Мнението за задълженията на държавата към бизнеса на председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев.
В края на миналата година вие призовахте фирмите да изпращат при вас информация за задълженията, които държавата има към тях. Кажете на базата на получените данни какъв е реалният размер на дълговете на държавата към частния бизнес и за какъв период от време са натрупани тези дългове? Знам, че ви задавам най-сложния въпрос, на който май няма еднозначен и категоричен отговор.
Първо, реалните задължения на държавата трудно могат да бъдат определени, тъй като проблемът с реалните дългове ще се опитам да обясня, но не би могъл да бъде изнесен на светло на този етап. Освен това данните, които се подават в стопанска камара, голяма част от предприятията не желаят да подават данните, тъй като това означава да блокират пътя си към други обществени поръчки, които те изпълняват на този етап. Това, което знаем със сигурност, че поне досега признатите задължения на държавата към сектор "Строителство", което върви по няколко линии, както по обществени поръчки, така и чрез предприятията за, знаете, по околната среда, което финансира, или "Красива България", проектите са над 500 милиона. Но това е само част от задълженията към строителния сектор. . .
Към самия сектор, да.
. . . тъй като голяма част от извършените работи не са фактурирани, тъй като, като се фактурира, трябва да се плати ДДС, т.е. призиви за плащания се очакват от държавата, след което те. . . ще бъдат издадени още фактури да се увеличат задълженията фактически на държавата в широк смисъл на думата. Не трябва да забравяме, че голямата, огромната част от общините са на червено с бюджетите си. Те също не плащат на бизнеса. Никой не говори за големите задължения на болниците, големите задължения на образователната система, никой не говори за големите задължения към транспорта на общините, което е към частния бизнес. Така че. . . и като добавим около 700 милиона невърнати по ДДС, действително експертната оценка, за която се говори, е около 2 милиарда.
Два милиарда лева.
Отново подчертавам, че това са само експертни очаквания, а точните цифри не се знаят. За голямо съжаление като че ли негативите от икономическата криза държавата реши, не ги пое част от тези негативи, а реши да ги прехвърли на бизнеса. За разлика от всички други правителства, които поеха голяма част от негативите и финансираха допълнително, както знаете, и финансовата система, и бизнеса. Това е типично българският случай. Защо е така, е въпрос на, разбира се, един допълнителен разговор.
Тоест у вас категорично има усещането, че държавата е оставила частния бизнес да си се оправя, както може, в условията на криза?
Не само, прехвърли кризата, негативите на кризата изцяло на частния бизнес. . .
А защо вие. . .
. . . фактически, тъй като държавата, знаете, че определи две краткосрочни цели. Едната краткосрочна цел е касов нулев дефицит в бюджета, и втората цел е включването ни в ERM 2.
Казвате, че. . .
Както виждате, включването в ERM 2 поради други, външни, причини се отлага, тъй като, знаете, кризата в Гърция във всички случаи ще направи подобно политическо решение като че ли невъзможно в близките години. И второто е, че постигането на нулев дефицит или минимален касов дефицит, който да привлече чуждестранни инвеститори, едва ли ще изиграе същата роля, тъй като инвестиционната активност в цяла Европа и в целия свят е намаляла изключително и не бихме могли да очакваме приток на чуждестранни инвестиции поради тази причина в страната освен в такива спекулативни сфери, каквато е възобновяемите енергийни източници, и които се надяваме, че все пак ще бъде този процес овладян от държавата, за да не се получи нов икономически балон в страната ни.
Казвайки, че тепърва ще търсите отговор на въпроса защо държавата е оставила частния бизнес на самотек, кажете какво е вашето обяснение, защо се случва това и каква е целта?
Ами, аз се опитах да го обясня, може би това е, че, първо, държавата си постави краткосрочни цели. Тази цел да бъде с нулев бюджетен дефицит и да влезем в ERM 2. Това бяха основните краткосрочни цели, но тези цели се увеличават поради външни причини и цялата тежест от кризата беше прехвърлена поради тази причина на бизнеса.
Къде виждате полезни ходове?
Но рано или късно това нещо естествено ще има своите последствия и ние го виждаме с ръста на безработицата, с повишаване на лошите кредити във финансовата ни система. Като неминуемо с намаляването на приходите в бюджета, намаляване приходите в бюджета на НОИ, така че резултатът е ясен. И поради това смятаме, че това е една от първите мерки, които трябва да се вземат - държавата да влезе в ролята си на първокласен платец, за да може да задвижи икономиката.
Всъщност имаше ли новото правителство някакви полезни ходове до момента в тая сфера, ако можем да обобщим?
Все пак един полезен ход беше, ако беше успяло правителството да влезе в ERM 2. Защото на практика щеше да се освободи един 8-милиарден ресурс, който беше резервът, валутният резерв на страната ни, но отново казвам, че понякога и външните събития ние не винаги можем да ги контролираме.
Всъщност вие имате ли някаква постигната договореност с финансовото министерство по отношение на сроковете, в които тези дългове трябва да бъдат изплатени?
Специално в строителния сектор Българска строителна камара е постигнала някакви договорености. Започват месец март, месец май с едно разсрочено плащане. И както знаете, с изискванията на министерствата да бъдат с 10 на сто намалени допустимите. . . условия, без да се платят лихвите и неустойките по забавянията на тези плащания. Така че разговорите вървят, продължават да вървят и няма. . . ефективни трансфери няма на плащания.
