- Доц. Венета Божинова: При недоносените деца рискът от детска церебрална парализа е много висок
При недоносените деца рискът да зтаболеят от детска церебрална парализа е много висок. Това съобщи в предаването „Най-добрите лекари" доц. Венета Божинова - началник на Клиника по нервни болести при деца към болница „Свети Наум". Ето какво още каза тя пред водещата Лили Ангелова:
Водещ: В 39 специалности лекарите избраха кои са най-добрите им колеги в София. Прави впечатление обаче, че във вашата специалност – детската неврология, са посочени само двама – вие и доц. Петя Димова. Малко са добрите специалисти или просто са малко като количество детските невролози?
Доц. Божинова: Детската неврология е една относително тясна специалност и в момента в България има около 19 детски невролози. Доц. Петя Димова работи също в нашата клиника. Тя е също висококвалифициран детски невролог и невролог. Така че причината да се изберат двама, все пак това е анкетен принцип, е вероятно защото лекарите с тази относително тясна, но тежка специалност са малко.
Водещ: Защо само 19 лекари, това е изключително малко?
Доц. Божинова: От специалността педиатрия и от специалността неврология в миналото се придобиваше тази специалност, която беше профилна или тясна специалност. Обикновено до 2004 г. при профилиране за деца с неврологични заболявания работеха или невролози, или педиатри. В нашата клиника в миналото бяха изключително профилирани за детската възраст невролози. В момента има равно съотношение на педиатри със специалност детска неврология и невролози със специалност детска неврология. В различни университетски болници в България положението е подобно. Главно педиатри са тези, които придобиват тази тясна специалност. Но всъщност тя е посветена на неврологичните или нервни болести на малкото дете. Тоест, тези болести, които са неврологични, но са по-особени, предвид на причините, които ги предизвикват и се изявяват в по-ранната детска възраст.
Водещ: И все пак много са тези заболявания, много деца засягат. Може ли 19 лекари да се справят в цяла България?
Доц. Божинова: Не, това са лекари, които засега притежават тази специалност. И тя е въведена в България от 2004 г. Пак повтарям, че винаги се е работело по нея, само че са лекари, които или профилирани невролози, или профилирани педиатри за нервни заболявания при деца. А те най-често са или детска церебрална парализа, която е един остатъчен синдром от проблеми, които са възниквали по време на ембрионалното развитие или раждането, или хронично прогресиращи дегенеративни и генетични заболявания, които се изявяват в ранна детска възраст поради причината, че генните дефекти са значителни. Третата група болести, да речем, са мозъчно-съдовите заболявания при децата. Има известни особености също с причините, които ги обуславят. Защото при децата няма артеросклезора, артериална хипертония и диабет втори тип, който потенцира артеросклерозата. Има други причини. Те обикновено са придобити малформации на мозъчни съдове, да речем, стеснения или патологични разширения или артериовенозни малформации. Епилепсията също е много честа.
Водещ: Преди да навлезем в медицината ми е интересно да ви попитам защо решихте да специализирате една толкова тежка специалност.
Доц. Божинова: Тя е относително тежка, просто с деца се работи малко по-трудно, особено деца, при които се съпътства неврологичното заболяване с известен процент умствена изостаналост или поведенчески отклонения. От тази гледна точка е по-трудна. С деца пък е по-отговорно да се работи по принцип. Може би затова е по-тежка, защото децата не съобщават своите оплаквания, особено по-малките деца. И наблюдението е много важно, както и анамнезата от родителите и изследванията, които трябва да се информативни, трябва да са проведени в спокойно състояние на детето. За да можем да видим има ли патологично отклонение в енцефалограмата, има ли патологично отклонение в мозъчните структури. Тоест някои изследвания се правят под упойка. Това прави трудна диагностиката.
Водещ: Кога на родителите трябва, метафорично казано, да им светне лампичката, че при тяхното дете има някакъв неврологичен проблем и трябва веднага да се обърнат към вас?
Доц. Божинова: По принцип всяко дете, което се развива нормално трябва да отговаря на определени етапи от своето развитие на общоприетите норми. Например се знае, че децата трябва да си задържат главичката около двумесечна възраст, да имат устойчивост на шийната мускулатура. Да си движат симетрично четирите крайника, когато ритат, обличат ги събличат ги. Да могат да обръщат от корем на гръб и обратно между пет и седеммесечна възраст, да седят устойчиво около осеммесечна възраст, да са проходили до година и два месеца. Това е нормалното моторно развитие на децата. Ако детето изостава от тези срокове, които са от-до, но във финалния срок е важено да не бъде закъсняло това развитие, би трябвало да се обръщат за диагностика. За да се види правилно ли е развитието на това дете. И ако то е било овладяло дадени умения, а след това спре да ги извършва, това означава пък регрес, което също е един много сериозен симптом, че се случва нещо с това дете, че се развива някакъв процес. И говорът трябва постепенно да напредва. Като децата имат емоционален контакт с родителите си в кърмаческа възраст около една година, трябва да започват да произнасят думички, които са свързани с това като видят един обект, да го назоват. Например като видят майка си, да кажат “мама”, като видят баща си, да кажат “тати”, това са първите осъзнати думи. А не думичките, които бебетата произнасят доста по-рано. И постепенно тези думи да нарастват и около двегодишна възраст да са вече формирани първите изречения, които съдържат вече поне две думички, макар и бебешки. Тогава смятаме, че детето има правилно говорно развитие. Ако това не се случи, също би трябвало такива деца да се изследват. По отношение на епилепсията, която е също често срещана, ако има някакви епизоди, които са с изключване на съзнанието или поне помраченост на съзнанието за кратко, с някакви особени движения, също трябва да се обърне внимание на детето и да бъде изследвано.
