Евентуално временно замразяване на пенсионната възраст в България е работа на парче, защото направената грешка не винаги се поправя с друга грешка. Това коментира вицепрезидентът на КТ „Покрепа" Димитър Манолов. Поводът - намерение на премиера Орешарски, който обяви, че ще отстоява пред Европейската комисия временно да спре увеличаването на годините и стажа за пенсия. В интервю за Дарик Манолов подчерта, че първо трябва да се оцени до какво е довела „грешката" на Симеон Дянков с пенсионната реформа и след това да се търси лечение. Ето какво още каза той пред Дарик:
Доколко е стъпка назад едно подобно намерение на властта да пипне пълната забрана?
Цялата история със забраната за пушене е много специална тема, но в България много обичаме да приказваме на едро. Доколкото аз съм запознат с намерението, то е да бъдат обособени отделни помещения само за пушачи и отделни помещения за непушачи. Което на мен лично ми прилича на напълно нормално нещо, тоест който не иска да се пуши около него, ще има възможността да влезе в помещение, в което няма да се пуши. Твърди се също, че ще има особено засилени изисквания към вентилацията на помещенията, където ще бъде разрешено да се пуши, санкции....
Колко години го играхме това с помещенията, с инвестициите.
...че пак ще има заведения, в които ще бъде забранено да се пуши като интернет кафенета, клубове и така нататък, че ще бъде забранен достъпът на непълнолетни до места, където ще се пуши и така нататък.
Друг е въпросът, че цялата тази история с пушенето е някакво уникално гадно лицемерие, което се провежда по целия свят от десетки години. Нека да ви кажа: 1000 мои цигари са толкова, колкото вредни газове произвежда един автомобил за един километър изминат път. Тоест много лесно се смята. Няма да говоря как стоят нещата с един фабричен комин. Има такива емитенти на вредни газове, далеч по вредни от пушачите. Но с пушачите става по-лесно, защото пушенето е социална работа и там противопоставяме хората, скарваме ги едни с други, говорят се неверни неща, манипулираме се. И вместо да си говорим по-важни неща, ние си говорим за пушене.
Това щях да питам - това ли е най-важната работа, с която трябва да се захване новият парламент? Като че ли някак много се избърза.
Според мен го правят заради туристическия сезон. Защото е факт, който не може да бъде отречен, всеки от нас го е виждал, че наистина посещенията в заведенията за хранене специално рязко намаляха, откакто се въведе тази тотална забрана. Аз гледам по собствения си бит - практически не съм влизал в заведение, откакто забраниха пушенето.
Някои казват, че не влизат, защото нямат пари.
Да, но да кажем, че въпросът с парите е някаква константа. И когато беше разрешено пушенето, пак толкова нямахме пари. Последно да кажа: проблемът е между ушите на всички нас - ако ние имахме култура и бяхме по-толерантни един към друг, като тук хвърлям вината повече върху нас, пушачите, тогава нещата щяха да бъдат малко по-различни. Когато в заведение видиш, че има малки деца, ще се сетиш, че не е хубаво да пушиш и ще излезеш навън, без някой да те кара, а не да си кажеш „Ще пуша, нищо, че има малки деца", което е много хора го правят. Освен това, ако не си изхвърляме фасовете на улицата... Това ни бяга, а пък ние също така сме доказали, че и забраните не ни влияят. Защото ние принципно имаме съвсем съвсем не лоши закони, но въпросът е, че никой ни ги спазва.
По-скоро търговска марка ли изглежда така представен планът „Орешарски" или има шанс за реални реформи в тези мерки?
Ако трябва да съм честен, на мен повече ми прилича на търговска марка на този етап. През главата ми са минали много такива планове и съм се нагледал на какво ли не. Нагледал съм се на планове на доста по-силни политически правителства от това, защото това е доста хлабаво и те ще направят това, което им бъде позволено и това, което е в угода на тези, които са ги сложили там. По тази причина нямам нито една надежда и никакъв оптимизъм. Съжалявам, ако звуча...
Песимистично.
Умерено.
Колко дълго ще се питаме кои са ги сложили и чие е това правителство или по първите действия ще познаем?
Ще се познае по първите им действия. В момента, в който започнат да се осигуряват бизнес предимства на този и онзи, когато едни пари отиват от там насам, тогава ще се разбере. Когато се види какво ще прави новото министерство на инвестиционното проектиране и то накъде ще насочва средства, тогава нещата ще ни се прояснят. Друг е въпросът дали ние ще го търпим това положение като общество.
Не се ли събират сега прекалено много искания на старта на новата власт? Веднага реагираха оръжейниците във ВМЗ-Сопот, не знам ще има ли стачка там.
И аз още не знам.
Миньорите напомниха за исканията си.
Това с миньорите е малко по-стар случай, но той въобще е в контекста на тежките проблеми в енергетиката. Нашата енергетика е практически в състояние на колапс. И там ще видим доколко ще има политическа воля да се сложи малко ред в тези лобита, които владеят нашата енергетика. Не знам, но идеята Марица-изток да бъде обезкървена започва да ми прилича на едни стари неща - на подготовка за открадване на ТЕЦ-а, заедно с мините, защото това остана едно от малкото неоткраднати неща в държавата.
Тоест по това как ще реагира кабинетът по тази тема ще зависи....
