Прокопиев: Не очаквам рестрикции от Сърбия срещу наши фирми
Прокопиев: Не очаквам рестрикции от Сърбия срещу наши фирми / снимка: Sofia Photo Agency

Възможно е политическата дестабилизация в Сърбия да продължи дълго и това ще се отрази върху бизнеса на българските инвеститори. Това коментира за „Денят” на Дарик Иво Прокопиев, председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците. Според неговата прогноза следващата една година ще бъде трудна за българските инвеститори и техните загуби може да възлязат на стотици милиони. Не очаквам някакви драстични мерки като затваряне на граници едностранно от страна на Сърбия или някакви рестрикции по отношение на български фирми или на фирми от държавите, които признават Косово, защото това е в интерес и на самата Сърбия, каза още Прокопиев.

Господин Прокопиев, одобрявате ли начина и момента, в който българското правителство признава независимо Косово, българските интелектуалци например попитаха правителството: “Вие луди ли сте?”. Какво казва българският бизнес?

Със сигурност не можем да кажем “Вие луди ли сте?”. Ние си даваме сметка, че има политически реалности, България е направила определен избор преди време, този избор беше единственият стратегически правилен – да бъдем членове на НАТО и на Европейския съюз и като такива имаме определени ангажименти като партньори и съвсем ясна отговорност. Въпрос на време и на чисто тактическа преценка беше България да признае Косово. Сега в нюансите, в това как е било направено, дали това е било най-подходящият начин, дали тонът, който българските официални представители държат в Брюксел и пред сръбските си партньори, е най-добре премереният – това вече е чисто професионална външнополитическа дискусия, в която аз не мога да участвам. Но беше ясно, че България ще признае Косово.

Как този акт на признаване ще се отрази на българския бизнес, който има сериозни интереси в Сърбия?

Със сигурност не му помага. Доста български фирми вече имат сериозни интереси в Сърбия. Тези интереси са на стратегически инвеститори, тоест българските фирми инвестират в производство, в активи, в предприятия, в сгради, не са инвеститори, които за ден-два могат да излязат от страната, така че нашият интерес като български компании, които инвестират в Сърбия, е в Сърбия да няма политическа дестабилизация. За съжаление такава дестабилизация напълно отчетлива вече има и е възможно тя да продължи дълго. Най-общо казано има два сценария – добър и лош. Добрият е проевропейското мнение в обществото да надделее на изборите и страната да поеме по един ясен път към Европейския съюз и НАТО, по който ние минахми и който е доста сигурна гаранция за благоденствие в едно общество. Ако страната избере друг път, е възможно дестабилизацията да продължи наистина доста дълго време, което в никакъв случай няма да помогне за успешния бизнес на българските инвеститори в Сърбия.

Така или иначе днес България признава независимо Косово. Следват месеци на трудни отношения със западната ни съседка. Какви конкретни пречки очаквате да възникнат пред бизнеса в следващите няколко месеца.

Преди всичко общата дестабилизация няма да помогне, повишаване на политическия риск, повишаване на цената на финансирането. В момента върху кризата в Косово действа по-голямата глобална финансова криза. Ефектите от двете се наслагват една върху друга, така че трудно ще бъде, няма какво да се лъжем. Следващата година ще бъде много трудна за българските инвеститори в Косово. Най-пряко засегнати според мен ще бъдат транспортните фирми, защото може би част от трафика ще трябва да се пренасочи през съседни държави, основно през Румъния. За съжаление видинският мост още не е готов и трябва да се действа през съществуващата инфраструктура – фериботните връзки и моста в Русе.

Между другото някак неминуеми се правят паралели със събитията преди осем години, югоембаргото, въобще всички драматични моменти, които тогава се случиха и които пряко може би много по-сериозно рефлектираха върху българския бизнес. Смятате ли, че и този път ударът ще е такъв или и този път неговата сила ще е много по-малка в сравнение с преди осем години?

Всъщност аз смятам, че това е последната част от това, което започна преди осем години, краят на историята, която започна тогава. Искрено вярвам, че този път ще бъде по-кратко, особено ако наистина изборите в Сърбия предопределят проевропейската ориентация на страната. Не очаквам някакви драстични мерки като налагане на ембарго или едностранно затваряне на граници от Сърбия или някакви рестрикции по отношение конкретно на български фирми или на фирми от държавите, които признават Косово, защото подобна изолация не е в интерес и на самата Сърбия. Повечето от сръбските съседи по една или друга причина според мен ще трябва да признаят независимостта на Косово, така че икономиката на Сърбия би изпаднала в пълна изолация, ако самата тя предприеме ограничителни мерки към търговията със съседите си.

Можете ли да прецените евентуалните загуби на българския бизнес в тази период на влошаване на отношенията между България и Сърбия?

Много е трудно да се каже, но със сигурност ще бъдат от порядъка на стотици милиони.

Колко точно са българските инвестиции в Сърбия, защото при разговор със заместник-министъра на външните работи Любомир Кючуков цитирах цифрата 1 млрд. лв., но според него българските инвестиции в Сърбия били много по-малко.

Според мен също са по-малко. По съвсем окомерен способ според мен са в интервала 150-200 млн. евро.

Какви конкретни мерки очаквате оттук насетне от страна на българското правителство в защита на българските бизнес интереси в Сърбия?

Това, което ние трябва да намерим като държава е да намерим начин с инструментите, с които външната политика разполага и гражданското общество, бизнесът с другите връзки, които съществуват, да намерим начин и да останем в добри отношения със Сърбия, доколкото това е възможно, тоест трябва да използваме всички възможни компенсаторни механизми, за да смекчим удара. Реакцията на Сърбия е разбираема също, както и нашата позиция. Ние не сме две държави, които сами по себе си могат да определят хода на глобалната политика. Както ние, така и те сме функция на тази глобална политика и с това разбиране според мен трябва да подходим един към друг и да запазим нормалните си съседски отношения, за да продължим да търгуваме и да правим бизнес.

Разбирам, че идният понеделник представители на бизнеса се събират, за да обсъдят тази ситуация дни след признаването на независимо Косово.. Вие вероятно ще участвате в тази среща.

Не съм в течение на тази инициатива. Нямам покана. Ако получа, бих участвал.

Сега така в обърната ситуация. Преди няколко седмици в София бе съветникът на косовският премиер Хашим Тачи Бесим Бечай, който е и председател на косовската Търговска камара. Пред Дарик тогава той заяви, че Косово е най-сигурното място за българските инвестиции. Вярвате ли му?

Твърди рано е да се каже, че Косово е сигурно място за каквито и да е инвестиции, не само за български инвестиции. Разбира се, трябва да се приветстват подобни покани от страна на Косово, защото това е обратната страна на медала. България има интереси да инвестира във всички държави в Югоизточна Европа, не само в Сърбия, не само в Косово, в Албания, в Македония, в Румъния, в Турция, в Гърция – това е нашият естествен пазар, това е пазарът, на който ние регионално можем да се разширим, използвайки конкурентните си предимства, които имаме. Така че Косово е част от картата на Балканите вече и е хубаво наистина поне консумирайки си негативите в отношенията със Сърбия, да сме от първите, които ще се възползват от възможността да инвестират в Косово.

В какви области виждате инвестициите в Косово?

Там, извън традиционните услуги, които са интересни за всеки новооткриващ се пазар като финансови услуги, телекомуникации, различни бизнеси, свързани с доставка на вода, на електроенергия и ютилити компании, другото, което е интересно, са полезните изкопаеми – Косово е доста богата територия на полезни изкопаеми, така че предполагам, че ще привлече интереса и на български компании от минния сектор.