Водещ: Колко деца в България страдат от епилепсия?
Доц. Божинова: Няма точни данни, тъй като вероятно една част от тях не са диагностицирани. Общият брой болни с епилепсия, които ползват лекарствата от НЗОК, са около 23 хил. Което означава, че в тях има е немалък процент деца. Това са болни, които имат проблеми и получават антиепилептично лечение. Защото все пак епилепсията не продължава цял живот, има синдроми, особено при децата, при които лечение се провежда няколко години, след което се спира. И те по-нататък в живота си нямат епилептични припадъци.
Водещ: Със сигурност за родителите първият такъв припадък е изключително стресов. Какво съветвате да направят в такъв момент.
Доц. Божинова: В такъв момент трябва да се наблюдава какво точно става, да се види дали е стегната челюстта и по възможност да бъде отворена устата. Да се види проходими ли са дихателните пътища, това е от голямо значение. Обикновено дори и големите припадъци завършват в рамките на една-две минути. Но ако това продължава, се вика Спешна помощ. Трябва да се постави диазепам и съответно да се вземат мерки от лекар и по-нататъчно изследване. Става дума за първия път. При една диагностицирана епилепсия вече трябва да се започне лечение, което трябва да е съответно за вида на епилепсията, за вида на епилептичните припадъци. Което съществено намалява риска тези припадъци да се повтарят. Има т.нар. доброкачествени епилепсии, при които припадъците лесно се копират от съответно антиепилептично лечение и те са благоприятни за бъдеща прогноза дали да ги има или да ги няма.
Водещ: Всяко десето дете у нас се ражда недоносено. Това отразява ли се на неврологичния статус на детето?
Доц. Божинова: Недоносеността има съществено значение за шанс да се получи детска церебрална парализа (ДЦБ). Недоносеността е една от основните причини, ниското тегло при раждане е един от факторите, които крият риск за т.нар. ДЦБ. Тя представлява синдром от най-различни причини на двигателен дефицит, координационно нарушение. Могат да бъдат засегнати четирите крайника или крайниците от едната част на тялото или да има екстрапирамидни движения и координационен дефицит.
Водещ: Колко често се случва при недоносените деца да се появи това много тежко заболяване?
Доц. Божинова: Честотата на детската церебрална парализа е около два, до два и половина случаи на 1000 живородени. Което за България би означавало около 180-200 деца годишно новопоявили се случаи. А рискът при недоносените деца е доста по-висок, особено при недоносените под 1500 гр. Там рисковете за ДЦБ са да се получат увреждания са около 60 до 80 на 1000, което прави доста висока честота. Двуплодните и триплодни бременности също са относително рискови. Но ДЦБ се установява и при много малформации, възниквали през периода до раждането в резултат на различни генетични причини или възпалителни заболявания при майката.
Водещ: При най-добрата грижа от страна на лекарите, от страна на родителите, какво може максимално да се постигне при тези деца.
Доц. Божинова: При тези деца се постигат много позитивни неща, въпросът е да се започне ранна рехабилитация. И все пак успехите зависят от структурните увреждания на главния мозък. Ранната рехабилитация е много съществена и от тази гледна точка аз казах, че има параметри на развитието, които нормативи на нормално развитие. Ако се види, че децата отрано изостават и особено ако тези деца са били родени в бременност, която е протекла патологично, родени са под 2,5 кг. и има рискови фактори да се развие някакъв проблем, свързан с изоставащо развитие, такива деца трябва своевременно да бъдат консултирани. Има центрове за ДЦБ в България, например в София има специализирана болница за рехабилитация на такива деца. Това е болница “Св. София”, която е според мен еталонът, на който трябва да отговаря съвременната неврорехабилитация на такива деца. Има съответно санаториуми в Банкя, в Момин проход, в Тузлата, в Котел, в университетските клиники в Пловдив, във Варна, в Плевен. Места, където децата би трябвало да се рехабилитират качествено. Освен това родителите се обучават на дадени прийоми и те трябва да бъдат упорити и търпеливи, за да се постигнат успехи с тези деца по отношение на вграждането в живота и на качеството им на живот.
Водещ: Ако имахте властта да промените здравната система в Бълария, с какво бихте започнала?
Доц. Божинова: Аз не съм от ранга да променям здравната система, но бих искала да подобря общо диагностиката на заболяванията в България. Тоест да дам възможност за по-голям брой качествени изследвания. Специално в неврологията резонансни изследвания. И на второ място да се извиси лекарската професия на достойното място, на което трябва да бъде. Защото лекарите са едни достойни хора, които се трудят ежедневно, а не хора, които непрекъснато правят лекарски грешки. Защото по медиите ние чуваме за лекарски грешки и за нищо друго. И затова съм много радостна, че Дарик радио обръща внимание не само на лекарските грешки, а напротив, на достойния лекарски труд и се надявам наистина той да намери своята оценка в нашето общество.
Цялото интервю с доц. Божинова може да чуете в прикачения звуков файл.
