Конгресът на БСП - оздравителен след неуспеха на евровота
Конгресът на БСП - оздравителен след неуспеха на евровота / Снимки: Sofia Photo Agency, Камелия Атанасова
Конгресът на БСП беше важен и оздравителен след неуспеха на партията на евроизборите. Това заяви лидерът на партията Сергей Станишев на финала на заседанието на 46-тия конгрес на БСП.

Конгрес, на който Станишев обяви за измислен дебата каква политика води БСП – лява или дясна, форум, на който лидерът на партията поиска и получи подкрепа за водената правителствена политика и предстоящата актуализация на управленската програма.

„Не се сбъднаха прогнозите, че на този конгрес ще извадим ножовете. Не смятам, че трябва да търсим врагове в партията – всеки трябва да направи оценка къде е сгрешил и какво трябва да направим повече, за да възстановим доверието към БСП”, каза премиерът и лидер на БСП, закривайки конгреса на левицата.

Той подчерта, че партията носи отговорност за повече неща – за доверието в политиката, за това България да не се превърне в терен за популизъм, трябва да е партията, която да работи за укрепване на държавността.

Сергей Станишев подчерта, че на пленума след седмица, когато ще бъде избрано новото Изпълнително бюро на БСП, е важно не някой да бъде жертван и не лидерът да подрежда свои хора. Важно е да има добра атмосфера в ръководството и добре разпределени отговорности, каза Станишев и допълни, че не е задължително министрите задължително да бъдат извадени от състава на Изпълнителното бюро на партията. Така той отговори на заявеното по-рано от министъра на културата Стефан Данаилов, че подадената от него оставка от Изпълнителното бюро на партията е безвъзвратна.

Лидерът на БСП благодари на конгреса, че е подкрепил актуализираните управленски приоритети на партията и обяви, че в Съвета на тройната коалиция ще настоява за актуализация на управленската програма на правителството.

До 20 юли Висшият съвет на БСП трябва да определи на национално ниво коалиционната формула за участие в местните избори и да приеме предизборната платформа на партията за вота наесен, реши конгресът.

По-рано пред форума лидерът на партията Сергей Станишев подчерта, че битката на местните избори ще бъде тежка и ако левицата тръгне в тази битка отново с по две-три кандидатури за едно място, то БСП отсега е загубила надпреварата. Според него ще бъде грешка, ако левицата мисли, че нещата са й свършени предварително, само защото е най-голямата партия. Защото на партията й предстои да се бори с популистките формации на политическия терен.

Не може да има успешни кметове, без успешно правителство, заяви по време на дискусията председателят на ПГ на Коалиция за България Михаил Миков. Той попита изборите ли са мястото за наказването на партията. „Такъв тип партийни организации, които чакат изборите, за да накажат партийното ръководство, нямат място в БСП”, категоричен беше Миков.

Освен решенията във връзка с местния вот, конгресът гласува управленските приоритети на БСП. Левицата обяви, че ще настоява от октомври да започне поетапно актуализиране на пенсиите, отпуснати преди 2001 година. В решението на конгреса партията записа като мерки ръст на бюджетните заплати с поне 10 процента всяка година и намаляването на данъчната тежест върху ниските и средните доходи.

Най-спорният въпрос – как да бъде променена данъчната политика не фигурираше с конкретни цифри в гласуваните от конгреса документи. Председателят на бюджетната комисия в парламента Петър Димитров призна, че пленумът на БСП е разисквал дълго в петък вечерта двата варианта за промяна в данъчната политика – първият да се въведе плосък данък от 10 процента за всички доходи над необлагаемите, а втория вариант – да се запази прогресивното облагане със ставки съответно – 10% за доходите от 200 до 400 лева, 16% за тези от 600 до 800 лева и 24% - за доходите над 800 лева.

Левицата анонсира старта на дебат в партията и обществото по въпроса за данъчната политика. Петър Димитров даже лансира идеята с референдум да види дали българите подкрепят идеята за данък-богатство за особено големите доходи.

Друга мярка, одобрена от конгреса, е предложението държавата да поеме 50 процента от таксата на децата в детските ясли и градини по социални критерии. БСП излезе с идеята да се създаде Национален фонд „Интелект”, в който да се натрупват средства за образованието на всяко българско дете. В този фонд по персонална сметка държавата ще внася по 20 лева месечно на всяко дете, родено след 1 януари 2008. Парите ще се получават като стипендия от 8 до 12 клас, а ако детето не учи – натрупаната сума да се ползва от други деца или да се превежда в Сребърния фонд, предлагат от БСП.

Освен ежегодната индексация на пенсиите, от октомври БСП реши да започне осъвременяването на старите пенсии. Процес, който ще отнеме три години и ще струва между 700 и 800 млн. лева на държавата. Министърът на труда и социалната политика Емилия Масларова подчерта обаче, че актуализацията на пенсиите ще се прави на база на реалния трудов стаж, защото се оказало, че половин България била с преизчислен стаж – първа и втора категория. Конгресът подкрепи и идеята възрастните – жените над 60 години и мъжете над 63 години, да бъдат освободени от такса за посещение при лекар.

БСП записа в решение и намерението си да намали с 3 пункта осигурителната тежест от началото на следващата година, въпреки настояването на партньорите от НДСВ това да се случи още от средата на тази година.

Конгресът реши да се направи преглед на членството в партията и да се подготви смяната на членските карти. Друга идея, която ще залегне в новия устав на БСП, е въвеждане на минимален партиен стаж като условие за заемането на ръководна длъжност или номиниране за изборни листи.