Пътят на много от големите шампиони в спорта към върха е бил труден. Историята на Радослав Панталеев не прави изключение. Контузиите и финансовите проблеми прехвърлят битката от ринга в реалния живот.
За да устоиш на всички удари, които ти поднася съдбата, е необходима непоклатима воля, вяра в себе си и подадена ръка. И за момент, обаче Радослав не съжалява, че е избрал именно бокса за своя професия, предава NOVA.
„От малък бях по-буйно дете, обичах да гледам такива клипове и беше нормално боксът да ми хареса. С него започнах сериозно вече да се занимавам. Хареса ми още от 9 или 10 годишен.
Баща ми ме заведе в залата по бокс в „Спартак”-Плевен при първия ми треньор Георги Тончев. Първо на майтап, след това започнах по-сериозно да тренирам. Имам шест състезания за Плевен и на всяко станах първи, но там нещата не вървяха много добре относно условия и спаринг партньори и отидох в ЦСКА”, разказва Радослав.
По думите му именно спортът е успял да канализира неговата енергия в правилната посока - на ринга. „Пак е имало някакви по-дребни неща, но ако не беше спортът, щях да бъда доста по-проблемен.
Още от малък гледах клипове на Майк Тайсън и много се впечатлявах от него. Самата форма на ръкавиците много ми харесваше и обичах да слагам ръкавици от малък”, споделя спортистът.
Признава, че нищо в неговия живот не му е дадено даром, но това изгражда силен характер. „Има два вида боксьори. Едните имат повече талант и с по-малко труд могат да постигнат повече успехи. При мен е обратното. Аз не съм от най-талантливите като техника, но и това е талант, защото имам воля, хъс и не спирам пред нищо”, категоричен е той.
За да устоиш на всички удари, които ти поднася съдбата, е необходима непоклатима воля, вяра в себе си и подадена ръка. И за момент, обаче Радослав не съжалява, че е избрал именно бокса за своя професия, предава NOVA.
„От малък бях по-буйно дете, обичах да гледам такива клипове и беше нормално боксът да ми хареса. С него започнах сериозно вече да се занимавам. Хареса ми още от 9 или 10 годишен.
Баща ми ме заведе в залата по бокс в „Спартак”-Плевен при първия ми треньор Георги Тончев. Първо на майтап, след това започнах по-сериозно да тренирам. Имам шест състезания за Плевен и на всяко станах първи, но там нещата не вървяха много добре относно условия и спаринг партньори и отидох в ЦСКА”, разказва Радослав.
По думите му именно спортът е успял да канализира неговата енергия в правилната посока - на ринга. „Пак е имало някакви по-дребни неща, но ако не беше спортът, щях да бъда доста по-проблемен.
Още от малък гледах клипове на Майк Тайсън и много се впечатлявах от него. Самата форма на ръкавиците много ми харесваше и обичах да слагам ръкавици от малък”, споделя спортистът.
Признава, че нищо в неговия живот не му е дадено даром, но това изгражда силен характер. „Има два вида боксьори. Едните имат повече талант и с по-малко труд могат да постигнат повече успехи. При мен е обратното. Аз не съм от най-талантливите като техника, но и това е талант, защото имам воля, хъс и не спирам пред нищо”, категоричен е той.
