Апостол Апостолов: Инвеститорски фонд би могъл да подкрепи пазара

Интервю с председателя на Комисията за финансов надзор Апостол Апостолов в "Седмицата" на Дарик радио.

Дойде ли кризата в България?

Кризата дойде в целият свят, по един или друг начин. България не може да бъде изолирана.

Някои казват от управляващите, че при нас щяла да идва кризата. Тепърва ще идва, още не е дошла. Та аз затова ви питам, тъй като вие имате наблюдения върху финансовите пазари, сега ще коментираме подробно.

Ако говорим за криза на самия финансов пазар, да, тя е тук, нали, фондовата борса... (прекъсва връзката - бел. ред.)... спада на индексите. Ако говорим за криза в реалния сектор, може би реално по-тежките последствия могат да бъдат реализирани наистина през 2009 г., вследствие на ограничените финансови ресурси за финансиране на предприятията, евентуално повишаване на безработицата, намаляване на покупателната сила на българите. Тогава вече наистина можем да говорим и за...

Вярно ли е, че мажоритарните собственици на дружества на фондовата борса губят над 80 процента, това пише вчера вестник "Кеш"?

Осемдесет процента от?

От стойността, която имат.

Ако следим спада на индекса на годишна база на "Софикс", че е спаднал около 88 процента, очевидно е вярно като капитализация на борсата.

Какво следва от това? Можете ли да обясните на слушателите? Какво от това, че тези публични дружества, които се търгуват на борсата, губят стойността си?

Въпросът ви има два отговора. Единият отговор е дали действително фундаменталните показатели на българските публични компании са толкова лоши, което, моят отговор на този етап - че не е така, поне за 2008 г. Има определен спад, но не е чак на 80 процента. Вторият отговор е, че пазарът е този, който определя колко е стойността на един акциз, в случая акция и в този смисъл, ако говорим за компоненти на криза и хора, които са преживели няколко кризи, основно в САЩ и в Западна Европа, смятат, че при процес на криза две трети от проблема са фундаменталните въпроси, т.е. лоши фирмени данни и отчети, и една трета е страх или недоверие. В нашия случай може би две трети имаме повече страх и недоверие, една трета фундаментален проблем. Много важно е в този случай всички участници на пазара и регулатори, и емитенти, и брокери да направят така, че кризата да не ни повлече, т.е. кризата да не доведе до две трети проблем във фундамента.

Как да се помогне на борсата? Миналата седмица в "Седмицата" на "Дарик" радио Иван Костов предложи държавата да купи миноритарни пакети от акции в дружества, на които смята, че трябва да се помогне, и така да помогне не само на миноритарните акционери, но и да върне доверието в тези дружества.

Действието на държавата може би е най-лесният и, така, най-първосигналният вариант при случай на криза. Но във всички случаи държавата трябва да се явява спасител. Никога, когато пазарът върви нагоре, държавата не е обект или не е адресант на някакви въпроси защо пазарът върви нагоре. И винаги, когато нещата трябва да се оправят, се обръщаме към държавата. Да, това е единият вариант. Но според мен много по-работещият и по-показващият нивото на развитие на българския финансов пазар е вариантът, в който самият пазар може да формира един фонд и, ако той го формира, аз съм абсолютно убеден, че тогава и държавата би се намесила, като дялово участие в този фонд, за да подкрепи...

Я развийте тази идея, какво значи фонд?

Фонд въпросът е, доколко самият бизнес има интерес от една такава идея.

Тоест всички дружества на борсата да дадат някакви пари в един фонд, така ли?

Не, не. Малко по-различно е. Значи, дружествата на борсата са обект на търгуване. А посредниците са брокерските фирми, инвеститорите са пенсионните фондове, обикновените граждани инвеститори.

Кой да даде парите?

Кой да даде парите? Този, който ги има. В много голяма степен това са институционалните инвеститори, колективни инвестиционни схеми и пенсионни дружества. Значи, това не е нещо ново. В Хърватия преди около три, не, може би два месеца, регулаторът разреши на колективните инвестиционни схеми и пенсионните дружества да направят един такъв буферен фонд, в който самите пенсионни фондове да внесат пари и при необходимост да изкупуват дялове на закъсали колективни инвестиционни схеми или, ако решат, да влизат на пазара.

Да, ама вие давате един екзотичен пример, нали, с цялото уважение към Хърватия, Костов предлага да се направи това, което правят световните икономики.

Значи, никъде не се прави това, с цялото уважение към мнението на г-н Костов.

Е, как, и американците инвестираха, значи, може би технологията има различия. Но американци и англичани инвестират в частни компании.