А има ли фирми, които не са съгласни да вървят по пътя на преговорите, а директно са предприели някакви други мерки, например със завеждането на дела?
Има и такива фирми, но те са относително малки фирми. Освен това, което. . . все още не се знае реалната картина, не забравяйте, че фирмите, на които се дължат тези средства, имат голям брой подизпълнители и голям брой доставчици.
Това междувпрочем, което казвате, е любопитно.
Които фактически са косвено. . . държавата дължи тези средства на тях, тъй като тези, големите потребители на. . . фактически големите изпълнители на поръчки, обществени поръчки, безспорно около себе си имат една гирлянда от малки фирми и предприятия.
От кои сектори са тези фирми, за които споменахте, че предприемат по-радикални мерки като съд срещу държавата, и въобще вие знаете ли да има фирма в България, която е осъдила държавата за забавяне на пари, които тя им дължи?
Вижте, драмата в България, че, знаете, един такъв процес върви 2, 3, 4, 5 години.
Бавно.
Има неефективност на правораздавателната ни система. И затова фирмите предпочитат дори със сериозно финансово обременяване да предприемат предложенията на държавата. Защото, тръгвайки по път на съдилища, в никакъв случай. . . може да се окаже, че фирмата ще бъде изведена в несъстоятелност, преди да може да има окончателно решение на съда.
А вие приемате ли за логична и разумна опция 10-процентната отстъпка, която евентуално някои фирми биха дали на държавата?
Госпожо, защо на мен задавате този въпрос? Ами той се. . .
Защото вие представлявате българския бизнес в някакъв смисъл, затова ви питам и вас.
Естествено, че не мога да приема, че подобно решение е нормално, естествено, че не мога. Но въпросът е в тази ситуация какво трябва да се прави, когато нямаме правораздавателна система, която може бързо да реши въпроса, да изясни какви са вземанията, да се искат съответните санкции. След като една от малкото страни в Европа, в която човек не може да си търси плащанията, съгласно, знаете, концесуалния кодекс от държавата. Слава богу, може от общините да си ги търси. Но това е, това е състоянието в икономиката.
Доколко тази директива на Европейския съюз за борба срещу забавените плащания ще даде някакви гаранции на фирмите, от една страна, че те ще си получат парите в някакъв определен в тази директива срок, а и точно това, което казвате, да им гарантира, че има неустойки, ако държавата забави плащанията към фирмите?
Това би могло да стане след няколко години, тъй като това е само проект на директива, която тепърва ще влиза в парламента, в Европейския парламент. След което тя трябва да бъде във всички случаи ратифицирана, тя ще мине и през национална. . . през трансформация с оглед спецификата на българските закони. Така че не го очаквам в близките няколко години. Тоест дотогава България може би ще излезе от кризата.
А защо все още не е реализирана идеята за публичен регистър?
Напротив, ние сме направили такъв регистър на стопанска камара. Вие можете да влезете в сайта на стопанска камара. Но отново ви казвам, че. . .
Фирмите избягват.
. . . че фирмите се страхуват да се публикува, тъй като примерно, ако имат да взимат от дадена община, те знаят, че догодина няма да могат никога да кандидатстват за обществена поръчка, тъй като тези неща във всички случаи влияят върху крайното решение.
Г-н Данев, докога ще издържите така? Междуврочем не знам дали сте виждали, през последните дни има един виц, който се разпространява в интернет, той въобще не е смешен, за разговор между финансовия министър и премиера, как Симеон Дянков звъни на Бойко Борисов след заседание на Съвета за икономически растеж и му казва, че е станал голям скандал на него, че са се скарали с бизнеса за парите. И премиерът го успокоява, че няма нищо страшно, защото при всяко правителство се случва нещо подобно. И Симеон Дянков казва - добре, щом казваш, че ситуацията е такава, окей, но какво да правя с труповете. В този смисъл - има ли вече реални последствия от забавените плащания? Има ли наистина трупове, които ще се броят?
Труповете са фалиралите фирми, труповете са растящият брой на безработните, който вече знаете, че доближи 10-процентовата бариера на този етап. Така че труповете ще се събират. Труповете ще бъдат. . . и във финансовата система, както знаете, броят на лошите кредити неимоверно бързо нарасна от 6 на 13 на сто. Ние не броим и броя на преструктурираните кредити, които са бъдещи лоши кредити. Петнадесет на сто лоши. . . плащания по лизингови договори. Така че рано или късно труповете ще трябва да ги събираме всички, цялото ни общество.
Междувпрочем тези 2 милиарда лева, които вие посочихте като ориентировъчна цифра, по груби изчисления, за какъв период от време са трупани? Тоест има ли задължения и от предишни правителства останали?
Вижте, във всички случаи, когато казвам, че държавата прехвърля негативите от кризата върху бизнеса, тя прехвърля и негативите от лошо управление, което е имала преди, предишни години държавата. Така че всички тези негативи ги поема бизнесът и в края на краищата заетите в икономиката. Заетите също ще бъдат големите потърпевши и оттам ще бъде потърпевша и финансовата система. Така че, ако говорим, че в другите страни финансовата система предхождаше икономическата криза, при нас може да се случи и обратното.
Г-н Данев, имате ли усещането, че наистина се води реален дебат по антикризисните въпроси?
Нямам такова усещане.
А да очакваме ли реални мерки?
Да се надяваме, да се надяваме. Имаме като че ли първи сигнали, че има готовност на правителството да водим такива разговори за по-сериозни антикризисни мерки. В очакване сме.
