Мама Нинджа: На детето трябва да дадеш образование, то само ще си купи кола и апартамент

Мария Пеева – позната още като мама Нинджа, създател на едноименния блог. Тя е дългогодишен филмов преводач, а към настоящия момент е и автор на няколко книги. Освен че може да се похвали с кариера, има и голямо семейство. Сред шестима мъже спокойно може да се нарече кралица, но скромността й не го позволява. С първия мъж градят семейство от вече 30 години, раздават любов на четирима синове, а най-специален е шестият мъж в живота й – първият внук.


Как се справя едно семейство с 4 деца в България?

Ние имаме късмет, че професиите ни са хубави и добре платени, защото това е проблем, който спира много семейства да имат повече от 1-2 деца. Българите обичат деца и мисля, че с радост биха имали повече от едно. Иначе чисто логистично пак сме късметлии, защото децата са с разлика. Големият ми син е на 28 години, а най-малкият е на 9 години. Големият ми син вече не живее с нас, има си негово семейство, вторият сега ще е студент и ще заминава. Тази година ще празнуваме 30 години брак и децата ни са разхвърлени във времето. По-свободната професия ми е позволила да обърна повече внимание на децата, да съм вкъщи, когато да били болни. Съпругът ми има собствен бизнес и сме били гъвкави с времето, за да отглеждаме по-лесно децата.

В социалните мрежи се подвизавате като мама Нинджа, как дойде този псевдоним?

Големият ми син е програмист и в самото начало, когато още не беше завършил, искаше да прави сайтове и той направи блога ми. А името мама Нинджа го измисли третият ми син, който е по изкуствата – свири, рисува. Като малък рисуваше комикси, беше ни включил цялото семейство, а мен ме беше нарисувал като нинджа. Аз бях много разочарована. Искаше ми се да ме нарисува като Жената чудо, например. Попитах го тогава защо като нинджа, а той каза, че съм много бърза и тиха и винаги го хващам като прави беля. Беше семейна шега, че съм мама Нинджа и като избирахме име на блога, големият ми син се сети за мама Нинджа. Този псевдоним привлече внимание и се хареса, защото като се замислим реално всяка майка е нинджа – постоянно спасяваме положения, някакви подвизи правим и мисля, че майките се припознаваме в този псевдоним.

Вaшето семейство вписва ли се в определението „традиционно българско семейство“?

Да, доста се вписва. Дори сме скучно семейство, защото имаме дълъг брак и сме стандартен модел – мъжът работи, жената и тя, но и вкъщи е повече, имаме 4 момчета и кучета, котки. Имаме ценностите от хубавата гледна точка на ценностите и на традицията. Ако традицията се възприема като модел, в който бащата тропа по масата и всички го слушат – не сме, но иначе бих казала, че сме традиционни.

Майката ли е тази, която тропа по масата и всички я слушат?

Не е майката тази, която тропа. Когато най-големият ми син беше малък, в училище бяха обсъждали кой е главата на семейството и той е казал, че баща му е главата на семейството. Вкъщи разказва това с гордост и аз възмутено го питам: „смяташ ли, че вкъщи става само това, което татко ти каже“. А той отговаря: „да, татко винаги казва това, което ти на него кажеш“. Свекърва ми пък казва една известна мъдрост – "мъжът е главата на семейството, но главата се обръща натам, накъдето шията реши". Едно цяло е семейството, няма нужда някой да тропа по масата. Всичко се обсъжда.

С Вас си говорим на фона на две събития, свързани със семейството - "София прайд" и Поход за семейство. Какво мислите за тях?

С голямо любопитство отидох на прайд преди няколко години. Гледайки снимки съм си представяла, че това е място, на което хората са разголени, демонстриращи сексуалност. Представях си го малко като фестивала в Бразилия в хомосексуален контекст. Отидох на прайда, за да подкрепим брата на снаха ми, който е хомосексуален и не го крие. Отидохме, за да покажем, че не ни притеснява какъв е той. Това, което гледах на снимките, не беше същото, на което присъствах. Беше шествие с хубава музика, с позитивен дух. Имаше цели семейства, такива като нас, дошли да подкрепят. Не видях фрапантни хора, които нещо да демонстрират. Аз съм преминала през периода, в който не съм разбирала за какво става дума и каква е целта на прайда. Целта не е някой да застане и да каже аз съм хомосексуален. Хората казват на семействата си, не го крият. Както аз не вървя с надпис на челото „аз съм хетеросексуална, аз съм жена“. Всеки човек си има качества, професия, семейство и няма нужда да демонстрира каквото и да е. Там отиваш не, за да демонстрираш кой си, а защото има някакви права, които искаш да получиш или отстоиш. Хората, които имат съмнения и не знаят какво представлява събитието, просто да отидат и да видят.

