Екип на Българската пресслужба на Европейския парламент е разговарял с Кристияна Вълчева, която заедно с другите медици, освободени от Либия, бе на посещение в Европейския парламент по покана на неговия председател Ханс Герт Пьотеринг.
Предлагаме ви текста на интервюто, предаден от Българската пресслужба към Европарламента.
Г-жо Вълчева, вие се срещнахте с председателя на Европейския парламент и присъствахте на откриването на пленарната сесия. За какво разговаряхте с г-н Пьотеринг?
Благодарихме на председателя на Европейския парламент за солидарността, която Европа ни засвидетелства. Нещата се случват тогава, когато хората се хващат ръка за ръка - тогава има успехи! От своя страна г-н Пьотеринг ни разказа за усилията, положени от Европейския съюз и от Европейския парламент, уверявайки ни, че всички тук са много щастливи от факта, че ние възвърнахме свободата си. За нас беше много важно и ценно да чуем, че Европейският парламент и цяла Европа се борят срещу смъртното наказание навсякъде по света! Ние бяхме невинни, а ето че осем години и половина една държава с диктатура и с терористични маниери искаше да отнеме нашия живот.
Както знаете, 10-ти октомври е обявен за Европейски ден срещу смъртното наказание от Съвета на Европа. Това е и един от поводите за вашето присъствие тук днес. Каква роля изигра според вас Европейският съюз за вашето освобождаване?
Европейският съюз изигра огромна роля! В противен случай ние не бихме били свободни. Това, което аз лично казах на г-н Пьотеринг бе, че ние оценяваме дълбоко усилията на Европейския съюз, но че те бяха позакъснели. Нещата се разводниха във времето, а за нас всеки един ден от живота ни в затвора беше прекалено тежък.
Според мен, ако такива случаи има и в бъдеще, то ответната реакция би трябвало да е незабавна. А най-добре е да заложи на превенцията и просто да не се стига до подобни ситуации.
Миналата седмица представихте във Франция вашата книга "Горе главата!". Какво послание отправяте чрез нея?
Основното ми послание към всички, които ще прочетат моята книга е, че колкото и да е тежко, колкото и да е страшно, колкото и неизбежна и безнадеждна да изглежда дадена ситуация, винаги има неща, които могат да ни дадат вяра и надежда. Всичко е поправимо, докато си жив! На всички хора, които са били или в момента са в подобна на моята ситуация, бих искала да кажа: "Не губете надежда, ако знаете че съвестта ви е чиста и че сте невинни!"
В едно ваше изказване казвате, че "надеждата умира последна". Как опазихте надеждата жива и как ще продължи животът ви оттук нататък?
Надежда винаги има! Винаги съм била оптимист и винаги търся надеждата. Мисля, че донякъде съм наследила това от майка ми, която е много силна и много борбена жена. През всичките тези осем години и половина вярата ми в доброто и в божията справедливост бяха тези, които крепяха моята надежда.
Надявам се животът ми да продължи много добре! Има много неща, които съм пропуснала през тези години. Сега отново съм на свобода и съм решила да наваксам. /БТА/
Европейският съюз изигра огромна роля! В противен случай ние не бихме били свободни. Това, което аз лично казах на г-н Пьотеринг бе, че ние оценяваме дълбоко усилията на Европейския съюз, но че те бяха позакъснели. Нещата се разводниха във времето, а за нас всеки един ден от живота ни в затвора беше прекалено тежък.
Според мен, ако такива случаи има и в бъдеще, то ответната реакция би трябвало да е незабавна. А най-добре е да заложи на превенцията и просто да не се стига до подобни ситуации.
Миналата седмица представихте във Франция вашата книга "Горе главата!". Какво послание отправяте чрез нея?
Основното ми послание към всички, които ще прочетат моята книга е, че колкото и да е тежко, колкото и да е страшно, колкото и неизбежна и безнадеждна да изглежда дадена ситуация, винаги има неща, които могат да ни дадат вяра и надежда. Всичко е поправимо, докато си жив! На всички хора, които са били или в момента са в подобна на моята ситуация, бих искала да кажа: "Не губете надежда, ако знаете че съвестта ви е чиста и че сте невинни!"
В едно ваше изказване казвате, че "надеждата умира последна". Как опазихте надеждата жива и как ще продължи животът ви оттук нататък?
Надежда винаги има! Винаги съм била оптимист и винаги търся надеждата. Мисля, че донякъде съм наследила това от майка ми, която е много силна и много борбена жена. През всичките тези осем години и половина вярата ми в доброто и в божията справедливост бяха тези, които крепяха моята надежда.
Надявам се животът ми да продължи много добре! Има много неща, които съм пропуснала през тези години. Сега отново съм на свобода и съм решила да наваксам. /БТА/
