализмът е обречен. Но той оцеля и без усилие превзе самата Русия. И сега Москва за втори път се опитва в лицето на ЕС да събори един по-добър обществен модел - само защото се опасява, че той рано или късно ще се наложи и в Русия и така ще отнеме властта на феодалите.
Thinkstock/Getty Images
Знаят ли какво правят?
Разбира се, нарастващото недоволство срещу европейския проект има и други измерения. Обективно Евросъюзът е прагматична конструкция, която няма ресурсите да въодушевява масите. Логиката „Обединена Европа е добра за всички и затова всички трябва да я харесват” отдавна не работи в един свят на историческа безпаметност, на безотговорни социални мрежи и на все по-безмилостна борба за внимание и успех, в чиято центрофуга се въртят по-младите поколения.
С други думи, хората нямат време и желание да мислят за важното, защото са претоварени от второстепенности. Тъкмо поради това се и поддават на дифузните антилиберални лозунги, които хвърлят в един кюп три съвършено различни тенденции: икономическия неолиберализъм, обществените и лични свободи и правовата държава. Бунтът на разгневените млади консерватори-националисти срещу Европа иска да помете и трите едновременно, без оглед на факта, че събаряйки основите на европейския проект, ще върне континента в изходно положение: настръхнали една срещу друга национални държави, които вместо да търгуват в общ интерес, харчат парите на данъкоплатците за граници и оръжие.
Не бива да си правим никакви илюзии: европейският проект наистина преживява тежки времена. Собствените му прегрешения са ясни: няма я вдъхновяващата визия, мирът и просперитетът се приемат за даденост и губят притегателна сила, икономическото неравенство гневи хората, а политиците често лицемерят в името на „реалната политика”. Независимо от всичко това европейците не бива да забравят най-важното: че живеят в най-добрата Европа, която някога е съществувала. И че тъкмо тази Европа е най-доброто място за живеене в днешния объркан и несигурен свят.
Това последното едва ли има нужда от допълнителни доказателства - трябва само да погледнем отвъд европейските граници.
