Какво да правим при ухапване от кърлеж и за какво да внимаваме – вижте съветите на д-р Магдалена Баймакова, д.м., главен асистент в Първа клиника по инфекциозни болести на ВМА.
Кърлежите са познати на човечеството от дълбока древност. Едва през 19-ти и 20-ти век се доказа тяхната способност да бъдат преносители ("вектори“) на много заболявания при животните и човека. Кърлежите са членестоноги и преминават през три основни стадия в своето развитие: ларва, нимфа и възрастни (мъжки и женски / имаго). Нимфата и имагото имат четири чифта крачета, а ларвите само три чифта. Структурата им е компактна: тяло и хоботче, като тялото е без характерно деление на глава, гърди и коремче.
Твърдите кърлежи имат силно развити стимули за намиране на гостоприемник и активно го следват и търсят подходящо място за запиване. Пробиват кожата с хоботчето, вкарват слюнка, която съдържа субстанции, които обезболяват запиването и възпрепятстват съсирването на кръвта. Образуват "цитментова запушалка“, за да се предпазва изтичането на слюнка и капки кръв.
Проф. Кантарджиев с три препоръки за ухапаните от кърлеж
При кучетата кърлежите предизвикват заболявания като кучешка ерлихиоза и бабезиоза. В нашата страна основно е отговорен за трансмисията на причинителя на Марсилската треска при хората (Rickettsia conorii). Тя заедно с Лаймската борелиоза са двете най-чести кърлежови инфекции в България.
Важно е да се споменат и кърлежите от род Hyalomma, с водещ представител Hyalomma marginatum. Едър кърлеж, който активно преследва гостоприемника си. Този твърд кърлеж е двугостоприемников, следователно ларвите и нимфите паразитират върху един гостоприемник (птици, дребни бозайници, зайци), а възрастните форми върху друг по-едър гостоприемик (копитни животни, топлокръвни преживни животни, включително коне, овце, кози, камили, елени и диви свине). Кърлежите се срещат по открити площи, полета с растителни култури и храсталаци. Този кърлеж се счита за най-важният вектор на вируса на Кримска-Конго хеморагична треска (ККХТ) в Евразия.
Видовото кърлежово разнообразие е голямо, а спектърът на инфекциозните патогени е голям и постоянно се обновява. Контролът върху кърлежовите популации може да бъде труден и подобно на други "вектори“ на заболявания, изисква интегриран подход за управление като се прилагат редица различни методи. Усилията са насочени от една страна към третиране на площите на местообитанието на кърлежите с инсектицидни средства. От друга страна мерки насочени към контрола на кърлежовите популация при различните видове гостоприемници. Следователно активно трябва да се грижим за дезакаризацията на домашните животни, домашни любимци и селскостопански животни.
Действия, насочени към избягвания на ухапвания от кърлежи при хората:
Носене на защитно облекло с дълги ръкави и дълги панталони, пъхнати в чорапи или ботуши;
Третиране на дрехите, чорапи и крачоли с продукти, съдържащ перметрин;
Използване на репеленти против насекоми върху откритата кожа.
Приложените репеленти трябва да съответстват на възрастта на човека и стриктно да се спазват препоръките на фирмата производител за интервали на приложение и място на третиране. Следните химични съединения са ефективни за действие срещу една или повече групи членестоноги: DEET; IR3535; Picaridin; Oil of lemon eucalyptus; Para-menthane-diol (PMD).
След всяко посещение на рискови места и активности на открито, винаги проверявайте цялото тяло за кърлежи. Те предпочитат мека кожа и окосмени участъци. Намерен кърлеж се отстранява незабавно от кожата.
Начин на отстраняване на членестоногото:
Използвайте пинсети, за да захванете кърлежа възможно най-близо до повърхността на кожата;
Издърпайте нагоре с постоянна, равномерна сила;
Не въртете кърлежа;
Не мачкайте кърлежа с пръсти, защото съдържанието на кърлежа може да предаде инфекциозен патоген;
Ако части от кърлежа не могат да бъдат отстранени с чисти пинсети, оставете ги; рискът от предаване на инфекция е много по-малък от неотстранена част в сравнение с наличен прикрепен кърлеж;
След като извадите кърлежа, почистете добре мястото на ухапване и ръцете си със спирт или сапун и вода.
Избягвайте т.нар. народни средства за отстраняване на кърлеж като например използване на лак за нокти, вазелин, горещ кибрит или алкохол. Те няма да накарат кърлежа да се "отдръпне“, а всъщност може да доведе до отлагане на повече слюнка от кърлежа (която може да съдържа инфекциозни патогени).
Познанията за тези членестоноги (кърлежите) активно се обновяват и обогатяват. Тяхното значение за здравето на животните и хората е голямо и изисква комплексни мерки за контрол и превенция. Нужни са много добри познания за борба и превенция с тях, а не страх и изолация.
