Трудно може да бъде намерена алтернатива на Бойко Борисов в този момент и е твърде вероятно да има втори мандат на ГЕРБ в рамките обаче на коалиционно управление - това прогнозира в интервю за рубриката „МеждУредие" на Дарик кафе Бриго Аспарухов.
Така както вървели нещата в десницата и в ляво той виждал по-скоро втори мандат на Борисов като премиер. По думите на Бриго Аспарухов обаче Бойко Борисов сам няма да може да състави правителство догодина, ако изборите са редовни. Бившият депутат и бивш шеф на разузнаването е убеден обаче, че лидерското място на политическия терен все още принадлежи на ГЕРБ и по-скоро на Борисов.
Според Бриго Аспарухов лидерската битка в БСП не била здравословна, защото била по-скоро на лична основа. „Мач ще има - равен мач не може да има. Иска ми се да надделее разумът и да имаме двама победители - единият да бъде начело на ПЕС, а другият - да е играч на национално ниво. Това, ако се получи, би било добре", коментира той. И допълни, че понеже Станишев и Първанов не са се разбрали, битката била неизбежна, а при силни играчи изходът от нея бил неизвестен.
Следите ли какво става в сектора сигурност в страната?
Следя, с голямо внимание и интерес.
Имат ли основание твърденията на Иван Костов, че Иван Драшков, заместник-шефът на ДАНС си е отишъл заради проекта „Белене", заради невъзможността да работи по казуси, свързани с цените на лекарствата? Изобщо какво се случва в ДАНС според Вас?
Не зная какво има предвид Иван Костов, но той обикновено следва събитията, дава някакви обяснения. Това са негови обяснения, не съм склонен да ги приемам съвсем. Какво се случва? Явно има смяна на поколенията в системата за сигурност. Идва едно ново поколение, което явно има други виждания за решаване на проблемите, има други идеи и в това няма нищо странно и нищо лошо. Разбира се, когато има сътресения, това не е хубаво за системата. И много хора считат, че шоковите смени говорят за нещо друго. Всеки намира своето обяснение. Лично аз познавам Иван Драшков и считам, че той има известна умора на материала, както се казва. Около 30 години служба в системата за сигурност е много голям период и човек си дава в един момент сметка дали не е време да се оттегли, явно той е взел това решение, негово решение. През последните две години ДАНС е една дискусионна агенция, спорна, знаете, че още в зародиша на агенцията имаше такъв дебат - за и против, . Едно е важно обаче - трябва да има законова уредба за всички субекти в системата за сигурност, имам предвид преди всичко разузнаването на България. Националната разузнавателна служба, няма закон вече 22 години. Този правен вакуум не създава уют на тази служба и е време да се изработи един закон, макар и малък, стегнат, хубав и ясен, за да знае тази служба къде й е точно мястото, по какви задачи работи. Трябва закон за Националната служба за охрана...
Поредно правителство даде заявка за такъв закон, засега го няма, говори се за есента евентуално за някакви проекти, които да бъдат вече готови.
Да, има различни идеи, но аз считам, че на България й е нужно разузнаване - военно и цивилно, може би в една разузнавателна общност. В никакъв случай не трябва да има някаква шапка в лицето на Министерство на сигурност и т. н. Но координация на тези служби е крайно необходима. Мястото на тези служби е в изпълнителната власт, категорично винаги защитавам тази позиция, защото изпълнителната власт носи отговорност за политиката на държавата - и в областта на външната, и в областта на вътрешната политика. Ясно е, че закон ще има, въпросът е къде да бъде тази служба. Обичам да казвам, че когато има такъв спор, ожесточен спор, къде да бъде мястото на такава институция, това говори само за едно - че нашето общество все още върви по пътя на демократичното узряване или е в състояние на ферментация към демокрацията. Защото всички си мислят, че тези служби трябва по някакъв начин да бъдат използвани за партийни, корпоративни и лични цели. Когато се лишим от такова мислене, тогава ще създадем и верните и правилни закони.
