Кога трябва да се обърнем за помощ към специалист? Как да подредим приоритетите си и още редица полезни отговори ни дава в днешното забързано и предразполагащо към стрес време Добринка Тотева-Горанова. Тя е магистър психолог, психотерапевт, хипнотерапевт. Води индивидуална, семейна и групова терапия. Занимава се също със спортна психология и хипноза. Основно практиката й е в морската ни столица Варна, но с помощта на съвременните технологии често е полезна за хора от цяла България.
Да започнем с уточнението, че има разлика между психолог и психотерапевт. Все още много хора бъркат двата вида специалисти.
Добре е наистина да се поговори и разясни тази разлика. Психолог е всеки, завършил специалност Психология, независимо от степента на образование – Бакалавър или Магистър. Психологът може да консултира клиента (при нас няма пациенти по презумпция). Психотерапевтът е преминал допълнителна квалификация, обучение към някоя от психотерапевтичните школи. Това обучение включва много часове самопознание, т.е. работа със самия себе си, своите чувства, емоции, проекции и т.н. Цялостното обучение в сериозните психотерапевтични школи продължава доста дълго, понякога 3-4 години. В този период на обучение, бъдещият психотерапевт работи реални случаи под супервизия. След приключване на обучението, психотерапевтът придобива право да прилага усвоената терапия в практиката си. Този процес на терапия също изисква време. Психологичната консултация може да е еднократна, терапията (тази, която наистина цели „оздравителен“ процес), може да продължи и година дори. Тъй че, добре е човек да знае всъщност какво търси. Както се казва - ако зная какво търся, учителят се появява.
Чувала съм, че например зимата не е благоприятстващ сезон за лечение на депресия. Много хора пък търсят специалист за пролетна умора. В този смисъл, има ли типични летни оплаквания и заболявания, за които Ви търсят конкретно през летните месеци?
Няма период, който да не е подходящ за лечение, зависи кога се проявява проблемът, има ли нужда от профилактика, поддържаща терапия и т.н. Известно е, че есента и пролетта депресивните състояния се обострят, има такава цикличност, колегите я знаят и имат възможност за адекватна реакция. Хората, при които циклично се проявяват тези проблеми, също познават тази особеност. Лятото като сезон, свързван с повече почивка, емоция, слънце, е най-леко преминаващ. Нямам наблюдение за увеличаване на хората, търсещи помощ. Напротив, дори има известно затишие в оплакванията на хората.
Настъпване на пролетна умора е едно съвсем нормално състояние на човека. При някои е по-силно изразено, други почти незабелязано преминават този период. Начинът на живот и хранене през зимата е настроил нашето тяло и психика на различен режим. Пролетта е времето, в което природата се „отваря“, подготвя се за нещо ново. В този смисъл, ние сме тясно свързани с природните процеси и усещаме тяхното влияние. Имаме нужда да заредим нашето тяло с по-свежа храна, да увеличим движението, да разширим социалните си контакти, да разнообразим ежедневието си. Това са начините да преминем по-лесно през този период. Всеки се познава добре и знае кое е това, което го прави по-бодър, с по-добро настроение - нека го направи. И още нещо, нека бъдем по-толерантни към себе си в този период, да си дадем нужното време за адаптация.
Как да разпознаем състоянията, изискващи помощ?
Ако забележите, че настроението ви е в спад по-продължително време, не се чувствате работоспособни, имате нужда да се изолирате, да не контактувате с хора, то тогава се обърнете за консултация към колега. Може би имате нужда от свежа идея за по-леко преминаване през този период.
Можете ли да обобщите от практиката си и от споделяния от колеги какви са съвременните заболявания на българина?
Прави впечатление, че напоследък зачестяват оплакванията от тревожност, паник атаки, обсесивно-компулсивни разстройства, въобще всички проявления на съвременния стресиращ начин на живот. От моята практика съм забелязала, че помощ търсят по-често младите хора. Може би за тях вече не е толкова неудобно да се обърнат за такъв вид помощ. Повече се говори, има много литература и някак си хората разбират, че няма нищо срамно да потърсиш помощ.
За хора на средна и над средна възраст по-скоро съм наблюдавала зачестяване на депресивни състояния. Не че са изключени в по-млада възраст. Но хората в по-напреднала възраст търсят такъв вид помощ в краен момент. Ако се наложи по-скоро се обръщат към психиатър. За тях психологът е все още с неясна позиция.
Добринка Тотева / Личен архив
Дали днес хората боледуват повече или просто се говори по-спокойно за проблемите?
Да, днес наистина се говори по-открито за психичните проблеми на хората. Но и начинът на живот и ежедневният стрес, на който са подложени хората, допринася за увеличаването им. Само помислете: един млад човек, завършил образованието си, абсолютно неподготвен за това, което го чака, трябва да направи своя избор за реализация. Всъщност се оказва, че колкото повече възможности за избор имаме, толкова по-трудно решение вземаме. Някои хора бързо се ориентират, но на други им трябва повече време, а някои дори не успяват да направят своя избор. Тъй че свободата на избор има своите плюсове и минуси. Но това е за всяка ситуация, въпрос на адаптивност е, как ще преминем през нея.
При много хора на дневен ред стои въпросът за тяхното физическо оцеляване. А когато ние се стремим да задоволим такива първични нужди, стресовите ситуации се приемат много остро. Промяната, която се случва след поредно съкращение, честата смяна на работа, несигурността във финансово отношение, всичко води до задълбочаване на появилите се вече оплаквания. Много често се говори за това, че сме се фиксирали в материалното, в материалния свят, изгубили сме баланса в себе си, защото ние сме материя и душа. Добре е, ако забележим нещо такова, просто да се спрем и да си кажем: „От какво всъщност имам нужда?“ Настъпването на педала докрай продължително време ще ни изхвърли на някой завой, защото животът не е права.
Не би трябвало да се срамуваме да се обърнем към специалист, ако например загубваме баланса между работа/личен живот/семейство, нали така? Можете ли да успокоите хората, които се смущават все още да търсят помощ?
Често се случва да загубим баланс в себе си. И ако дълго време сме в това състояние, то тялото и душата дават своите сигнали. Тогава е добре да потърсим помощ. Много често се фиксираме в работа и оставяме на заден план всичко останало. Но сега ще ви дам един много приемлив начин за подреждане на приоритети в живота: на първо място най-важен съм аз (това е здравословният егоизъм), защото ако аз не съм ОК, няма как да бъда полезен за хората, които обичам. Следващата по важност фигура в моя живот е партньорът ми (ако го имам). Следват децата (тук майките вече се изправят на нокти :D), следва работата и социалните контакти. Ако се придържаме към тази йерархия, бихме могли да се надяваме, че сме достигнали желания баланс.
