За 44.7 на сто от българите Бойко Борисов може да бъде добър президент. Това показват данни от национално представително проучване, направено сред 1000 души от 4 до 11 март. Според 32.7 на сто Цветан Цветанов може да бъде добър президент. Такова мнение за Меглена Кунева имат 31.7 на сто, а за Сергей Станишев - 19.3 на сто. Волен Сидеров би бил добър държавен глава според 14.4 на сто, Ивайло Калфин - според 11 процента, а Надежда Нейнски - 10 на сто.
Мнението, че Бойко Борисов може да бъде добър президент споделят най-често хората до 40 години - млади, образовани, със стандарт над средния. Качества на добър президент в Цветан Цветанов виждат основно млади и заможни българи. Меглена Кунева може да е добър държавен глава предимно за хора между 30 и 40 и над 50 г., жените, половината от избирателите на левицата. Станишев привлича не само тясно партийно ядро, но и периферията на левицата. Волен Сидеров събира симпатии от младите, жителите на големи градове и столицата, от привържениците на "Атака" и ГЕРБ. 97 на сто от симпатизантите на "Атака" биха го подкрепили за държавен глава. Ивайло Калфин може да разчита основно на леви избиратели, типичен електорат на БСП, без периферията. Надежда Нейнски има симпатии и на хора извън избирателите на Синята коалиция, както и на част от елитните обществени прослойки.
Според данните 15 процента искат независим кандидат да бъде избран за президент на България, като това са основно висшисти, жители на големи градове и хора без изявени политически симпатии.
Според НЦИОМ 31 процента от българите биха гласували за нова партия, ако такава бъде създадена. 58 на сто твърдят, че в момента няма партия, която да управлява страната по-добре от ГЕРБ. Според 10 процента БСП е алтернатива за управляващите. Най-нисък дял сред хората, които биха дали вота си за нова, несъществуваща в момента политическа сила, са избирателите на ГЕРБ, на Синята коалиция и на "Атака".
На открит въпрос за най-големите успехи на управляващите в момента 33 процента посочват борбата с престъпността и корупцията, 20 на сто - строителството на магистрали и пътища, 7 процента - подобряването на усвояването на еврофондовете. Според 6 процента има промяна в политическия стил, прозрачност в работата и желание за реформа. Затягането на фискалната дисциплина е впечатлило 5 процента, а въвеждането на стандарти за храните - 2 процента. 29 на сто смятат, че кабинетът няма никакви успехи, като така мислят основно привържениците на БСП и ДПС.
Като основен неуспех на кабинета, посочван от всеки пети, е спадът в жизнения стандарт. За 17 процента безработицата е основен проблем, а за 14 на сто - здравеопазването. Според 12 процента има слаб контрол върху цени и стоки и не се предприемат мерки за овладяване на ръста на цените. Други 12 процента казват, че има още какво да се желае в сферата на престъпността и корупцията. Сред неуспехите се посочва пенсионната реформа, липсата на мерки за стимулиране на дребния и средния бизнес, както и слаба социална политика на кабинета.
Бойко Борисов е най-одобряваният политик през март с 56.3 на сто рейтинг, показва национално представително проучване на НЦИОМ, направено между 4 и 11 март сред 1000 души. На второ място е Росен Плевнелиев с много близък до премиера рейтинг - 55.9 на сто, на трето - земеделският министър Мирослав Найденов - 51.5 процента, на четвърто - столичният кмет Йорданка Фандъкова с 51.3 на сто, а на пето - външният министър Николай Младенов - 47.2 процента. Следват Цветан Цветанов - с 43.9 процента и Георги Първанов - 40.9 на сто.
Най-чувствително нараства одобрението на Николай Младенов - с 6 процента. Най-силно критикуваните министри са Симеон Дянков и Тотю Младенов, а най-бързо расте неободрението към здравния министър Стефан Константинов.
Хората, които очакват правителството на ГЕРБ да изкара пълния си мандат, е 71 процента, сочи изследването на НЦИОМ.
През март полицията е най-одобряваната държавна институция, а съдът - най-малко одобряваната, въпреки че неодобрението за работата на магистратите спада с 2 процента за последните три месеца. През март парламентът губи два процента одобрение в сравнение с декември и 13 на сто в сравнение с март миналата година. Този спад се дължи и на оценките за начина, по който се водят политическите дебати, както и на поведението на отделни депутати, коментира директорът на НЦИОМ Лидия Йорданова.
Кабинетът също губи 4 на сто и одобрението му става 33 на сто. От НЦИОМ обаче отчитат, че одобрението на българите към сегашните парламент и правителство е по-високо в сравнение с подкрепата, които са имали предишните два парламента и кабинета година и осем месеца след началото на техните мандати. Одобрението за парламента при мнозинството на НДСВ и ДПС е било 13.8 на сто, при тройната коалиция - 15 процента, а сега - 19.4 на сто. Кабинетът на НДСВ и ДПС през март 2003 г. е бил одобряван от 20.6 на сто, правителството на тройната коалиция през март 2007 г. - от 23.9 на сто, а сегашният кабинет - от 33.4 на сто.