Уви, това вече 22 години не се случва. Ако излезем от сектора сигурност и погледнем към онова, което се случва в държавата, какво става с властта? Започва ли, както опозицията го нарече, мъчителен разпад на това управление след последните правителствени промени, когато някои казаха „парата беше леко изпусната, малко кръвопускане"?
България се намира в две сигурно ръце - едната е НАТО, другата е Европейският съюз. Това ни дава голяма сигурност и голяма гаранция, че каквото и да правим тук, няма да направим големи грешки. Не съм съгласен, че това е началото на един разпад на тази власт. По-скоро считам, че България в момента си получи онова, което търсеше, в лицето на това правителство, главно на премиера Бойко Борисов. Много политици подценяваха личността на Бойко Борисов - т. нар. мастити, утвърдени политици. Те пропуснаха като че ли шанса си, в кавички или без кавички, да спрат навреме устрема на Бойко Борисов. Сега виждаме един премиер, който се опитва да направи нещо за държавата, ежедневно се хвърля в огъня, гаси пожари, запалва пожари. Но аз обичам да сравнявам Бойко Борисов с един анекдот, в който се говореше, че в периода на всяко световно първенство по футбол, понеже нашите политици използват футболната терминология, бих казал следното: Има много играчи на политическата сцена и всички играят, но в един момент печели един - Бойко Борисов. Явно успява, оставете харизмата му, той успява да се хвърля във всички посоки и това се харесва на хората. Нашето виждане за демократично общество, за съжаление или за радост, може да доведе до такива различно хора на политическата сцена, докато, смея да твърдя, че в утвърдените демократични общества това много трудно може да се получи.
Някъде в началото на мандата на ГЕРБ, коментирайки това, че Вие реално сте помогнал на Бойко Борисов да се върне в системата на МВР, Вие изтъкнахте вродените му качества на политик, вече три години като премиер на тази държава, виждате ли втория му мандат?
Така, както вървят нещата, да, защото нито вдясно, нито вляво виждаме някаква светлина в тунела. Състоянието на десницата няма нужда да се коментира, то е ясно за всички. Десницата не е монолитна, разпиляна е, няма ясни виждания, въпреки че твърди обратното. В левицата става една битка, която не е здравословна, по-скоро се превръща не в идейна, идеологическа, води се битка на лична основа като че ли. Това е впечатлението. Изобщо левицата в Европа среща такива трудности, търси своя нов път. И ние, като част от тази левица, също се блъскаме в два бряга. Много ми харесва разсъждението за това, че политиката на една партия всъщност е в това какво ще направи тя в сферата на социалната политика. Силата на всяка партия е социалната й политика. Но дебатът, който се води сега между Сергей Станишев и Георги Първанов, говоря за БСП конкретно, не носи някакви нови идеи, в които народът да тръгне след тях, по-скоро върви един дебат с реверберация, това е един термин в музиката, означава някакъв звук около музикалния инструмент, т. е. трептенията на въздуха около музикалния инструмент, но навън не се чува нищо ново. България има нужда от ясна формулировка на това какво трябва да прави през следващите 20-30 години. Ние имаме прекрасни условия да формулираме ясни задачи пред народа си и пред страната си. Но не го правим.
Битката обаче, която се води в БСП напоследък, ми прилича на нещо, което гарантира сигурен втори мандат на Бойко Борисов.
Бойко Борисов като че ли сам няма да може да състави кабинет догодина, ако изборите са редовни - догодина, ако се предсрочни - не знам, за предсрочни избори не смея да мисля. Мисля, че няма да се случат. Но ще му се наложи да изгражда коалиция. Вероятно един от субектите в коалицията ще бъде БСП. Това е сериозна работа, вероятно една от съставките на тази коалиция ще бъде новата звезда Меглена Кунева, вероятно казвам. За ДПС обичайно говорим за заплюто място в политиката и в управлението. Но, както виждате, в навечерието на избори, макар и една година да има дотогава, се раждат все повече и повече политически субекти и субектчета с амбиция, забележете, да се наместят някъде в едно бъдещо управление, не да допринесат за по-добра политика на България. Не за политики, защото политиците употребяват термина „политики", а политиката е една, но в различни сфери. Ще продължи раздробяването на политическото пространство.
Трудно съставяне на правителство вещае това?
