Хиляди са т.нар. вуду-манастири в африканската държава Бенин. Отчаяни родители затварят там болните си деца с надеждата, че вуду-магията ще ги излекува и ще прогони злите духове от телата им.
13-годишата Хундеджи е едно от тези деца. Тя танцува танца на бога на гръмотевиците, който се знае от малцина. Научила го е, докато е била затворена три години в манастир. Три години мъки без никакъв контакт с външния свят.
"Най-лошото беше, че не можех да виждам семейството си. В манастира нямаше специално място, където да ходим по нужда или да се измием. Постоянно гладувахме, защото храната все не достигаше", разказва момичето.
netinfo
Хундеджи живее в малко село, където вуду-ритуалите са неизменна част от делника. Ежедневие е да затварят децата за години в манастир, за да ги излекуват от болести и да прогонят лошите духове от телата им.
На 8-годишна възраст Хундеджи често страдала от болки в корема и висока температура. Майка ѝ я завела в болницата, но лекарите не могли да помогнат. Селският духовен водач тогава я посъветвал да я изпрати на лечение в манастир.
Мястото на ужасните спомени на Хундеджи се намира в самия център на селото, само на няколко метра от къщата им. Детето е прекарало там три години, без никакъв контакт със семейството си и с външния свят.
На времето оракулът казал, че за да бъде излекувана, трябва да бъде омилостивен Богът на гръмотевиците. Според вярванията, това изисква години в пълна изолация. През това време децата не ходят на училище - делникът им се състои от молитви, танци и изучаване на вуду-език.
netinfo
„Молитвите и билките ме излекуваха за три месеца. Въпреки това трябваше да остана в манастира", разказва момичето.
Там издълбават на лицето на момичето племенния знак. Белезите са от ножче за бръснене.
Много от децата в манастира имат белези - издълбаването на знаци по тялото е неизменна част от вуду. И при тази церемония ножът играе ключова роля.
Хуманитарни организации са успели да убедят върховния духовен водач от Бенин да подпише договор, съгласно който престоят на децата в манастир не бива да продължава повече от три месеца.
Благодарение на новата програма децата могат да ходят на училище.
През миналата година от манастирите са били освободени над 1000 деца. Те са се върнали при семействата си и отново ходят на училище.
Но за Хундеджи връщането към нормалния живот не било никак лесно. След трите години, прекарани в пълна изолация, тя все още има трудности в училище. Но момичето се надява да навакса всичко пропуснато.
