Премиерът Румен Радев очевидно се страхува от Русия и е много трудно да се приеме, че всяка от тези 39 страни, подписали в Дъблин декларацията за сигурност, има териториален суверенитет и може да решава в какви съюзи да участва, това заяви съпредседателят на „Демократична България“ Ивайло Мирчев.
Европа прие общи принципи за сигурността, България е единствената от ЕС извън документа?
България е единствената държава членка на ЕС, която не е подписала декларация, приета по време на срещата на Европейската политическа общност в Дъблин, предаде първоначално ДПА. В документа са заложени основните принципи на европейската сигурност, той обхваща и заплахите от хибриден характер, информационните атаки и посегателствата срещу демокрацията, предаде Франс прес. Документът е бил приет от 39 държави по инициатива на Франция по време на срещата на върха на Европейската политическа общност (ЕПО), в която участват общо 47 държави. Сред подписалите документа са Германия, Украйна, Великобритания, Италия и Полша. По-късно от правителствената ни пресслужба излязоха с уточнение, че България е подкрепила с резерви инициативата на Франция за ключови принципи на европейската сигурност, представена на Деветата среща на върха на Европейската политическа общност в Дъблин. Министър-председателят Румен Радев изрази писмени резерви към преамбюла на декларацията с искане политическите послания да бъдат адаптирани към настоящия етап на преговорите за мир в Украйна.
"Това е поредната хибридна позиция на България. Хем сме се присъединили, хем не сме. Очевидно Радев си представя, че Елисейският дворец под някаква форма е военно поделение на сухопътни войски в България и могат да заповядат да боядисат тревата зелена", допълни той.
България подкрепи френската инициатива за сигурността на Европа, но с резерви
В Дъблин беше обсъдена френска инициатива за общи принципи на европейската сигурност, включително правото на всяка държава сама да избира съюзите си и съвместни действия срещу хибридните заплахи. Отново подкрепяме, но „с резерви“. Отново трябва да се обяснява докъде сме съгласни и откъде започва притеснението ни да не подразним Москва, коментира Мирчев и в социалната мрежа фейсбук и добавя, че вече сме чули тази логика от президента Илияна Йотова покрай съвместното изявление за Украйна в ООН, която казва, че българските предложения за редакции не са били приети, нямало е възможност за изразяване на резерви и т.н.
Днес формулата „подкрепяме с резерви“ отново поставя въпроса какво точно защитава България и защо властта толкова трудно го казва ясно, посочва Ивайло Мирчев. Какъв български интерес е застрашен, от кой ангажимент се разграничаваме и какво предлагаме всъщност, пита депутатът. Според него „резервите“ звучат като политически страх, страх да заемем позиция, да застанем уверено до партньорите си - страх от реакцията на Кремъл.
„Декларацията е приета от 39 държави, сред които всички членки на Европейския съюз, които застават зад инициативата, а българските управляващи пак се държат така, сякаш лично трябва да поискат разрешение от Москва. България заслужава управление, което говори ясно и защитава позицията си с аргументи. Националното достойнство изисква гръбнак. Страхът от Кремъл не може вечно да минава за държавна мъдрост", посочва в поста си съпредседателят на „Да, България".
Ивайло Мирчев разкритикува и отношението на ръководството на „Кауфланд“ към българските потребители и обвини веригата в нелоялни търговски практики спрямо местните производители. По думите му Комисията за защита на конкуренцията е санкционирала компанията многократно през годините, а сегашната глоба е по-висока от предишните.
Той призова и правителството все пак да не отблъсква чуждите инвеститори. Той посочи, че чуждестранните компании създават работни места, дават възможности за бизнес и въвеждат западни търговски практики.
По думите му просто компаниите трябва да спазват правилата в България и да уважават местните производители и потребители.
Божидар Божанов също коментира спора около санкцията. Той определи тона като „неподходящ, меко казано“ и заяви, че спорът трябва да се реши в съда въз основа на фактите и обстоятелствата.