Средната възраст, на която жените у нас става майки за първи път е 27.5 години. Това показват данните от НСИ от националното преброяване през 2021 година.
Сред младите на възраст до 29 години е най-голям делът на тези, които още не са решили колко деца желаят да имат (16.2%). „Тези резултати в голяма степен съответстват на данните от текущата демографска статистика и потвърждават тенденцията от последните години на непрекъснато отлагане на събитията, свързани с репродуктивното поведение на младите“, отчитат от НСИ.
Резултатите от проучванията, провеждани през последните десетилетия, показват, че двудетният модел на семейството е предпочитаният от хората в репродуктивна възраст у нас, заключват от НСИ. И през 2021 г. преобладаващата част от мъжете и жените смятат, че семейството трябва да има две деца – 63.3%. Този дял обаче е значително по-нисък в сравнение с 2011 г., когато за 75.3% от населението в изследваните възрастови групи идеалът за семейство е включвал две деца.
На второ място в разпределението е мнението, че семейството трябва да има три деца (17.1%), следвано от семейство с едно дете (7.9%). През 2021 г. 9.4% от хората в репродуктивна възраст не могат да преценят колко деца трябва да има семейството в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2.0% от хората.
Според данните на НСИ промяната в репродуктивния идеал на мъжете и жените в България през последните двадесет години е в позитивна посока, като се има предвид, че:
• увеличава се делът на хората, според които семейството трябва да има три деца – от 11.8% през 2001 г. на 17.1% през 2021 година;
• повече от два пъти намалява делът на мъжете и жените с идеал за семейство с едно де-те – от 19.8% до 7.9%;
• значително намалява делът на лицата, които считат, че семейството не трябва да има деца – от 3.2% до 0.3% през 2021 година.
Репродуктивни идеали през периода 2001 – 2021 година
Отчита се и сериозно разминаване в репродуктивните нагласи и идеали и тяхната реализация.
Основните заключения са следните:
• изключително висок е делът на хората, които са без деца (17.8%) в сравнение с тези, които имат този идеал (0.1%) или предпочитат този модел на семейство (1.4%);
• значително по-голям е делът на хората, които остават с едно дете (31.9%) в сравнение с идеала за еднодетно семейство (6.9%) и желаещите едно дете (13.5%);
• идеалът (64.7%) и желанието (64.3%) за две деца в семейството, фактически не се реализират. Две деца имат 44.4% от хората над 45-годишна възраст;
• три деца е идеал за 17.1%, репродуктивни намерения за 13.9%, но фактически е реализиран от много по-малък дял от хората в края на репродуктивния им период, само 4.7%.
Репродуктивни идеали, нагласи и тяхната реализация сред лицата на възраст 45 и повече години, 2021 година
Нереализираните репродуктивни желания на българите поставят въпроса за причините това да се случи, отчитат още от института. Данните показват, че водеща в структурата на причините за нежелание да имат (още едно) дете е липсата на партньор (15.5%). По-често тя е посочвана от мъже (18.4%), отколкото от жени (11.1%). На второ място са финансовите причини (14.8%), съответно за 14.3% от мъжете и 15.7% от жените. За 13.6% от мъжете и 16.4% от жените желаният брой деца е достигнат. Здравословни проблеми (лични или на партньора) е причина да нямат (още едно) дете за 4.4% от лицата в репродуктивна възраст.
Сред младите, на възраст 15 – 29 години, основните причини да нямат деца са липсата на партньор (26.7%), „не съм завършил образованието си“ (18.6%) и „не се чувствам готов да стана (отново) родител“ (10.4%). Тези резултати отново потвърждават заключението, което може да се направи въз основа на показатели, изчислявани от текущата демографска статистика, за отлагане във времето на репродуктивните намерения, анализират още от НСИ.
Сред хората на възраст 30 – 44 години основната причина, за да нямат (още едно) дете, е „Финансови причини“ (17.8%), а непосредствено след нея се нарежда „Достигнали сме желания брой деца“ (17.3%). Немалък е делът и на хората, отговорили, че нямат партньор (14.4%).
За хората в края на репродуктивната си възраст, над 45 години, основните причини са напредналата възраст (25.9%), достигнали са желания брой деца (19.0%), но и финансови причини (14.0%).
Решението човек да стане родител е избор в резултат на сложен процес на мотивация, който може да бъде повлиян от множество фактори. В по-голяма степен обаче той зависи от личните нагласи и желания, взаимодействието с близки, роднини, приятели и колеги. В по-малка степен влияние оказва и обществената среда и държавните политики за насърчаване на раждаемостта. Значението на тези фактори по отношение на решението да имат (още едно) дете също е изследвано в рамките на наблюдението.
Резултатите от изследването показват, че най-често влияние за вземането на решение да имат (още едно) дете оказват финансовото състояние (14.7%), наличието на подходящ партньор (14.4%) и подходящи жилищни условия (14.1%). Възможността да се споделят отговорностите с партньора в грижата за домакинството би оказала въздействие върху избора на 13.7% от хората, а съчетаването на семейните и професионалните задължения – на 12.2%. Непоколебими в избора си са 5.3% от хората.