Кърлежите са познати на човечеството от дълбока древност. Едва през 19-ти и 20-ти век се доказа тяхната способност да бъдат преносители ("вектори“) на много заболявания при животните и човека. Кърлежите са членестоноги и преминават през три основни стадия в своето развитие: ларва, нимфа и възрастни (мъжки и женски / имаго). Нимфата и имагото имат четири чифта крачета, а ларвите само три чифта. Структурата им е компактна: тяло и хоботче, като тялото е без характерно деление на глава, гърди и коремче.
Твърдите кърлежи имат силно развити стимули за намиране на гостоприемник и активно го следват и търсят подходящо място за запиване. Пробиват кожата с хоботчето, вкарват слюнка, която съдържа субстанции, които обезболяват запиването и възпрепятстват съсирването на кръвта. Образуват "цитментова запушалка“, за да се предпазва изтичането на слюнка и капки кръв.
Проф. Кантарджиев с три препоръки за ухапаните от кърлеж
При кучетата кърлежите предизвикват заболявания като кучешка ерлихиоза и бабезиоза. В нашата страна основно е отговорен за трансмисията на причинителя на Марсилската треска при хората (Rickettsia conorii). Тя заедно с Лаймската борелиоза са двете най-чести кърлежови инфекции в България.
Важно е да се споменат и кърлежите от род Hyalomma, с водещ представител Hyalomma marginatum. Едър кърлеж, който активно преследва гостоприемника си. Този твърд кърлеж е двугостоприемников, следователно ларвите и нимфите паразитират върху един гостоприемник (птици, дребни бозайници, зайци), а възрастните форми върху друг по-едър гостоприемик (копитни животни, топлокръвни преживни животни, включително коне, овце, кози, камили, елени и диви свине). Кърлежите се срещат по открити площи, полета с растителни култури и храсталаци. Този кърлеж се счита за най-важният вектор на вируса на Кримска-Конго хеморагична треска (ККХТ) в Евразия.
Видовото кърлежово разнообразие е голямо, а спектърът на инфекциозните патогени е голям и постоянно се обновява. Контролът върху кърлежовите популации може да бъде труден и подобно на други "вектори“ на заболявания, изисква интегриран подход за управление като се прилагат редица различни методи. Усилията са насочени от една страна към третиране на площите на местообитанието на кърлежите с инсектицидни средства. От друга страна мерки насочени към контрола на кърлежовите популация при различните видове гостоприемници. Следователно активно трябва да се грижим за дезакаризацията на домашните животни, домашни любимци и селскостопански животни.
Действия, насочени към избягвания на ухапвания от кърлежи при хората:
Носене на защитно облекло с дълги ръкави и дълги панталони, пъхнати в чорапи или ботуши;
Третиране на дрехите, чорапи и крачоли с продукти, съдържащ перметрин;
Използване на репеленти против насекоми върху откритата кожа.
Приложените репеленти трябва да съответстват на възрастта на човека и стриктно да се спазват препоръките на фирмата производител за интервали на приложение и място на третиране. Следните химични съединения са ефективни за действие срещу една или повече групи членестоноги: DEET; IR3535; Picaridin; Oil of lemon eucalyptus; Para-menthane-diol (PMD).
След всяко посещение на рискови места и активности на открито, винаги проверявайте цялото тяло за кърлежи. Те предпочитат мека кожа и окосмени участъци. Намерен кърлеж се отстранява незабавно от кожата.
Начин на отстраняване на членестоногото:
Използвайте пинсети, за да захванете кърлежа възможно най-близо до повърхността на кожата;
Издърпайте нагоре с постоянна, равномерна сила;
Не въртете кърлежа;
Не мачкайте кърлежа с пръсти, защото съдържанието на кърлежа може да предаде инфекциозен патоген;
Ако части от кърлежа не могат да бъдат отстранени с чисти пинсети, оставете ги; рискът от предаване на инфекция е много по-малък от неотстранена част в сравнение с наличен прикрепен кърлеж;
След като извадите кърлежа, почистете добре мястото на ухапване и ръцете си със спирт или сапун и вода.
Избягвайте т.нар. народни средства за отстраняване на кърлеж като например използване на лак за нокти, вазелин, горещ кибрит или алкохол. Те няма да накарат кърлежа да се "отдръпне“, а всъщност може да доведе до отлагане на повече слюнка от кърлежа (която може да съдържа инфекциозни патогени).
Познанията за тези членестоноги (кърлежите) активно се обновяват и обогатяват. Тяхното значение за здравето на животните и хората е голямо и изисква комплексни мерки за контрол и превенция. Нужни са много добри познания за борба и превенция с тях, а не страх и изолация.
