Желаете липосукция, корекция на носа или пищна гръд? Обърнете се към д-р Хамкар в Кабул. Макар често да остават скрити под бурката си, афганистанките все повече ползват услугите на пластичната хирургия - признак за еволюция на нравите.
"Винаги съм завиждала на сестрите си и на други жени за по-дългия и по-едър нос. Моят беше малък и плосък", казва 18-годишната Шайда, която се е заела със своя проблем ребром - в буквалния смисъл.
След като била оперирана наскоро в клиника Хамкар - една от малкото от този вид в Кабул - тя гордо демонстрира мечтания профил и излъчва радост, която се откроява на фона на преобладаващия песимизъм в страната, затънала във войната.
"Сега се чувствам по-добре. Щастлива съм", усмихва се момичето, дошло на контролен преглед в клиниката.
Поради липсата на силикон, който е твърде скъп и трудно се намира, при Шайда е използвано парченце хрущял от едно от ребрата, което било моделирано в желаната форма и имплантирано в носа. Операцията й струвала около 300 долара - сума, надвишаваща месечната заплата на много афганистанци.
След падането на талибаните от власт в края на 2001 година внушителната западна помощ даде възможност за развитие на средна класа.
В клиника "Хамкар" този вид операции извършват двама медици, често под пълна упойка, горе-долу два пъти седмично. В останалото време те се занимават с пластично-възстановителна хирургия.
По време на управлението на талибаните, в това подчертано мачистко общество, където младите момичета може да бъдат обезобразени с киселина, ако ходят на училище, да се оперираш с чисто естетически цели беше немислимо, особено за жени.
В периода на господство на талибаните - от 1996 г. до края на 2001 г. - жените нямаха право да работят, да учат или да излизат от дома си без придружител. Невъзможно беше и заради ниското равнище на медицинско обслужване - с лошо оборудване и недостатъчно лекари и здравни заведения.
Десетгодишното чуждестранно присъствие промени ситуацията, осигурявайки достъп до медицинско обслужване - макар и с доста различни нива на качество - на 80 процента от населението, както сочат данните на ООН.
Частните клиники никнат с темпа на промените в обществото.
Малка група афганистанци, обогатили се от международната помощ, пътуват, попивайки пътьом модните тенденции и начина на живот в посещаваните страни.
Останалите, най-вече новата средна класа, следят постоянно турски, американски, колумбийски и други латиноамерикански телевизионни сериали, където актьорите и актрисите (със закрити заради цензурата дълбоки деколтета) имат съвършени - понякога "прекроени" лица.
Естетичната хирургия е на мода в Иран, откъдето в последните години се връщат стотици хиляди афганистанци, избягали от съветската окупация по време на гражданската война от 80-те и 90-те години на миналия век.
Получил образованието си в Русия и Китай, доктор Аминула Хамкар извършва първата си операция за корекция на бюст в страната си по настояване на съпруга на пациентката си.
Гърдите на 18-годишната жена, омъжена много рано в консервативния изток на страната, вероятно са се променили след няколко бременности и дълго кърмене.
"Пътувайки до Дубай - един по-разкрепостен град - съпругът й сигурно е видял жени с по-красиви форми. Като се върнал у дома тези на жена му вече не му харесвали, така че се съгласил да я заведе при естетичен хирург", разказва 53-годишният лекар.
"При много хора разбиранията за живота и секса често се променят след посещение в някоя не толкова консервативна държава", допълва той.
В Афганистан оперирането на гърдите с естетическа цел все още е по-скоро изключение. Лекарят казва, че се занимава най-вече с ринопластика (пластика на носа), предимно при пациенти от хазарската общност - малцинствена народност с монголски черти, която била дискриминирана в миналото и се опитва да наподоби вида на носа на по-големи етноси като пущуните и таджиките.
Новият профил на тези (все още многобройни) жени, които излизат от къщи само покрити с бурка, обаче могат да видят единствено близките им.
Мохамед Ибрахим, бивш подофицер от афганистанската армия, води дъщеря си, която иска носът й да бъде скъсен. Твърде свенлива, тя отказа да говори с журналиста от Франс прес, тъй като е мъж, и оставя баща си да обясни нейния случай.
"Сега, когато разполагаме с относителна демокрация, не искам дъщеря ми да се чувства грозна и изолирана, така че лесно се съгласих да я доведа тук, за да има по-хубав нос и да е щастлива", казва Мохамед.
"Когато преди десет години се върнах в Афганистан, можеха да се коригират единствено белези, свързани с войната", разказва д-р Хамкар. "От две-три години при нас има непрекъснат поток от младежи - мъже или жени - и дори духовници, които идват просто, за да могат да се чувстват по-добре и по-красиви", отбелязва той.
"Това е положителен знак. За разлика от миналото, народът ни - поне в столицата - се отдалечава от насилието. В главата му започват да се появяват мисли, които идват единствено в мирно време", казва Хамкар. (БТА)