Да, това вещае трудно съставяне на кабинет. Но съм убеден, че лидерското място все още принадлежи на ГЕРБ, по-скоро на Бойко Борисов.
На кого обаче принадлежи лидерското място в БСП? Защото вече макар и на шега с тези видеоклипве, които текат, с дуели между Първанов и Станишев, хората се питат.
Това е битка на PR-те засега между двамата. Ако трябва да бъда много кратък, ще кажа, че и двамата имат много качества, разбира се, но говорехме за смяна на поколенията. Като че ли левицата търси своето ново поколение, в частност БСП. Аз искрено желая този дебат, който се води, да влезе в едни нормални, логични, разумни рамки. Най-после да покажем, че ние можем да водим дебат, градивен, конструктивен и да поднесем нещо такова на хората, което да ни припознае или да кажат „да, това е нашата партия", да кажат „да, това е нашата политика", и по някакъв начин левицата да избистри образа си, защото досега смесицата между бивши членове на БКП, нови социалисти, социалдемократи някак си смущава публиката.
Вие за кого сте? Много често задаван въпрос.
Труден избор. Аз съм работил с Георги Първанов, бях член на бившето ръководство на БСП около три години. Моята работа с него беше много добра. Десетгодишният му мандат начело на държавата му дава голямо предимство. Но има и трети играчи, има и четвърти играчи, на мен ми харесва и Таня Дончева например...
Тя вдигна ръце, каза, вече не мога да се разправям с тях...
Искам да си припомня с удоволствие, че 2010 година предложих тя да оглави партията. Тогава много хора ми се разсърдиха, с много силни думи „за" и „против", но аз считам, че Таня има бъдеще в лявото пространство и всеки, който мечтае да оглави тази партия, трябва да се съобразява и с такива хора, които умеят да мислят, умеят да реагират правилно, адекватно, имат свежи идеи.
Виждате ли трета фигура? Онзи сценарий, който се разигра - единият провокира другия да се оттегли, появява се Драгомир Стойнев или някой друг, подготвен за лидер.
Аз виждам много фигури, само че някак си по стара българска традиция тези фигури все се причисляват към някакъв отбор. Ето това не ми харесва. Искам да бъдат независимо мислещи хора, т. е. хора, които мислят за пътя на левицата, а не към кой отбор да бъдат. Защото делението на отбори води към други мисли.
Алтернатива на Бойко Борисов в БСП има ли?
На Бойко Борисов трудно може да бъде намерена алтернатива в този момент. Бойко Борисов съчетава много странни качества и, най-общо казано, харесва се на публиката. Един артист, един политик, когато се харесва, какво можеш да кажеш? Разбира се, че трябва да бъде приземяван. В момента ние виждаме един авторитарен уклон, който все повече се избистря. България все още може като че ли в това си насипно състояние да търпи едно авторитарно поведение. Но нали вървим към Европа, към демократична Европа? Страхувам се в един момент онези анализатори, които наблюдават цялата европейска картина и предвиждат, че е възможно делене на Европа на А и Б група, ние да не попаднем в Б група с това си поведение. Под Б група имам предвид Югоизточна Европа, балканските страни, новозадаващите се членове на ЕС - Сърбия, Македония и т. н. Ето това е моето притеснение. Ние сме една малко весела страна, в която засега добре си живеем, стабилност има известна, но обедняването е повсеместно и това е онова, което смущава всички нас. Уж сме стабилни, а всъщност обедняваме постоянно.
Ако завършим все пак с избора, който предстои в БСП, каква е Вашата прогноза?
Битката ще се състои, т. е. мач ще има. Равен мач не може да има в тази политическа битка. На мен ми се иска да надделее разумът, да има двама победители. Единият победител да бъде начело на ПЕС, да ни представлява там, а другият да е играч на местно ниво, т. е. на национална ниво. Ако това се получи, би било добре.
Много хора казват, че това е трябвало да се случи отдавна, да са се разбрали двамата лидери.
Те заявиха и двамата, че не са се разбрали, няма поле за разбирателство, значи ще има битка. А когато има битка между двама силни играчи, това е битка с неизвестен край.