Вижте, отново казвам, нали, нека да не действаме първосигнално и разсъждаваме само на първо впечатление. Американците направиха нещо, което според мен, нали, това е моето лично мнение, отново изпревариха европейците, защото те влязоха реално на пазара с едни пари, за да раздвижат т.нар. междубанков пазар на акредитирането, т.е. на краткосрочните търговски ценни книжа. Тоест те влязоха да стимулират кредитирането между фирмите и между банковите участници. Никой не влезе на капиталовия пазар директно да интервенира, защото в крайна сметка капиталовият пазар е идеологията на свободния пазар, нали, нито един не отиде да обвини нито комисията по ценни книжа в САЩ, нито различните регулатори в Европа, нито в Япония, за това, че не са направили схема, с която да се изкупуват падналите акции, падналите цени на акциите. Така, че ние трябва да мислим наистина пазарно и, така, прагматично, а не да вървим по пътя на най-лекото съпротивление. Нито Англия, нито САЩ, нито Япония направиха фонд, който да отиде и да купи акции от съответните борси.

Вие предлагате всъщност към самата борса...

Не, аз не, не към самата борса...

...големите инвеститори да направят...

Вижте...

...да направят фонд.

Отново ви казвам, дайте да говорим така, както е конструиран пазарът. Пазарът е конструиран пазар, борсата, регулатор - комисията, участници на пазара - емитенти, посредници, в по-широк смисъл, и инвеститори. Инвеститорите са тези, които, и всички участници, разбира се, но... пряко са ангажирани в търгуването на ценни книжа чрез посредници. Идеята, която смятам, че има смисъл да бъде разсъждавана, тя е абсолютно аналогична на интервенция, нали, както вие казахте, на държавата на пазара, но не държавата, а самият бизнес съвместно с държавата да направи един фонд, който фонд при ясни и много прозрачни параметри, които ще бъдат известни на публиката, за да се избегне някаква манипулация, може да излиза на пазара, ако е необходимо...

И да купува акции.

...и да купува, и да купува акции, да.

А има ли пари бизнесът за такъв фонд според вас?

Според мен има, да. Значи, фондът, не говорим за фонд 1 милиард лева, а говорим за фонд няколко десетки милиона лева.

Има ли тенденция към нарастване на тегленията от пенсионни фондове?

Тегления от пенсионни фондове може да говорим само в т.нар. трети стълб, доброволни пенсионни фондове...

Да, за това говорим, да.

...има, има тегления. Значи, тези тегления бяха най-ясно изразени през месеците от края на август до началото на месец ноември, когато, нали, бяха основните спадове. И бяха повлияни отново от компонентите на сегашната криза, две трети недоверие и страх. И когато решенията бъдат взимани не на базата на прагматизма и на някаква реална нужда от финансови средства, а на база на страх, тогава решенията са най-грешни. И ако преди една година на различни конференции и пенсионните фондове, и различни асоциации казваха, че, така, предимството и добрият елемент в българската пенсионна система е, че може да бъде теглен доход от третия стълб и може, текущ доход, и може авансово да бъдат изтеглени пенсионните вноски от третия стълб, то сега виждаме, че това за съжаление от позитив се явява негатив. Именно кризата е моментът, в който трябва да преосмислим доколко прагматични са били правилата, при които са функционирали този тип схеми, наречени допълнителни пенсионни фондове.

Тоест според вас трябва да се ограничи възможността да се теглят предсрочно вноските...

Да, това е моето мнение и ще ви кажа защо. Значи, пенсионните фондове са дългосрочни играчи, които играчи не трябва да конкурират в пряк смисъл колективните инвестиционни схеми. А дългосрочни играчи в период 10, 15, 20 години и ако ти имаш един такъв хоризонт - криза, която може да продължи 1, 2, 3 или 5 години, да речем, трудно може да... да, нали, да, условно, да речем, да победи доходността на един 20-годишен инвестиционен период. Затова, нали, коментирайки това в края на 2008, когато финансовите пазари бяха, така, доста сериозно разтърсени от тази криза, много хора може би няма да се съгласят с моето мнение, но исторически и прагматично погледнато, смятам, че съм прав.

Имат ли проблем застрахователите? Ако стане, недай боже, едно голямо земетресение в София и тия, които са се застраховали, ще си... ще има ли пари да си ги получат?

Така, доста широк спектър от въпроси, нали...

Ами, понеже вашата комисия нали отговаря за всички...

Аз...

...вие имате заместник-председатели ресорни, ама като сте им председател...

