Парламентът прие правила за работа с „осиротели" произведения и звукозаписи, обект на авторски права. Това стана с гласуването на второ четене на изменения на Закона за авторското права и сродните му права, внесени от Министерски съвет.
Произведение или звукозапис се считат за осиротели, ако никой от носителите на права върху него не е идентифициран, или в случай, че са идентифицирани един или повече от тях, не може да се установи местонахождението им въпреки провеждането на щателно и документирано издирване, решиха депутатите.
Със закона се въвеждат в българското законодателство изискванията на Директива 2012/28/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 г. относно някои разрешени начини на използване на осиротели произведения.
През последните години общодостъпните библиотеки, архиви, учебни заведения, музеи и институции, съхраняващи филмово или звукозаписно наследство, а също и обществените радио- и телевизионни организации предприемат действия по цифровизиране на своите колекции и архиви, с цел съхраняването им и достъп до тях на широк кръг от лица. В техните колекции се пазят голям брой произведения и звукозаписи, за които не е известно кои са носителите на права или къде е тяхното местонахождение.
Традиционният подход за предоставяне на съгласие от съответния правоносител е неприложим и съблюдаването му би представлявало пречка за съхраняването и разпространението на европейското и националното културно наследство, създаването на европейски и национални цифрови библиотеки, както и за насърчаването на свободното движение на знания и иновации, пише в мотивите на законопроекта.
Източник: БТА
