На 24 май се очаква да бъде открит паметникът на Радой Ралин в София пред бившето кино „Изток" - на площада, носещ името на твореца. Това съобщи в интервю за „Дарик кафе" проф. Георги Чапкънов, който е автор на скулптурата на сатирика. Паметникът предизвика спорове, защото имаше идея той да бъде поставен в обновената пешеходна зона до Софийския университет, но от Алма Матер изразиха несъгласието си.
Скулпторът Георги Чапкънов коментира, че след превръщането на кино „Изток" в супермаркет се е зарадвал на идеята паметникът на Ралин да не бъде поставен пред магазина и е разочарован от реакцията на университета.
„За мен също е изключителна загадка и то защото на това се противопоставиха университетските среди и лично ректорът на университета. Като че ли Радой Ралин е какво да е име, което няма място в пантеона на нашите високи интелектуалци", каза Чапа по повод реакцията на Алма Матер.
Недоумява защо Ралин да няма място до университета
Той разказа, че се е зарадвал на идеята Ларгото да стане специална галерия на сатирици - „като се започне от Орлов мост, от Райко Алексиев, та да се мине през Алеко Константинов, Радой Ралин". „Пет години се събираха пари за този паметник и сега, когато вече почти всичко е наред и аз бях готов миналия петък да го открием заедно с Ларгото, щеше да бъде много красиво всичко. Какво да направим обаче, общината не иска да слага на гърба си интелектуалната част на университета. Недоумявам!", каза още известният скулптор.
"Разочарова ме, защото българинът е такова същество... Правят му тока 100 лева, мълчи. Правят му водата 100 лева, мълчи. Парното - 100 лева, мълчи. И точно там, където хич не му е работа, си отваря устата и започва да говори глупости", каза още Георги Чапкънов. Според него за това кое къде да бъде поставено трябва да се произнасят хората, които се занимават с култура.
„В края на краищата се съгласихме да го върнем на старото място (бел. ред. пред бившето кино „Изток", където първоначално е бил планиран паметникът). Той там пак ще бъде сред хората. Той там живееше. Живееше много бедно миличкият - най-безсребърният човек, когото познавам. Нямаше дори телефон. Такова чудо беше Радой - изключителен човек", разказа проф. Чапкънов. И добави, че се надява на 24 май, когато е празникът на славянската писменост и култура, скулптурата на Ралин да бъде официално открита.
Политиците са длъжници на културата, страшна е загубата на духа
Според Чапа е излишна дискусията да се махат ли паметници от времето на комунизма. „Това е глупост - така или иначе този паметник е сътворен, паметникът е изграден по законите на красивото, дори и да увековечава една глупост. Нека стои така за назидание, защото ако се събори сега, следващите поколения няма да повярват, че го е имало това нещо", каза още творецът.
„Нашите държавници и парламентът са длъжници на културата. Самият Радой го е казал, че демокрация без култура е нула!", коментира още известният скулптор.
Макар бедността и бездуховността да са свързани според него, за проф. Чапкънов по-страшно е, когато човек загуби духа си. „Бил съм в Индия, където бедността е чудовищна, обаче не те гледат с омерзение или с яд, а с радост или любов - значи зависи от това по какъв начин е възпитан човекът", разказа Чапа.
Българинът да трансформира негативната си енергия в нещо добро
„Българинът е много зъл, прекалено зъл и проклет човек - ако тази негативна енергия, която има българинът, се трансформираше в нещо хубаво, щеше да е съвсем друго", допълни той. Според него агресията трябва да се спре и трябва малко повече да се мисли за обикновения човек. „Обикновеният човек започва да мисли малко по-добре, когато е елементарно задоволен - да не мисли за насъщния чак толкова, това да не бъде нещо, което да го плаши за утрешния ден", каза още проф. Чапкънов.
Творецът обясни, че в никакъв случай не би се захванал с политика. "Това първо не ми е работа и е противно на моите схващания. Аз не бих могъл да се смеся с тия 240 човека в парламента по никакъв начин - първо смятам, че са прекалено много, поне на половината трябва да бъдат и второ - малко по-хуманни да бъдат, като взимат решенията си за хората", смята още авторът на държавния герб и на статуята на Св. София в столицата.
