Държавата трябва да намери механизма за почистване на речните корита по цялото поречие, а не само на определени точки. Това заяви в интервю за Дарик председателят на Българската асоциация по водите инж. Иван Иванов. По думите му почистването се осъществява предимно в централните части, където е видимо за хората, но извън населените места отговорността се размива и това е основната предпоставка за наводненията. Оказва се, че на интернет страниците на басейновите дирекции има подробна информация за застрашените от наводнения райони, но кампанията не е достатъчно разяснителна и обществото не е запознато с опасностите.
Всички райони в България са еднакво застрашени, с оглед на това, че страдаме от системен проблем - недостатъчно почистени речни корита и най-вече с това, че природата ни изненадва с много интензивни валежи тази година. Тези системни пропуски, които сме допускали през годините водят до ситуацията, която се случва. Така че аз не бих успокоил никой, казвайки, че има райони, които не са застрашени, по-скоро е важно хората да знаят какво да предприемат и как да го предприемат, ако попаднат в подобна ситуация. Иначе в сайтовете на басйновите дирекции има карти за рисковите райони и от тях може да се съди каква част от определени населени места може да бъде залята при по високи води, но това е само информативно за хората и не води до реална защита. И тук е ролята всъщност на местните власти, които да сведат информацията до населението, за което отговарят, и да обяснят какви са рисковете. Аз съм далеч от мисълта, че всичко, което съществува като риск е качено на сайтовете, но в края на краищата кметовете трябва да поемат малко повече инициатива да проверят и да оценят риска, който съществува около тях. Дори смятам ,че в едни по-напреднали общества такива инциденти се проиграват предварително, така че всички да знаят какво правят, ако се случи.
Оттук нататък можем да очакваме, че климатът ще утихне в двете крайности - прекалени валежи и дълги периоди със засушаване. Всъщност язовирите дават една възможност да се създава воден баланс, да се задържат водите, когато е сухо времето и при обилни валежи. Друг е въпросът, че трябва да се управляват по-качествено - от една страна самите водни маси трябва да се управляват, което може да стане с използването на съвременни технологии за мониторинг в реално време на водите, от друга страна самите съоръжения трябва да се поддържат постоянно в добро състояние, така че да са по-сигурни и да могат да бъдат експлоатирани качествено. На някои места спускателните устройства, там откъдето трябва да изтече водата са до такава степен амортизирани, че те не могат да бъдат използвани.
Почистване на речните корита има, но в централните части на населените места, там, където се вижда от всички хора, където кметовете успяват да вземат средства по различни проекти, но извън населените места - пред и след тях, общо взето се размива отговорността и те остават непочистени, което също е една сериозна предпоставка да не могат да поемат водни количества, което да доведе до преливане и наводнения. Държавата трябва да намери механизма, по който се осъществява системно и целенасочено почистване на речните корита по цялото поречие, а не само на определени точки. В доклада на Министерството на околната среда и водите, изпратен до МВР на 7 юли, се посочва, че не се контролира достатъчно обективно и не се изпълняват предписанията на контролните органи за почистването на речните корита. Учудващо е , че институциите не могат да намерят кой е отговорен за предотвратяване на риска от наводнения. Междуведомствената комисия за установяване състоянието на язовирите осъществява контрол, доколко пълноценен, това е друг въпрос, но все пак минава през по-големите съоръжения, описва тяхното състояние, но предписанията ,които се издават и според доклада на МОСВ, в много редки случаи се спазват. Т. е. нейната ефективност е сведена до някакви минимални стойности.
Нещо, което е пропуснато през годините да се направи, но никой не го споменава, е, че язовирите трябва да имат технически паспорти. Те не са изготвени и отново никой не носи отговорност за това. Изготвянето на тези паспорти е една реална стъпка да знаем истинското състояние на тези съоръжения.
Липсата на действия след предписанията на Междуведомствената комисия доказва, че санкции за недобро стопанисване на язовирите няма или те са в много малки размери. Т. е. те не са мотивиращи за собствениците, за да ги изпълнят. Според мен трябва да се помисли за законодателни промени, санкциите да станат по-големи, дори отнемане на собственост на язовири. Не може да се оставят нещата в ръцете на хора, които гледат личностна изгода или пренебрегват големия риск за обществото. Така че, държавата трябва да влезе в своите функции и да бъде по-строга в прилагането на тези мерки.
Не може да съществува една държава, без да има действащ и добре развит воден сектор. Ние сме в началото на едни реформи, които бих определил като „ болезнени", тъй като е твърде възможно цените на ВиК услугите да пораснат драстично, но мисля ,че дойде моментът, за да разберем, че с природата и водите не можем да си играем на социална политика.