Този дисбаланс, който съществува в енергийната ни система, това преимущество, което си даде на така наречените възобновяеми енергийни източници и цените, на които те продават електроенергията на НЕК, е ужасна работа. А всъщност това ни е най-големият проблем.
Въпросът е, че на този фон идва отвореният въпрос за „Белене", който новият премиер коментира, че може би ще е по-изгодно да се довърши.
Това е въпрос за специалисти, какъвто аз не считам, че съм. Но да, там прекалено много разходи са направени, за да бъде зарязан този проект, от една страна. От друга страна пък се казва, че този ток, който ще се произвежда там, няма къде да се продава. А от трета страна, има основателни забележи за това, че ние изнасяме ток на цена, по-ниска от тази, на която го потребяваме вътре в държавата си. И въобще има много неща, които не са като хората там.
Ще видим ще има ли категорична позиция в близките седмици по темата.
То трябва да има, въпросът е каква ще е тя. Защото сега хайде да кажем отмина този отоплителен сезон, в който ние плащахме високи сметки, но ще мине малко време и ние пак ще се окажем там. Октомври не е чак толкова далеч и дотогава твърде много неща трябва да бъдат направени, много работа трябва да бъде свършена.
Не свали ли обаче прекалено прагът на очакванията самият Орешарски и част от новите му министри още в първите си изказвания, като ни казаха, че няма да бъдем по-богати в края на мандата, но ще бъдем с по-големи надежди. И днес новият финансов министър каза: социалните обещания едва когато се раздвижи икономиката.
Тази бира сме я пили неведнъж. Всъщност май просперитет никой не ни е обещавал, а и тук вече двадесет и четири-пет години само кръв, пот и сълзи за 90 процента от народа, даже за 99 процента, а за един процент - каквото си поискат, дори много повече, отколкото им трябва. И това не знам докога ще бъде търпяно. Не че е специален български феномен, но в България е още по-лошо, отколкото на други места по света.
Да чакаме режим на пауза за по-сериозни социални мерки...
На други места по-света поне има 30-40 процента средна класа - хора, които живеят относително добре. У нас такива са 7-8 до 9 процента. И това категорично не може да бъде понесено от един обществен организъм. Ето проблемът с цените на тока не е, че са високи цените на тока, а че нямаме пари да си ги платим. И ние не можем да живеем с илюзията, че някой ще намали цените на тока, защото не е възможно просто. Да, ако крадците могат да бъдат ударени през ръцете, сигурно може да стане в някаква степен, но като една дългосрочна тенденция, това няма как да стане. И затова доходите трябва да вървят напред. И ние не можем да робуваме на тези глупости, че заплатите били зависели само от производителността на труда. Ами тогава, когато производителността на труда в пъти изпреварваше ръста на заплатите, тогава беше добре, нали?
Добре, протести задават ли се все пак? Едва ли синдикатите ще тръгнете да скандирате в първите дни на това правителство, макар че всички казват, че започва не със сто, а с нула дни кредит на доверие.
Аз също се чудя кой, откъде и защо измисли тези сто дни и се въведе едва ли не като обществена догма. И в рамките на съвсем непродължителен срок те трябва да са наясно, още повече че във всички тези ведомства, през които се осъществява управлението, има един управленски слой, който рядко се променя и слой, на който всичко е известно. И то може да бъде известно на този, който е най-отгоре в изключително кратък срок, така че да може да се вземат решения. Да, на тях им трябва сега да си направят политически кабинети, заместник-министри. Страшното е това, че там ще се започне една политическа търгащина, каквато винаги е била - за нас толкова заместник-министри, за нас - този ресор.
Въпросът е колко толеранс ще им дадат хората, пък и синдикатите.
Искам да ви кажа, че тогава, когато се появят наболели проблем, никой няма да се интересува на колко дни е правителството, дали това му е 34-тият ден или 108-мият. Има ли проблем, съответно на него ще се реагира.
Такъв проблем е ВМЗ-Сопот. Те от февруари не са вземали пари, не се знае откога не са им плащани осигуровки.
Знае се, разбира се. В НАП се знае до стотинка кога са им плащани и кога не са им плащани осигуровките.
А срещу кого ще викат от ВМЗ-Сопот?
Но ВМЗ-Сопот е пак тази класическа схема - да го докараме до някакво непоносимо състояние, за да може да бъде откраднато това предприятие. Защото това е уникално предприятие.
В този ред на мисли редно ли е те да викат под прозорците на новата власт?
Ами, напълно в реда на нещата го намирам аз,. Защото тези хора, които от три месеца не са получавали заплата, въобще не се вълнуват от това кой ден е на правителството. Но историята с ВМЗ-Сопот, понеже ВМЗ е голяма скала, която не може да бъде счупена толкова просто и затова това предприятие го мъчат вече толкова години, както се вади голяма риба от гьол - бавно, методично, докато накрая го откраднат. Защото това е крайната цел - някой да го открадне.
Ще успее ли Орешарски да замрази пенсионната възраст?
Това е работа на парче. Разбира се, че този ход би имал обществен резонанс. Въпросът е, че направената грешка невинаги се поправя с друга грешка. Тоест връщането на нещата наопаки може да се окаже друга грешка. Трябва първо да се оцени размерът на грешката на Дянков, до какво доведе тя и тогава да се търси лечение.