Аз не оспорвам това и ще дам отговор, но... При едно земетресение... на този етап все още се наблюдава доста интересен феномен, при който българинът предпочита да застрахова автомобила си пред къщата или пред живота си. При едно... през последните три години, когато, нали, малко отдалеч почвам, не избягвам въпроса, ще отговоря, но през последните три години, когато пазарът в България беше доста добре, така, като представяне и българите получаваха по-добри заплати, те в много голяма степен се обърнаха към един традиционен продукт - животозастраховането, и той получи доста сериозно, доста сериозен приход от страна на инвеститорите. Но те все пак забравяха сигурността на своя дом от гледна точка природни бедствия. Наводнението преди две години лятото, едно потенциално земетресение все още не е такъв сериозен сигнал, който да направи застраховката необходимост на българина. И затова в различни етапи на коментиране за справяне с такива природни бедствия и кризи се е коментирало дали този тип застраховка може да стане задължителна. И да има един глобален фонд, изнесен извън България, който... в който български презастрахователи да... застрахователи да презастраховат...

Каква част от имуществото недвижимото в България е застраховано? Имате ли такава...

Трудно ми е в момента да ви дам конкретен отговор, не съм... няма да надвишава 10 процента това.

Да, но въпросът е при условия... ако паднат тия 10 процента къщи, дето са застраховани, българските застрахователи имат ли пари да ги платят?

Ами те имат пари, те имат, как да кажа, ще имат увереността, че ще ги платят, защото всички такива щети са презастраховани в чужди големи презастрахователни компании.

То, като знаем къде са презастраховани, човек почва още повече да си задава въпроса.

Аз не мога да съм много убеден в това, нали, вашите заключения къде са.

Не, не, в смисъл, че са в западни големи застрахователи, които част от тях имаха... или къде...

Говоря за презастрахователи, нали, нека да уточним все пак термина.

Тоест те не са на Запад и не са засегнати от кризата?

Не, те са на Запад, но засягането в кризата... Значи големият въпрос по отношение на големите застрахователи в чужбина беше инвестициите на техните резерви. В много голяма степен приходът от застраховане в международен мащаб през последните десет години обърна тренда си от дохода да идва от приход от премии, а той се замести с доход от инвестиции. И примерно Ей Ей Джи точно там имаше своя голям проблем, че застраховки, които беше... (не се разбира - бел. ред.)... инвестирани в такъв тип книжа на резервите доведоха до тези проблеми. За... смятам за щастие на европейските застрахователи, за разлика от европейските банки, те не бяха толкова настървени да купуват такъв тип книжа в Америка, защото статистиката показва, че около 2,3 трилиона долара от този тип книжа са купувани от европейски банки. И оттам дойдоха големите проблеми, и кризата в, нали, този тип активи, които бяха наистина. Докато при застрахователите все пак щетите не са чак толкова големи.

С две думи, ако падне София от земетресение, пак, нали, чукаме на дърво, тия 10 процента, дето са си застраховали къщите, застрахователите имат пари да им ги платят?

Ако са направили застраховка, нали, през целите програми, които са за презастраховане, трябва им ги платят, да.

Ще бъде ли увеличена гражданската отговорност за автомобилите с 30 процента, за каквото говори заместникът на комисията по финансов надзор Ралица Агайн?

Сега, дали точно с 30... Необходимо е да бъде увеличена безспорно, защото стойността в България, независимо от общественото недоволство, гражданската отговорност не е данък, нито косвен, нито директен, а... наистина терминът трябва да се приема и буквално - отговорност към другите, които се движат на пътя. И, ако ние причиним щета, особено българските автомобили вече не се движат, тази застраховка не покрива само щети в България, а в целия Европейски съюз, нашите отговорности са много по-високи, респективно премиите, които трябва да платим, ще са по-високи. А дали ще са 30 процента или 27, в момента не мога да конкретизирам.

А кога ще се знае? Защото аз сега, ако ида и искам да си застраховам колата сега, мога ли?

Нямате никакъв проблем. Отивате при...

Ама на каква премия ще я застраховам?

Значи, времето на минималната премия, която комисията определяше, отмина преди две години и половина.

Тоест има ли вече ръст или няма ръст?

Зависи изключително и само от самите застрахователи.

Аз това ви питам - вие какво отчитате на пазара? Има ли такова нещо?

Има ръст, да, има ръст.

Има ръст. Колко е той, който го отчитате?

Ами в проценти не мога да ви дам отговор, признавам си, не съм знаел, че такъв тип въпроси ще ми бъдат задавани, за да конкретизирам цифрата в момента, но имаме ръст.

Но смятате, че този тренд към 30, дето говори Ралица Агайн, вие казахте дали ще е 27, значи нещо такова ще е?

Ами логично е, да, логично е това да бъде увеличена сумата. Значи, аз ще ви дам само една референтна цена - примерно граждански отговорности в Европейския съюз са около 500 - 600 евро. Сега в България разбираме, че на този етап една такава цифра едва ли не е анатема, но ако говорим от обществено, дори популистки, такава цена може и да плати българският автомобилист, който има собственост автомобил и го управлява. От друга страна, говорим за достатъчност и самостоятелност на самата застраховка. Нали, слагаме сметките срещу емоциите. В България за съжаление в много случаи емоциите са надделявали и затова сметките не са излизали.