Крайно време е в рамките на 2025 г. да се обединим около пътна карта за развитието на пенсионната система. Това заяви Деница Сачева, председател на Комисията по труда и социалната политика в 51-вото Народно събрание (НС) и зам.-председател на парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ-СДС, която участва в дискусия за дългосрочното развитие на пенсионната система и обсъждането на изводите, застъпени в доклад от "Анализ на действащата пенсионна система и предложения за нейното усъвършенстване", изготвен от Икономическия и социален съвет (ИСС).
Сачева заяви, че още по време на следващото заседание на Комисията по труда и социална политика ще предложи да се приеме решение за създаване на работна група, съвместно с Комисията по бюджет и финанси, която да създаде пътна карта с участието на всички парламентарно представени групи, социалните партньори, основните институции, сред които Министерство на труда и социалната политика, Комисията по финансов надзор, Националната агенция по приходите (НАП) и Националния осигурителен институт (НОИ), които да вземат под внимание всички предложения, които са сложени на масата.
Според Сачева е необходимо, част от тях, които са се оформили като безспорни, да бъдат въведени в практиката, а за останалите да бъдат проведени политически дискусии.
Една тема, която на мен лично ми липсва, е координацията на социалноосигурителните системи в рамките на Европейския съюз (ЕС), отбеляза Деница Сачева. По думите ѝ все повече наши сънародници в бъдеще ще работят в няколко държави и ще имат осигурителни права и в други държави. Това е една от темите, по които редовно има редица въпроси, жалби и оплаквания, добави тя и изтъкна, че според изследване на Българската академия на науките (БАН) 40 процента от младите хора не считат за закононарушение това ,че работят без трудов договор. Това са теми част от осигурителната култура и готовността да се осигуряване, добави Сачева.
Хасан Адемов, председател на Комисията по демографската политика в 51-вото НС заяви, че през годините пенсионната система се е превърнала в универсален донор за много секторни политики. Адемов коментира, че трансферът за пенсии, предвиден от бюджета за 2025 г. е в размер на 11,2 млрд. лв. и отбеляза разкъсаната връзка между осигурителен принос и пенсионни права. Този анализ може да служи за настолна книга на политиците, смята той.
Икономическият и социален съвет (ИСС) представи днес своето виждане за развитието на двата капиталови стълба в пенсионния модел на България.
С оглед максимална защита на правата на осигурените от ИСС предлагат да се регламентира еднократна възможност за прехвърляне на средства от втория стълб към първия, при това на най-адекватната възможна дата - в момента на пенсиониране от държавната пенсионна система.
Предложенията засягат и размера на вноската за Универсалните пенсионни фондове (УПФ). В случай че се предприемат промени по тази тема, виждането на ИСС е, че увеличенията на вноските към УПФ не трябва да бъдат за сметка на вноската за първия стълб.
На трето място предложенията на съвета за усъвършенстване на модела на допълнителното пенсионно осигуряване (ДПО) засягат и въпроса за достъпа до информация на осигурените лица за натрупаните от тях пенсионни права от всички стълбове на системата за пенсионно осигуряване. От ИСС предлагат, въз основа на предоставената от Ивелин Желязков систематизирана информация, да се създаде екип от експерти към Министерството на електронното управление. Идеята предвижда този екип, заедно с други заинтересовани страни, да започне изграждането на система, проследяваща пенсионноосигурителните права и пенсионното управление, така че да са и съвместими за интегриране с аналогичните системи в държавите членки на ЕС.
На следващо място анализът на ИСС, в частта за УПФ, се спира на синхронизирането на инвестиционните резултати от ДПО с жизнения цикъл на осигурените лица.
"Тук са така наречените и обсъждани от години мултифондове. Идеята е следната - когато човек е в началото на своята кариера да има възможност неговите средства да отиват в по-високорискови инвестиции. С напредването на възрастта, с намаляването на остатъчния трудов и осигурителен път на човек, този рисков елемент да намалява, докато се превърне в крайна сметка в консервативен", обясни Желязков.
За целта от ИСС предлагат Министерството на финансите (МФ); Министерството на труда и социалната политика (МТСП); управляващите дружества; Комисията за финансов надзор (КФН) и социалните партньори да разработят основните и принципни постановки на нормативен регламент за въвеждане на фондове, обвързани с жизнения цикъл на осигурените лица. Този процес следва да изясни правната форма на фондовете, структурата на техните инвестиционни портфейли, първоначалното учредяване и принципите за разпределение на осигурените лица, правото на избор и на промяна и накрая - темата за таксите и удръжките.
От ИСС предлагат и преосмислянето на взаимодействието между правомощията на НАП и на пенсионноосигурителните дружества (ПОД).
