В началото на IX век България е езическа държава, с официален култ към бог Тангра. Народът е разделен – всеки род със своите вярвания, без обща вяра, която да ги свързва. Могъщата Византия на юг и Франкската империя на запад вече били християнски държави. Християнството обединявало хората, давало им писменост, знание и нов начин на живот.
Още с поемането на управлението на българската държава през 852 г., княз Борис I осъзнава необходимостта от приемането на християнството, като единна религия за българското население. През 865 г. той приел християнската вяра от Византия и бил кръстен с името Михаил, в чест на византийския император. Малко по-късно започнало и масовото покръстване на народа.
Причини за покръстването
- Политическа нужда за интеграция със съседните християнски държави (Византия и Франкската империя).
- Желание за централизация на властта и премахване на езическата аристокрация.
- Укрепване на международния авторитет на България.
С покръстването България станала част от християнския свят. Построили се църкви и манастири. Следващите години довели до църковна независимост – създаване на автокефална Българска църква (патриаршия).
Така княз Борис положил основите на новата българска държава – обединена, просветена и силна.
Вярата донесла не само молитви, но и писменост, книги и училища. Малко след това дошли и учениците на Кирил и Методий, които разпространили българската писменост и култура.
В средата на IX век Византия и Великоморавия се конкурирали за културно и религиозно влияние сред славянските народи.
През 855 г. братята Кирил (Константин Философ) и Методий създават глаголицата – първата славянска азбука, предназначена за превод на богослужебни книги и разпространение на християнството на славянски език.
Това е първата писменост, създадена специално за славянския език, което поставя началото на славянската книжнина.
След смъртта на Кирил и Методий, учениците им Климент, Наум и Ангеларий бягат в България, където намират покровителство от Борис I.
През 886 г. в Преслав и Охрид се създават литературни школи, където е развита кирилицата, вдъхновена от гръцкото писмо и глаголицата. Тя става основна азбука на българската и други славянски народности.
Покръстването и писмеността поставят основата на българската култура, образование и национална идентичност.
