К. Еюп: Ако ни сезират за „синята зона”, ще проверим има ли дискриминация
К. Еюп: Ако ни сезират за „синята зона”, ще проверим има ли дискриминация / снимка: БГНЕС, архив
Интервю на Йовка Йовчева с председателя на Комисията за защита от дискриминация Кемал Еюп
51105
Интервю на Йовка Йовчева с председателя на Комисията за защита от дискриминация Кемал Еюп
  • Интервю на Йовка Йовчева с председателя на Комисията за защита от дискриминация Кемал Еюп

Кризата извежда на преден план жалбите за дискриминация при упражняването на правото на труд, особено по признак възраст. Това обяви в ефира на Дарик председателят на Комисията за защита от дискриминация Кемал Еюп.

Той съобщи, че все още се очаква окончателното решение на Върховния административен съд за това дали и в коя част съществуващата в момента винетна система в България е дискриминационна. Преди две години комисията се произнесе по цената на месечната винетка, която според нея не е пропорционална на годишната, както и срещу липсата на дневна винетка.

По повод поредните промени, свързани с паркирането в централната част на София, Кемал Еюп коментира, че граждани, които живеят в тези райони и се чувстват дискриминирани, могат да сезират комисията. В интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик кафе той не се ангажира с коментар по същество, без да има внесени все още жалби, но припомни, че подобен казус вече е поставян във връзка с абонамента за платено паркиране в централната част на столицата.

Отдавна не сте ни гостувал в студиото, пък и напоследък не забелязвам много ваши публични изяви. Медиите търсим комисията основно около скандали, като има я етническо напрежение около Катуница, я гей-парад, а всъщност при вас рутинно вървят много преписки, които засягат важни проблеми за българина.

Медиите се интересуват от проблеми на обществото и когато има някакъв проблем, тогава сме търсени институциите, пък гражданите ежедневно ни търсят. Вече сме известни на обществото, защото работим повече от шест години.

Само формално започвам като продължение на вчерашния ни разговор с една дама Станимира Хаджимитова, която работи за равнопоставенността на половете в България, вземайки повод от вчерашния празник за едни, а за други не, когато стана дума за тази сериозна разлика в мъжките и женските заплати. Има ли подобни жалби във вашата комисия и колко трудно е да се докаже една подобна дискриминация, като се има предвид, че една дама трябва да докаже, че върши същите неща, които върши и мъжът колега до нея, обаче получава по-малко пари.

Стана достояние, че в Европа, вече сме част от Европа, жените получават около 16 на сто по-ниска заплата. България не е изключение, но тук искам дебело да подчертая, че жените в България са по-еманципирани от европейките. Защото ако трябва да си припомним в Ирландия до 60-те години жените нямаха право да гласуват и ред други права, но може би това е и добре, и не много добре, тъй като жените някак се спират да се жалват за дискриминация по пол. Не че нямаме. Имаме най-различни случаи, но по-скоро е конкретизирано. В смисъл един любопитен факт - получихме жалба от една дама срещу рекламен билборд, че на рекламата е нейното лице с по-голямо тяло по-меко казано, реклама за отслабване. От ответната страна след това свалиха билборда, твърдят, че лицето не е нейно, а са я взели от някакъв сайт - американски, доколкото си спомням. И за заплати има. Основно за млади жени, когато се върнат от майчинство, не биват квалифицирани за повишаване квалификацията на курсове, задържа им се заплатата, не се актуализира, както и конкретно сме имали случаи - една банка - не беше миналата година, по-рано беше, ги карат да попълват декларации, че не са бременни, но след това се установява, че е бременна, ама тя и жената не е знаела. Естествено, банката беше санкционирана след това, но това беше в първите години, когато работодателите не бяха информирани за закона за защита от дискриминация, и ангажиментите на България с директивите на ЕС, в които България е страна със синхронизирано законодателство. Сега и гражданите, и работодателите знаят добре.

Неотдавна стана публично достояние клауза от договор, която пловдивска фирма предлага на жените да подписват при постъпване на работа - неустойка от 700 лв., ако жената забременее, след като постъпи на работа. Има ли такъв сигнал при вас, работи ли се по него?

Да, има образувана е преписка и е в процес на проучване. Има и такива работодатели за съжаление, които не са информирани. Даже имаме и по такъв пример с чуждестранен инвеститор от западна фирма, където работодателят чужденец гони, освобождава и заявява и пред свидетели, че не иска жена юристконсулт, ще назначи млад мъж и така нататък.

Явна дискриминация.

Въпросът е, че гражданите имат защита в лицето на комисията, не че преди това не са имали. Преди това не сме имали синхронизирано законодателство, такива твърди мерки, но и за предпочитане е - аз съм председател на КЗД - пред комисията производството е по-бързо и затова може би и повече се отнасят към комисията. В съда по-бавно се развива процесът.