За другото събитие не знаех, чух го от реклама. Гласът от рекламата натъртваше няколко пъти – традиционното семейство с баща – мъж и майка – жена. Аз познавам семейства всякакви – баба, дядо и внуче, майката и бащата са починали. Познавам майка, която е заченала ин витро и има три деца и си се справя жената, тя си знае как, но не се вписва в традиционното семейство. А разведените родители – майка, която си гледа децата сама и бащата не плаща издръжка или баща сам... Семейства има всякакви и такова шествие, според мен, няма за цел да възпее традиционното семейство, а целта му е да накара останалите семейства да се почувстват зле. Това е унизително за всяко друго семейство, което не отговаря на модела с баща – мъж и майка – жена. Това е политическо шествие. Целта му не е да се утвърдят някакви ценности, целта му е едно малцинство от хора да се почувства зле, а останалите да бъдат настроени срещу тях. Такива прояви не са стабилизиращи и конструктивни за обществото. Ние сме малка държава и трябва да се ценим и подкрепяме. Има реални проблеми, с които семействата ни се сблъскват всеки ден и те трябва да се решават, а не да се настройват хората срещу малцинства.

Аз гледам брата на снаха ми – той завърши с отличие гимназия, приеха го в САЩ, където също завърши с отличие, носеше знамето на университета. Изключително умно дете. Сега е приет магистратура. Той иска да превежда българска литература на английски. Човек като него ще допринесе за популяризирането на българската култура по света. А дали това момче ще се върне да живее в България? Дали нашите деца, които са различни и не се вписват в традиционния модел, които тук не могат да имат нормален живот и да се чувстват в безопасност, дали ще се върнат у нас и дали няма да ги изгоним като ги прогоним със собствената си ненавист към хората, които са по някакъв начин различни. Тъжно ми е от нашето отношение към малцинствата.

За обществото сякаш не са чак такъв голям проблем хората с различна сексуалност, не е и проблем, че се изоставят деца, че растат в мизерни условия в домове, че се продават деца в чужбина, че навсякъде срещаме деца, които просят, но за сметка на това е огромен проблем, че хора с различна сексуалност имат или искат да отглеждат деца. Защо се получава така?

Явно хората не познават хомосексуален човек. Когато говорите с някого, не си мислите за неговата сексуалност, а представата за човека се гради върху съвсем други критерии. Децата, когато възприемат родителите си, последното, за което мислят, е каква сексуалност имат те. На децата изобщо не им минава през акъла за това. За детето не е важно с каква сексуалност е родителят му, а дали е свестен, дали ще го възпита добре, дали ще го обича, дали ще се грижи за него, дали ще го възпита на ценности – да си съвестен, добър и почтен човек. Сексуалността ние не може да я определим, все едно да решим дали детето ще е със сини очи или кафеви. Това е нещо, с което се раждаш.

Хората си представят, че родители с различна сексуална ориентация, непременно ще възпитат детето си да е като тях, едва ли не ще се затрие човечеството, защото хората ще спрат да раждат деца. Хомосексуалността съществува откакто я има природата и не се е затрило човечеството, а напротив става по-голямо. Това, че двама хомосексуални родители възпитават едно дете не означава, че и то ще бъде такова. Както се случва в хетеросексуални семейства да се роди хомосексуално дете. Когато двама души се обичат, искат да имат дете и това е естествен стремеж да оставиш, да възпиташ и да остане нещо добро след теб, когато вече те няма на този свят – това важи както за традиционните двойки, така и за хомосексуалните. Това трябва да бъде позволено, за мен закон, който не им дава тази възможност, е дискриминиращ.

Промениха ли се семейните ценности днес, сравнявайки ги с тези, когато Вие сте били дете?

Аз съм имала късмет, защото не съм възпитавана в семейство, което да мрази или дискриминира каквито и да е било хора – като започнем от етноси и стигнем до сексуална ориентация. Моите родители са с различни религии и имаше атмосфера на търпимост вкъщи. За мен няма промяна в ценностите.

На прайда, на който бях, имаше един плакат, на който пишеше: „Внимавай кого мразиш – може да е някой, когото обичаш“. Всички родители трябва да си дават сметка, че няма никаква гаранция, че точно тяхното дете може да е хомосексуално. Ако от мъничко му се повтаря колко е страшно това, грозно и извратено, това дете ще расте с мисълта, че то е второ качество човек, че е извратено, ненормално. Бях чела, че най-висок процент на младежи, които се самоубиват, са тези, които са с различна сексуална ориентация. Много ми се иска хората да помислят върху тази гледна точка. Никога няма гаранция, че няма да се случи на твоето дете или внуче.

