Личните данни на хора, лекуващи се по метадонови програми в София са поискани от СДВР заради разследване. С писмо, изпратено до лечебни центрове в столицата, от полицията са изискали списъци с имената и ЕГН-тата на всички, лекуващи се по метадонова програма.
Столичната дирекция на вътрешните работи е поискала информацията във връзка с издирван извършител на серия от въоръжени грабежи на аптеки. Това се казва в официално съобщение, публикувано от пресцентъра на МВР. Изискването на подобни данни нарушава няколко разпоредби в три закона, сред които и Закона за МВР. Това заяви пред Дарик адвокат Маргарита Илиева от Българския хелзинкски комитет. По думите й никога не може да се събират личните данни на хората въз основа на здравния им статус, ако няма конкретни данни за тях, че са евентуалните извършители на дадено престъпление. Илиева определи случая като „полицейски произвол" и неправомерно вмешателство в личния живот на голяма група пациенти.
В писмото, изпратено от Столичната полиция до медицинските центрове, разследващите се позовават на чл. 159 от НПК, за да получат личните данни на всичките им пациенти. По неофициална информация лекуващите се с метадон в София са 1000 души. В официално съобщение на пресцентъра на МВР се казва, че личните данни ще послужат само за евентуалното установяване на извършителя и след законово установения срок ще бъдат унищожени.
Изискването на данните обаче е абсолютно незаконно и е превишаване на правомощията от страна на полицията, обясни за Дарик адвокатът от БХК Маргарита Илиева: „Това искане на полицията нарушава няколко изрични императивни разпоредби в няколко закона. На първо място член 157, алинея 1 от самия Закон за МВР. Полицията по тази норма няма право да събира информация за гражданите единствено въз основа на здравния им статус, защото здравето така, както и другите основни защитени признаци на личността е нещо, което не може да се използва като причина селективно да се преследват някакви хора".
Друга норма, която по думите на адвокат Илиева, изрично забранява употребата на личните данни, свързани с човешкото здраве, е чл. 5 от Закона за личните данни: „Тази забрана не важи единствено в случаи, които са изброени в този закон. Сред тях не е изброен такъв случай - полицията да издирва извършителите на престъпление".
На трето място адвокатът посочи чл. 28 от Закона за здравето: „Се казва изрично, че здравна информация може да бъде предоставена на трети лица, когато... и пак се изреждат изчерпателно възможни хипотези - сред тях не фигурира хипотезата работа на полицията срещу престъпността - разследване на престъпление".
По думите на Илиева лекарите, от които е била поискана информацията, знаят, че това нарушава закона. В писмото си до тях разследващите орани се позовават на член от НПК, според който всички учреждения, юридически лица, длъжностни лица и граждани са длъжни да предадат намиращите се у тях книжа или компютърни информационни данни, които могат да имат значение за делото. Тази разпоредба е изместена обаче от другите специални забрани от посочените три закона, обясни Илиева: „Ако беше така, можеше, примерно, ако полицията има данни да подозира жена в извършването на престъпление, да започне да събира данни за всички жени, това е произвол".