Намаляват ли жалбите до комисията? По колко жалби има произнесено решение в рамките на миналата година например и изобщо като количество, ако говорим в цифри.

В цифри ако говорим, увеличението спрямо предходната година е около 5-6 на сто. През 2010 са били 836, сега са 848. Пикът беше през 2009 година, но ако трябва да правим паралел, примерно през 2011 година има повече образувани преписки в сравнение с 2010 година. Това говори за качеството на жалбите - по-издържани са и по-доказващи, даващи повод за образуване...

Жалби, които са до вас, защото в началото пускаха жалби, които не са до вас като институция много.

И сега имаме и препращаме по компетенция, примерно до съда или до други държавни органи и те не са малко, някъде около 30 на сто. Отпадащите жалби също не са малко, но в сравнение с предишните години са малко, тъй като ние даваме възможност да се коригира жалбата, тъй като трябва да е видно, че има дискриминация, за да образуваме преписка и затова даваме възможност...

Ако нещо коректно не е оформено, да си поправят искането?

Да. въпреки че в процеса на проучването също могат да доказват.

Средногодишно от тези около 800 жалби, които постъпват, по колко преписки успявате да излезете с решение, защото някои казуси искат дълго проучване и съответно чакане на становища на институции.

230-240 решения излизат на година.

От около 800 жалби, по които стартират преписки?

Да. Но по някои преписки проучването продължава доста дълго. Има и решения, чакащи от предна година. Има решения, висящи пред Върховния административен съд или частично върнати, така че точна цифра е трудно да се каже.

Факт е, че от много институции зависи вашата работа.

Да, в много от случаите ползваме външни експерти и се чака експертиза, това включва и институции, не само примерно графологична експертиза, но и институции като професори, медицински изследвания трябва да се правят. Такива бяха случаите за множествена склероза, Алцхаймер, раковоболни, с определени лекарства, от които бяха лишени пациентите. Които от една страна като погледнете, дискриминация е когато се слуша за дискриминация, човек смята човек с човек взаимно да се дискриминарат. Но дискриминацията включва и действията на определени наредби и закони.

А за характера на жалбите. Доколко и как беше изтласкана дискриминацията на основа етническа принадлежност по-назад, водеха поне доскоро дискриминацията на пазара на труда. Това ли остава като водещ...

Да, това остава. Първата година основно етническата дискриминация беше водеща, това се свързва с активността на неправителствени организации. Имаше едно изчакване на институции като КЗД...

Да има на кого да се оплачат?

Да, и бяха подготвени, в което няма нищо лошо. Сега пак са активни, но вече в други сфери, тъй като кризата изкара повече на преден план при упражняване право на труд дискриминацията. Там, разбира се, се преплитат увреждания, възраст, лично обществено положение, но основно е при упражняване право на труд, на второ място хората с уврежданията и на трето - възраст. Възрастта е особено чувствителна тема за 2012 година, защото от ЕС е обявена година за активно остаряване. Това включва...

Право на труд...

...социално сътрудничество и взаимопомощ между поколенията, как да се грижим за възрастните, но също как възрастните хора да се чувстват полезни за обществото, включително полагайки труд. Това е чувствителна тема, тъй като социалните въпроси излизат на преден план при криза.

Колко глоби са събрани от наложени санкции през миналата година? Повече или по-малко? Имахте една рекордна глоба, но вече през тази година - 4500 лв., бяхте глобили един човек на ръководен пост в банка.

За миналата година са наложени над 57 000 лв. глоби. Събрани са около 5000 лв., тъй като предстои да се внасят....

Те се и обжалват...

Обжалват и които не са, ние им напомняме, но по принцип се изпълняват и се внасят сумите. Нямаме проблем със събираемостта.

При вас има ли допълнително материално стимулиране? Много гореща тема през последните дни. Не знам дали някой от политическите кабинети се е жалвал вече пък от дискриминация, че са му взели парите, пък на чиновниците по-надолу не са, но вие раздадохте ли си такива пари?

Тук спорът за бонуси и допълнително материално стимулиране....

Имате ли право?

Да, имаме право.

При нас за разлика от други институции законодателят така се е разпоредил, че глобите и санкциите отиват в държавния бюджет, е не отиват в бюджета на комисията и да отиват за преразпределяне. Това е обяснимо като това ще доведе до стимул да се завишават санкциите. А ролята на санкциите и нашата работа е превенцията, да няма дискриминация. Хората да живеят по-добре. Раздавали сме, но това е от незаети работни бройки, тъй като при нас има и текучество. Примерно специализираната администрация са 14 човека и повечето са юристи и досега има напуснали 14 човека.

Не им предлагате добри пари сигурно?

Не са високи заплатите и колкото имаме икономии от фонд „Работна заплата", ги разпределяме с цел стимулиране.