Ако сега някое от деца Ви каже, че е гей, как ще реагирате?

Аз искам децата ми да са щастливи, да са образовани, да са добре реализирани, да имат семейство, приятели, да има хора, които ги обичат. Това е важното. Какво би трябвало да направи една майка, ако детето й каже, че е гей – да го изгони, да спре да говори с него... това ли искаме за децата си. Децата ми да са такива, каквито природата им е определила. За мен е важно те да си изживеят живота по достоен и почтен начин и да са щастливи и да си гонят целите и да ги постигат.

Защо у нас многодетните семейства вече са изключение?

На първо място е финансовата гледна точка. Много хора искат деца и имат любов да им дадат и грижа, но като си направи човек една проста сметка. Аз не вярвам в този модел, че трябва да купиш да детето си кола и апартамент, но образование трябва да му дадеш и то е важно, защото ще му даде възможност само да си купи кола и апартамент.

Това, което преживява всяко българско семейство – при всяко боледуване на детето, при всеки един проблем не се чувстваш обгрижен от държавата, не можеш да разчиташ на държавата, че тя ще ти помогне в грижата за детето. Това е проблем. Ако българинът има възможност да работи и да е добре заплатен, ако има образование, добро здравеопазване, мисля, че повече деца ще се раждат. На мен ми се иска да сме държава, в която децата да се отглеждат лесно, да са щастливи, да растат в хубава среда и след това да си останат тук и тук да създадат семейства. Надявам се, че може да го направим, не съм се предала.

Какво трябва да направи правителствтото, за да може родителите да отглеждат спокойно децата си?

Трябват много сериозни реформи в здравеопазването, образованието и да има една сигурна среда. В образованието видяхме последните дни неуредиците, които излязоха. Напоследък сменяме много често правителства и всяко идва и започва всичко отначало. И по-скоро не какво трябва да направи правителството, а какво трябва да направи политическата класа в България. Трябва да се стигне до консенсус за добра посока в тези сфери и вече независимо коя политическа сила е на власти, какъв е парламентът, тази посока да се следва. Трябва да има обща политическа воля. Ако има общество, което да настоява тази воля да се следва, нещата ще се оправят. Нищо не е изгубено, може да се върви напред. Аз вярвам, че ще надделее здравият разум на българина.

Какво бихте казали на семейства само с едно дете, които нямат здравословни и финансови пречки, за да имат повече наследници?

Ох, аз не обичам да давам съвети в тази посока, не обичам да казвам създавайте деца. Това е нещо, което всяко семейство трябва да си реши. Детето е индивидуална личност, не е цвете в саксия, което само трябва да поливаш. Каквито и трудности да има, след като едно дете се е родило, те се преодоляват. Нека просто хората да си погледнат в сърцето, ако там има обич за даване, да раждат. Ако са изморени, подтиснати – виждате в какъв свят напоследък живеем. Ако нямат сили за дете, ако нямат обич да дадат, просто трябва да изчакат момента да си дойде.

Една приятелка ми каза веднъж: „Мария, правиш нещата да изглеждат лесно и после хората се подвеждат“. Но не е лесно. Много работа е, голям отговорност, често човек се случва да остави на заден план себе си, за да даде приоритет на децата. Всяко дете е личност и има различен интерес. Не е лесно, но си струва. Всичките грижи, време, пари, се връщат стократно чрез емоция, обич. Всяко дете ми е разкрило съвсем нов свят, който за мен е щяло да бъде непознат, ако не го бях родила. Струва си, но трябва да е с мисъл и желание, а не под принудата на обществото.

Има жени, които се страхуват, че като станат майки ще се разделят с кариерата. Децата пречат ли на на професионалното развитие на жената?

Мъжете вече доста се включват в домакинството, в отглеждането на децата. Когато грижата е споделена е много по-различно. Жената може да си планира кариерата и да си върши делата и да успява в своето си поприще. Едно време таткото само „помагаше“, но нагласата на съвременния мъж и баща се променя. Когато бащата и майката си разпределят поравно отговорностите в семейството, това дава възможност и на жената да прави кариера.

Какво предстои за мама?

Приключвам новата ми детска книжка. Предишната беше за един котарак и сега ще има продължение. Пиша и криминален роман. Той ще е част от поредица, сега подготвям третия. Остава време за работа. Майките сме по-ощетени кариерно, но се старая да намирам време и за моите мечти и за моята професия без да ми пречат грижите за децата.

Животът с 4 деца е...

Богат на емоции, приключения, радости, притеснения, но със сигурност е прекрасен и щастлив.