Идва Коледа, а днес из въздуха прехвърчат първите подобия на снежинки. Дали заради приближаващия празник, който ни кара да сме по-добри, или по някакви други, напълно неведоми причини, депутатите са решили да ни направят подарък. След цели дълги 17 демократични години, в които нямаше по-обидно от това някой да те нарече „шестак”, „доносник” и „ченге”, тази Коледа всичко ще е снежнобяло. Досиетата на всички лица, които заемат публични длъжности, ще бъдат отворени и истината ще възтържествува.
Нескритата радост на мнозина, че най-сетне България ще си има истински Закон за разсекретяване на архивите на бившата Държавна сигурност, обаче, ме кара да се позамисля.
Най-първият ми въпрос е „Защо Народното събрание приема този закон чак сега”? Ако се обърнем през рамо и погледнем на Запад към бившите комунистически държави, които вече са членове на Европейския съюз, ще видим, че влизаме в Евросъюза не само най-бедни, но и най-гузни.
Второ, не ми е ясно какво точно ще бъде разсекретявано? Дебатите по този закон в пленарната зала бяха придружени от паралелна действителност, в която гласове от миналото твърдяха, че голяма част от досиетата вече са унищожени. Други, че има тайни хранилища, в които зорко се пази the best of златния архив на бившата ДС - нещо като частна колекция с най-доброто на незабравимия Франк Синатра, което може да бъде извадено и да засвири в „подходящия” момент. Трети ме убеждават, че във всеки кабинет е имало по една ксерокс-машина, като копията на досиетата са пътували към партийните централи топли-топли. Тогава, коя точно част от тайната ще бъде разбулена? И къде е гаранцията, че досиетата за частно ползване няма да засвирят през идните 17 години?
Интересно е, що за компания ще е 9-членната комисия, която ще събира, проучва и оценява документите на бившата Държавна сигурност? И що за хора ще са тези 9-ма глашатаи на истината и само истината? Известен български политик и адвокат вече изрази съмнение, че в България ще се намерят деветима честни и свестни люде. Колкото до признанието, че той самият вярвал само на жена си, аз на негово място в тази ситуация - не бих вярвала на никого.
Разбирам също, че водени от максимата, че „и най-големият светец, Богу не е драг”, депутатите отхвърлиха идеята политическите доносници да не могат да заемат публични длъжности. Така над огласените в бъдеще доносници, шестаци и ченгета, ще тегне само моралният съд на тяхната съвест. И тъй като 10-те божи заповеди са най-нарушаваният закон през изминалите 20 века, лично аз не очаквам дълбоки човешки драми и раздрани бели ризи на хора с гузни съвести. Справка – телевизионното предаване на агент Алберт, който продължава да ни буди всяка сутрин с размисли по всякакви обществено значими теми.
И най-накрая, ще даде ли този закон отговор на въпроса на въпросите: Кой е бил мръсник и кой национален герой? Убедена съм, че подобието на снежинки в предколедния въздух, като подобието на истината – не носи радост никому, нито спокоен сън.