Някаква груба, най-обща сума може ли да споменете, или е твърде дребна на фона на това, което се коментира в момента?

Разбира се, изобщо сравнение не може да става. За хиляди и десетки хиляди изобщо не може да се говори.

Доколко би могло да се види, според Вас, дискриминация в решението за „синята зона" в София, защото веднага решенията на Общинския съвет предизвикаха реакция на гражданите в центъра, които смятат, че са по-дискриминирани от тази наредба от хората, които живеят в „Дружба", „Люлин" или където и да е другаде?

Преди две-три години имаше по подобен начин повдигнат въпросът за абонамента за паркиране в централната част на столицата. Аз не си спомням как сме се произнесли, но всеки има право да ни сезира, не мога да правя сега коментари, но зависи как ще бъде повдигнат въпросът. Например Синя зона за паркиране е едно, но живеещите в Синя зона, които трябва да плащат за една кола, за втора кола... Дали се предлагат необходимите закрити паркинги, защо ги няма в столицата? В нормалните столици има такива паркинги. При нас се говори само за подземни, има и надземни паркинги, има ги достатъчно много, особено в зоната на спирките на метрото, или в началото на столицата. Ние можем да се произнесем, само ако има някакво неравно третиране.

Т.е. ако граждани ви сезират достатъчно аргументирано, сте готови да се захванете и с този казус, така ли?

Да.

Какво стана с винетките? Три министерства обжалваха Вашето решение по този казус, Върховният административен съд...

Мина първото дело, ние сме обжалвали сега. Тъй като самото решение касаеше няколко министерства, имаше предложение за законодателни промени за събиране на винетните такси, което да отговаря на една директива,
когато беше в процес на приемане, когато ние се произнесохме, но след това влезе в сила и искахме и преиденциално запитване, имаме вече и такава практика. Отказа ни се преиденциалното запитване, частично се отмени нашето решение, тъй като имаше задължително предписание за министрите, а остана само предложението до съответните министерства да внесат законодателни промени. В тази част остава, ще видим Върховният административен съд какво ще реши.

Т.е. чака се окончателно решение?

Да, чака се окончателно решение.

Силното Ваше предложение беше и дневната винетка, която не съществува все още.

Да. Тук базата беше както пропорционална времево за дневна, седмична и годишна, така също и за чужди граждани, които само преминават през страната и сравнимо и с други европейски практики.

Имаше един казус, за който полицаите в края на миналата година Ви сезираха около своите синдикални протести за това, че не получават възнаграждения за извънреден труд, за нощните си дежурства. Там има ли движение по тази преписка? Скоро да чакаме ли решение? Ще успеят ли поне пред комисията да осъдят МВР за тези свои права, които смятат, че са нарушени?

Преписката е в процес на финализиране. Доколкото знам за 20 март е насрочено открито заседание, а сега вървеше проучването. Поръчали сме експертиза на външни експерти, имаме вече. Явно има такъв проблем за извънредния труд и ще се произнесем.

А тази история със столичанина, който сезира заради безплатното возене на роми в градския транспорт? И тук ли сме в процес на очакване на решение?

Още сме в началото на проучването. Има образувана преписка. Така, както е описано, има основание, защото аз съм имал лични разговори и срещи, където са излагали подобни тези. Явно има проблем, който е явна дискриминация, но всяка дискриминация трябва да се докаже, тъй като това от другите граждани се приема нетолериране или нетърсене на отговорност от нашите съграждани от ромски произход, но явно тук проблемът е в градския транспорт, както и от контрольорите, защото там не могат да делят - имаш или нямаш билет.

Излязоха не само ваши анализи, през последните години вие правите много проучвания. Неотдавна, в началото на годината беше отново констатирано, че дискриминацията по възраст, пол, раса и сексуална ориентация е все още сериозен проблем у нас. Вашата оценка накратко каква е? Докъде и как прескочихме усещането за търпимост и преминахме към толерантността?

Аз мисля, че започнахме да разбираме толерантността наистина като толерантност, а не само като търпимост, защото досега преобладаваше мнението, че щом аз те търпя, значи съм толерантен. А трябва да свикнем да възприемаме различните от нас. Няма значение увреден физически, психически или с различен цвят, различна религия. Мисля, че има доста голям напредък в обществото, но ми прави впечатление и скоро правихме едно голямо проучване по един европейски проект и предстои да излезе решение на 9-членния състав на комисията, чакаме становище и от Министерство на образованието и науката, в училищата предметите, учебните помагала и учебните планове има доста дискриминационни текстове. Има какво да се желае, така че да се сложи една бариера - когато се одобряват учебниците, да няма такива текстове. Те са останали от преди. Ако ние не подготвим, както трябва подрастващото поколение и да заличим старите стереотипи и предразсъдъци, няма да постигнем успех. Друг е въпросът, че трябва да бъдат включени всички деца в образователната система.