Изследвайки репродуктивното поведение на мъжете и жените в България, не трябва да се ограничаваме само до въпросите, свързани с раждането на (още едно) дете. Важни са и взаимоотношенията между мъжете и жените във връзка с отглеждането на децата. Ето защо в настоящото изследване е включен модул от въпроси, които позволяват анализ на основните аспекти от ежедневните грижи и дейности, свързани с отглеждането на деца на възраст до 14 години.
Резултатите показват, че по-често майката е ангажирана с ежедневните дейности и грижи за детето (хранене, къпане, приспиване), грижи, когато е болно, или помага на детето за учебни дейности. В по-голяма степен споделени с бащата са игрите и разходките, както и ангажиментът да се подпомага (води, прибира, занимава допълнително) детето при извършването на извънучебни дейности (спорт, език, изкуство и други).
Сред младите на възраст до 29 години е най-голям делът на тези, които още не са решили колко деца желаят да имат (16.2%). „Тези резултати в голяма степен съответстват на данните от текущата демографска статистика и потвърждават тенденцията от последните години на непрекъснато отлагане на събитията, свързани с репродуктивното поведение на младите“, отчитат от НСИ.
Резултатите от проучванията, провеждани през последните десетилетия, показват, че двудетният модел на семейството е предпочитаният от хората в репродуктивна възраст у нас, заключват от НСИ. И през 2021 г. преобладаващата част от мъжете и жените смятат, че семейството трябва да има две деца – 63.3%. Този дял обаче е значително по-нисък в сравнение с 2011 г., когато за 75.3% от населението в изследваните възрастови групи идеалът за семейство е включвал две деца.
На второ място в разпределението е мнението, че семейството трябва да има три деца (17.1%), следвано от семейство с едно дете (7.9%). През 2021 г. 9.4% от хората в репродуктивна възраст не могат да преценят колко деца трябва да има семейството в България. Многодетният модел на семейство с четири и повече деца е приоритет за 2.0% от хората.
Според данните на НСИ промяната в репродуктивния идеал на мъжете и жените в България през последните двадесет години е в позитивна посока, като се има предвид, че:
• увеличава се делът на хората, според които семейството трябва да има три деца – от 11.8% през 2001 г. на 17.1% през 2021 година;
• повече от два пъти намалява делът на мъжете и жените с идеал за семейство с едно де-те – от 19.8% до 7.9%;
• значително намалява делът на лицата, които считат, че семейството не трябва да има деца – от 3.2% до 0.3% през 2021 година.
Репродуктивни идеали през периода 2001 – 2021 година
НСИ
Основните заключения са следните:
• изключително висок е делът на хората, които са без деца (17.8%) в сравнение с тези, които имат този идеал (0.1%) или предпочитат този модел на семейство (1.4%);
• значително по-голям е делът на хората, които остават с едно дете (31.9%) в сравнение с идеала за еднодетно семейство (6.9%) и желаещите едно дете (13.5%);
• идеалът (64.7%) и желанието (64.3%) за две деца в семейството, фактически не се реализират. Две деца имат 44.4% от хората над 45-годишна възраст;
• три деца е идеал за 17.1%, репродуктивни намерения за 13.9%, но фактически е реализиран от много по-малък дял от хората в края на репродуктивния им период, само 4.7%.
Репродуктивни идеали, нагласи и тяхната реализация сред лицата на възраст 45 и повече години, 2021 година
НСИ
НСИ
Сред хората на възраст 30 – 44 години основната причина, за да нямат (още едно) дете, е „Финансови причини“ (17.8%), а непосредствено след нея се нарежда „Достигнали сме желания брой деца“ (17.3%). Немалък е делът и на хората, отговорили, че нямат партньор (14.4%).
За хората в края на репродуктивната си възраст, над 45 години, основните причини са напредналата възраст (25.9%), достигнали са желания брой деца (19.0%), но и финансови причини (14.0%).
Решението човек да стане родител е избор в резултат на сложен процес на мотивация, който може да бъде повлиян от множество фактори. В по-голяма степен обаче той зависи от личните нагласи и желания, взаимодействието с близки, роднини, приятели и колеги. В по-малка степен влияние оказва и обществената среда и държавните политики за насърчаване на раждаемостта. Значението на тези фактори по отношение на решението да имат (още едно) дете също е изследвано в рамките на наблюдението.
Резултатите от изследването показват, че най-често влияние за вземането на решение да имат (още едно) дете оказват финансовото състояние (14.7%), наличието на подходящ партньор (14.4%) и подходящи жилищни условия (14.1%). Възможността да се споделят отговорностите с партньора в грижата за домакинството би оказала въздействие върху избора на 13.7% от хората, а съчетаването на семейните и професионалните задължения – на 12.2%. Непоколебими в избора си са 5.3% от хората.
НСИ
Резултатите показват, че по-често майката е ангажирана с ежедневните дейности и грижи за детето (хранене, къпане, приспиване), грижи, когато е болно, или помага на детето за учебни дейности. В по-голяма степен споделени с бащата са игрите и разходките, както и ангажиментът да се подпомага (води, прибира, занимава допълнително) детето при извършването на извънучебни дейности (спорт, език, изкуство и други).