Синдикати и работодатели искат да продължи темата за възраждането на българската индустрия и от следващото правителство. В КНСБ беше представен анализ на проект
"Възраждане на индустрията в България".
Лидерът на КНСБ Пламен Димитров съобщи, че реиндустриализацията трябва да е една от темите в изборния дебат, наред с реформите в здравеопазването, пенсионната система и образованието. Той добави, че ще бъдат поискани от всички партии ангажименти във връзка с предложението, предава БТА.
Вие написахте правилата, по които да се промени собствеността, и вие деиндустриализирахте България, а не синдикатите със стачки, обърна се лидерът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев към участниците във форума, сред които бяха и представители на изпълнителната и законодателната власти. Ако ги бяхте дали на сериозни компании, сега предприятия щяха да работят, допълни той и призова политиците да не пречат на индустриализацията. Ако на терена останем само ние и работодателите, ще се постигне някаква пресечна точка, отбеляза Тренчев.
Димитров напомни за призива на новоизбрания за председател ЕК Жан-Клод Юнкер да бъде приета инвестиционна програма на стойност 300 млрд. евро за съживяване на европейската икономика. По думите на Димитров този план е подплатен с кредитен и грантов ресурс и затова е важно как страната своевременно се подготвя в сектора "Индустрия" да участва в разпределението и на този ресурс.
Лидерът на КНСБ напомни за един от основните проблеми на индустрията ни - кадрите и допълни, че освен това е необходимо и да се приоритизират ключовите сектори. Сред тях той открои електроника и електротехника, металургия, химическа промишленост и пластмаси, фармация, химия, козметика, селско стопанство, туризъм, информационни, чисти и био технологии, транспорт и оборудване и хранителна индустрия.
Според доц. Тодор Попов, декан на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", ролята на държавата при стимулирането на възраждането на индустрията, е като се увеличат разходите за наука и образование, в това число и за професионално. Препоръчва се също и засилване на преговорната сила на местните промишлени предприятия в отношенията им с банките и търговски вериги, намаляване на контрабандния внос, по-големи възможности за участие на малките и средни предприятия в обществените поръчки.
Сред другите идеи е възраждане на уранодобива, офсетните програми, както и съдействие от държавата на фирмите от военно-промишления комплекс при намирането на пазари и съкращаване на сроковете за получаване на необходимите разрешителни, както и своевременно разплащане на държавата и общините за изпълнени и приети поръчки.
Заместник-председателят на БСК Камен Колев подчерта, че реиндустриализацията не значи пряко или косвено субсидиране на закъсали държавни компании или изкупуване на частни компании от държавата, за да бъдат оздравени. Не се разбира и като ценови интервенции на пазара, в това число от независимите регулаторни органи.
Сред най-важните мерки за осъществяването на реиндустриализацията той открои осигуряването на политическа стабилност, предвидимост и прогнозируемост на бизнес средата.
