Омбудсманът Диана Ковачева изпрати становище до служебния кабинет в лицето на министър-председателя Гълъб Донев, министъра на енергетиката Росен Христов и вецепремиера по икономическите политики Христо Алексиев, в което настоя за предоговаряне на сроковете за либерализация на пазара за ток на домакинствата, тъй като крайната дата 31 декември 2025 г., според нея, е нереалистична.
Проф. Ковачева обръща внимание на факта, че социалната и енергийната политика трябва да отчитат общи фактори, така че да позволяват провеждането на трудни реформи, каквато е либерализацията на пазара на електроенергия.
Аргументът на омбудсмана е, че голяма част от българските домакинства не са подготвени за цените на свободния пазар, а ако либерализацията към момента беше факт, битовите сметки за ток щяха да бъдат в пъти по-високи и на фона на доходите у нас, непосилни за плащане.
Проф. Ковачева подчертава в становището си, че през последните дни от Кризисния щаб по енергетика и от Министерството на енергетиката бяха направени противоречиви изявления във връзка с прилагането на нов вид тарифи (според количеството консумирана електроенергия). Тя припомня, че в становища вече е изразила позицията си, че двете тарифи не са работещ механизъм за намаляване на цената на тока за домакинствата.
Според нея не става ясно как е определен посоченият праг от 300 киловатчаса на месец, впоследствие 300/800 киловатчаса според сезона. Посочва, че не са извършени необходимите изчисления, които да показват какъв е приблизителният месечен разход на електроенергия за домакинствата, особено за тези, които ползват електричество за отопление. И допълва, че подходът с разделянето на тарифите според потреблението не отчита важни фактори, каквито са броят на лицата в домакинството, техните доходи и пр.
„Предвид това смятам, че окончателното решение да не се прилагат различни тарифи при консумацията на електроенергия в момента е най-разумно“, категорична е Диана Ковачева.
Тя допълва, че именно тези предложения от страна на служебното правителство стават повод да поиска предоговаряне на сроковете за либерализацията на пазара на дребно на електрическата енергия.
„Съгласно Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, реформата включва определяне на критерии за идентифициране на енергийно бедните. През годините омбудсманът е отправял многобройни препоръки за това към компетентните органи, но без резултат“, пише общественият защитник.
Диана Ковачева подчертава, че в Националния план за възстановяване и устойчивост на България е заложен също постепенен и поетапен преход към либерализиран пазар на електроенергия за битовите клиенти в периода 2023 г. - 2025 г.
Акцентира, че въпреки поетите ангажименти към Европейската комисия, условията в страната ни и на международния пазар в момента не кореспондират с тях.
„Като цяло в сектора у нас се наблюдава нестабилност на цените, а на свободния пазар на електроенергия както в България, така и в ЕС се генерират свръхпечалби, за които на политическо равнище се търсят нови регулаторни инструменти под формата на нови данъци за производителите и различни видове временни компенсации за потребителите. Налице е остра необходимост от далновидни решения, решения в интерес на българските граждани. Категорично е становището ми, че предвидената реформа следва да се извърши плавно и в съответствие с платежоспособността на населението“, подчертава омбудсманът.
Проф. Ковачева обръща внимание на факта, че социалната и енергийната политика трябва да отчитат общи фактори, така че да позволяват провеждането на трудни реформи, каквато е либерализацията на пазара на електроенергия.
Аргументът на омбудсмана е, че голяма част от българските домакинства не са подготвени за цените на свободния пазар, а ако либерализацията към момента беше факт, битовите сметки за ток щяха да бъдат в пъти по-високи и на фона на доходите у нас, непосилни за плащане.
Проф. Ковачева подчертава в становището си, че през последните дни от Кризисния щаб по енергетика и от Министерството на енергетиката бяха направени противоречиви изявления във връзка с прилагането на нов вид тарифи (според количеството консумирана електроенергия). Тя припомня, че в становища вече е изразила позицията си, че двете тарифи не са работещ механизъм за намаляване на цената на тока за домакинствата.
Според нея не става ясно как е определен посоченият праг от 300 киловатчаса на месец, впоследствие 300/800 киловатчаса според сезона. Посочва, че не са извършени необходимите изчисления, които да показват какъв е приблизителният месечен разход на електроенергия за домакинствата, особено за тези, които ползват електричество за отопление. И допълва, че подходът с разделянето на тарифите според потреблението не отчита важни фактори, каквито са броят на лицата в домакинството, техните доходи и пр.
„Предвид това смятам, че окончателното решение да не се прилагат различни тарифи при консумацията на електроенергия в момента е най-разумно“, категорична е Диана Ковачева.
Тя допълва, че именно тези предложения от страна на служебното правителство стават повод да поиска предоговаряне на сроковете за либерализацията на пазара на дребно на електрическата енергия.
„Съгласно Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, реформата включва определяне на критерии за идентифициране на енергийно бедните. През годините омбудсманът е отправял многобройни препоръки за това към компетентните органи, но без резултат“, пише общественият защитник.
Диана Ковачева подчертава, че в Националния план за възстановяване и устойчивост на България е заложен също постепенен и поетапен преход към либерализиран пазар на електроенергия за битовите клиенти в периода 2023 г. - 2025 г.
Акцентира, че въпреки поетите ангажименти към Европейската комисия, условията в страната ни и на международния пазар в момента не кореспондират с тях.
„Като цяло в сектора у нас се наблюдава нестабилност на цените, а на свободния пазар на електроенергия както в България, така и в ЕС се генерират свръхпечалби, за които на политическо равнище се търсят нови регулаторни инструменти под формата на нови данъци за производителите и различни видове временни компенсации за потребителите. Налице е остра необходимост от далновидни решения, решения в интерес на българските граждани. Категорично е становището ми, че предвидената реформа следва да се извърши плавно и в съответствие с платежоспособността на населението“, подчертава омбудсманът.
