Здравка Валерианова: Хубаво е да се купува апаратура, но трябват пари и за поддръжката й
Здравка Валерианова: Хубаво е да се купува апаратура, но трябват пари и за поддръжката й / Sofia Photo Agency, архив

С лимитирания бюджет не е ясно как ще се плаща за консумативи и поддръжка на новата апаратура. Това съобщи в предаването на Дарик “Кой говори” доц. Здравка Валерианова, директор на онкологичната болница в София. Намаляването стойността на клиничната пътека по химиотерапия е довело до изключително голямо натоварване на лекарите в клиниката. Ето какво още каза доц. Валерианова пред водещата Пролет Велкова:

Водещ: Доктор Валерианова, какви нови неща има при вас?

Доц. Валерианова: Новото е, че миналия четвъртък открихме новата фасада на болницата. Нашата болница изглежда по съвсем друг начин и не е онази стара постройка, която всички знаят. Даже е оцветена по различен начин, а и имаме една съвсем нова, модерна сграда, където просто е приятно отвън да я гледа човек, но не и да влиза като пациент вътре. Отвътре също имаме нови промени. Открихме едно съвсем ново отделение по бронхология и друго отделение по мамология. Общо тези отделения ще бъдат с 16 легла. Те са с ВИП стаи, самостоятелни.

Водещ: Още не работят тези отделения?

Доц. Валерианова: Не, не работят. Ние ги открихме тези отделения, завършихме строително-ремонтната част. Сега инвестираме в обзавеждане, което искаме да направим. И след това в апаратура, но тя е доста скъпа и там вече ще се нуждаем от подрепа.

Водещ: Сега ваши пациенти ще си кажат: “какво от това, че са ремонтирали, когато парите за лекарствата не са достатъчни и когато ние отново сме изправени пред проблема или да нямаме лекарства, или да ги чакаме толкова дълго, че да рискуваме здравето си, живота си”. Знам, че за вас този въпрос е болен.

Доц. Валерианова: Болен е не само за лекарствата. По начало проблемът онкология е болен. Както с лекарствата, така и с лъчелечението, така и с правилата за поведение, така и с профилактиката и скрининга. Много са болните проблеми, свързани с онкологията и тези проблеми чакат своето решение. Ние всеки ден сме изправени в една ситуация, в която работим на максимални обороти, много голямо е натоварването и за пациентите, и за персонала, и за апаратурата, ако щете дори, защото това не е без значение. Тази апаратура иска своята поддръжка. Ние хубаво ще купим и открием нова апаратура, но след това трябва да бъде поддържана.

Водещ: Добре де, нали онкологията беше национален приоритет?

Доц. Валерианова: Ама аз мисля, че и сега е национален приоритет, но искам да разбера, предполагам и вие, и пациентите какво значи национален приоритет. Наистина е приоритетно, че се дават 28 милиона по европейските програми, които ще доведат до построяването на 4 бункера с 2 нови линейни ускорителя. Това за нас ще бъде изключително добро и много ще ни помогне. Освен това имахме възможност да купим и нова гамакамера и сега подготвяме помещенията за това.

Водещ: Тя за какво служи?

Доц. Валерианова: Гамакамерата е за диагностика на онкологични заболявания и тогава, когато има заболяване, да се търсят метастази и рецидив на заболяването. Тези големи неща са хубава инвестиция, но аз напомням, че тези големи неща са свързани с консумативи, с човешкия фактор, на който трябва достойно да бъде платено. Свързани са с поддръжка и много неща, които искат разходи.

Водещ: Няма пари за това?

Доц. Валерианова: С лимитирания бюджет аз не виждам как. Освен това нямаме реално остойностяване на клиничните пътеки. Например намаляването на клиничната пътека по химиотерапия доведе до изключително голямо натоварване на колегите. Много по-голям брой пациенти да минават и да бъдат обслужени.

Водещ: На какво основание беше направено това нещо?

Доц. Валерианова: Не мога да ви кажа.

Водещ: Знае се, че клиничните пътеки са недофинансирани, знае се че в онкологията така си беше до миналата година. А тази година, въпреки това беше допълнително намалена…

Доц. Валерианова: Това, което официално се каза, е че една пътека, по която да се работи - 298-ма пътека и 2 процедури, но пациентите не минават по трите едновременно. Те минават или по една процедура, или по една клинична пътека. Освен това имаме и лимит на пациентите, които минават. Това означава голямо натоварване.

Водещ: Не може да поемете пациентите?

Доц. Валерианова: Ами не можем, не можем да отделим достатъчно време. Всеки пациент иска да говори със своя лекар. Вчера пристигна да се оплаква един човек, че лекарката, при която е бил, нямала време да му обърне внимание и да разговаря с него. Как ще обърне внимание, като отвън чакат 60 души да бъдат прегледани, да им се направи химиотерапия или още толкова души, на които да се направи лъчетерапия. И идват и се оплакат защо ме отлагат. Ами отлагаме, защото, да кажем, апаратът е бил развален, чакаме да се оправи…

Водещ: Имате ли някъде трибуна, където да кажете тези ваши проблеми извън медиите?

Доц. Валерианова: Ами миналия четвъртък на откриването, на което дойде и премиерът Бойко Борисов, и министърът на здравеопазването г-жа Атанасова. Тогава говорихме и за проблемите със земите на онкологията, говорихме и за проблемите на клиничните пътеки.

Водещ: Значи трябва да се направи нова постройка в болницата, за да си кажете проблемите, така ли? Не е ли нормално при положение, че онкологията е приоритет, при положение че е толкова важно и се знае там нещата да бъдат. Не е ли важно да има обратна връзка с хората, които работят в…

Доц. Валерианова: Ама разбира се, че е важно да има обратна връзка. Както и ние имаме обратна връзка с пациентите, така би трябвало да има и обратна връзка. Не знам защо се получава така, всички разбират какво е онкология, всички търсят нашата помощ и подкрепа, а в същото време, когато ние се обръщаме към тях за помощ, малко трудно, мудно, бавно стават нещата. Може би са прекалено големи проблемите в здравеопазването, но аз говоря конкретно за онкологията.

Водещ: Пак ви връщам към лекарствата на онкоболните, защото знаем, че това беше съвсем наскоро проблем за тях. Не можеха да намерят лекарствата, от които се нуждаят по различни причини. Сега, в момента има ли вече проблем?

Доц. Валерианова: За момента в нашата болница нещата сме ги овладяли, ние намираме начин да се справяме и имаме лекарства. Имаше наистина недостиг на някои лекарствени средства, но това не беше само за България, беше за цяла Европа.

Водещ: Защо, какво? Изчезнаха някои лекарства?

Доц. Валерианова: Да, просто спряха производството, не мога да кажа причините. Различни са слуховете, които се носят, но официалните причини просто не мога да ви ги кажа. Тогава получихме едно писмо от Министерство на здравеопазването, че ние можем да канидатстваме и да заявим да бъдат отпуснати на пациенти лекарства, които не са разрешени за употреба в България, но в другите страни са разрешени и при спазването на законови уредби, ние можем да имаме достъп до тези лекарства, ако е необходимо да заместим някое лекарство.