В 6.48 часа на 22 декември настъпи зимното слънцестоене и започна астрономическата зима в България. Това съобщават от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН.
Днес е един от най-късите дни в годината - продължителността му е 9 часа и 2 минути. Последните няколко дни са с почти същата продължителност, обясни пред Фокус физикът от Националната астрономическа обсерватория в Рожен Пенчо Маркишки.
Новата година идва със сняг и студ
Астрономическата зима представлява интересна точка от пътя на Слънцето по неговата видима небесна траектория, която се нарича еклиптика. Има четири особени точки по този път - точките на пролетното и есенното равноденствие и на лятното и зимното слънцестоене.
„Еклиптиката представлява окръжност и те се различават през 90 градуса една от друга. По този начин всяка година Слънцето прекосява четирите точки, което бележи началото на различните астрономически сезони", коментира физикът.
През зимата дните са най-къси, а тяхната продължителност зависи от географската ширина. През зимния сезон се измерват най-ниските температури, а в районите, по-отдалечени от екватора, през зимата има и значителни снеговалежи.
Зимата завършва с пролетното равноденствие, което е около 21 март в Северното полукълбо и около 23 септември - в Южното полукълбо.