"Днес НАП може да сторнира вноска, направена преди 15 години. Но ПОД е калкулирало тази вноска. То изплаща някакви права, които следват от нея, и тези пари в някакъв момент се сторнират. Няма ги. Но ПОД ще трябва да продължи да плаща. Този въпрос трябва да намери някакво балансирано решение", предлагат от ИСС.
В анализа на съвета се предвижда и актуализацията на данъчните облекчения за дружествата за допълнително пенсионно осигуряване (ДДПО), т. нар. трети стълб. Възможно решение е промяната в данъчните закони, с която данъчното облекчение за личните вноски да се установи поне на 15 процента от данъчната основа, а размерът на данъчно освободената вноска при работодателските вноски за доброволно пенсионно осигуряване да се увеличи на 120 лева на месец за осигуреното лице. Този размер е консенсусен, обясни Желязков, и по думите му не е оптимален; целта е равнището да бъде изходна точка за последващи изчисления. От ИСС настояват и за възстановяване на съществувалия в българското законодателство данъчен стимул в случаи на прехвърляне на средства от индивидуална партида в доброволен пенсионен фонд (ДПФ) по партида на трето лице (съпруг/съпруга, роднина по права линия до втора степен, братя, сестри). На трето място от ИСС се застъпват за идеята за промени в Кодекса за социално осигуряване (КСО), така че осигуреният да има право повече от веднъж в рамките на календарна година да прехвърли до 50 процента от натрупаните по индивидуалната му партида средства от постъпилите през годината лични осигурителни вноски в същия или в друг фонд за ДДПО.
"И към момента има облекчения, но те не са актуализирани повече от 15 години", каза Ивелин Желязков.
На следващо място Желязков се спря на предложението за актуализиране на таблиците за смъртност.
"На тази база се правят предвиждания за десетилетия напред", посочи представителят на ИСС. "А имаме разминаване на данните, които се получават от платците и от страна на Националния статистически институт (НСИ)".
Поради тази причина от фондовете за извършване на пожизнени плащания, според Желязков, не могат да направят точни изчисления.
"Затова възможното решение е създаване на един експертен съвет към НСИ, който да изработи съвременни таблици на база тенденции, статистика, на база реални резултати, с които НСИ разполага", добави презентаторът.
На следващ етап от съвета разглеждат като необходима промяната на начина, по който ПОД общуват със своите клиенти, на базата на съвременните условия на стандартизирани електронни документи съгласно европейските регламенти за координация на социално-осигурителните схеми.
"Към момента осигурените лица получават информация за движения на средства по техните партиди веднъж годишно. С няколкомесечно закъснение, тоест неактуални към датата на получаване на тази информация, и второ, на хартиен носител", разясни Желязков. "Нека тази възможност се запази, но тя да се запази в следния вид - когато човек е заявил, че желае да му се предостави на хартиен носител, както е в момента. Но ако нямаме такова изявление, то тогава да се дават по електронен път и да могат да се наблюдават в реално време".
Сред предложенията на ИСС е и това за премахване на изискването за гарантирана минимална доходност поради нейното отрицателно въздействие върху възможностите на ПОД да реализират по-висока доходност от инвестиции и да осигуряват по-адекватни пенсии. Това също предвижда промени в КСО.
Прегледът на пенсионната система повдига и въпроса за рационализиране на обмена на информация между институциите и пенсионноосигуреителните дружества.
Анализът за УПФ повдига и темата за недопускане на ефекта на "законодателния бумеранг".
"Когато държавата членка докладва какво е свършила пред компетентните европейски институции, тя предлага и възможни местни решения, които впоследствие могат да бъдат възприети на ниво ЕП и да се върнат като задължения вече на всички държави членки. Тоест можем, без да искаме, да се превърнем в един създател на задължения, които нямат смисъл. Затова решението е да не се престараваме повече от това, което се изисква от нас", обясни Желязков.
Тоест при всяка законодателна промяна, свързана пряко или непряко с европейска нормативна уредба, да се прави оценка на въздействието на националното решение върху постигнатите вече европейски решения, така че България да не създава предпоставки за последващо отстъпление от реализирани вече постижения в европейското законодателство.
Накрая анализът на ИСС повдига и въпроса за повишаване на финансовата грамотност и осигурителната култура в българското общество.
Анализът на ИСС е изготвен по предложение от председателя на 49-о Народно събрание на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за Икономическия и социален съвет. Представеният днес анализ на ИСС е приет на пленарната сесия на ИСС на 13 декември 2024 година.
Всеки момент е важен! Последвайте ни в Google News Showcase и Instagram, за да сте в крак с темите на деня
