Мавродиев: Ще търсим най-правилния модел на застраховането в България
Мавродиев: Ще търсим най-правилния модел на застраховането в България / снимка: Sofia Photo Agency, архив

В България трябва да има обществен дебат по отношение задължителното застраховането на имотите, както и за нагласата на българите по въпроса, коментира за БТА председателят на Комисията за финансов надзор Стоян Мавродиев. Той уточни, че дебатът трябва да обхване чрез обществено обсъждане целия финансов сектор.

За да намерим най-правилния модел, освен това трябва да бъдат включени бизнесът, неправителствените организации и гражданите, с оглед на тяхното виждане по темата,

подчерта председателят на КФН. Предвиждат се кръгли маси, както и конференции за дискусии и намиране на верния модел за всички - за държавата, за бизнеса и за гражданите - потребители на финансови услуги, допълни Мавродиев.

16 години е имало задължително застраховане

на имуществото на българите

Справка на БТА сочи, че от февруари 1981 г. у нас е въведено задължително застраховане на имущества, съгласно което на застраховане подлежат жилищните, вилните и стопанските сгради на гражданите, моторните им превозни средства и гражданската отговорност на техните собственици. Оформянето на застраховките за имуществата на гражданите и събирането на застрахователните вноски се е извършвало от финансовите органи при народните съвети.

В специален раздел на съответна наредба са обяснени застрахователните събития, при настъпването на които ДЗИ заплаща щетите от повреди или унищожаване на имуществата.

Такива събития са били пожар, мълния, буря, щети от естествено натрупване на лед или сняг, кражба на моторно превозно средство и др.

От 1 януари 1997 г. застраховането в България става доброволно, което показва, че близо 16 години у нас е имало задължително застраховане на имуществото на българите.

Здравното застраховане на българина

Потърсен за коментар за това каква е здравната застрахователна култура на българина и има ли въобще такава, заместник-председателят на КФН, ръководещ управление "Застрахователен надзор" Борислав Богоев припомни, че още при създаване на Комисия за финансов надзор през 2003 г. е решено дружествата по доброволно здравно осигуряване да бъдат на регулаторен и надзорен режим към КФН и то именно към управление "Застрахователен надзор". За мен е достатъчно показателен фактът, че законодателят е вменил задължение на Комисията за финансов надзор да надзирава дейността на дружествата по доброволно здравно осигуряване, преценявайки, че тяхната дейност попада в сферата на финансовите услуги и е идентична с тази на застрахователите, подчерта Богоев.

ЕК ни налага до два месеца да приложим директиви по отношение на общото застраховане

Становището на ЕК е, че дейността по доброволното здравно осигуряване не се отличава от тази на застрахователите и е необходимо тези дружества да приведат дейността си към изискванията за застрахователно дружество по общо застраховане, запазвайки предмета си на дейност. Тоест, да имат по-голям начален капитал, по-добро управление и по-добра отчетност за дейността си. Тези изисквания са заложени с оглед по-добрата защита на лицата, получаващи здравни услуги.

Подобни промени бяха инициирани в нашето законодателство, но се отхвърлиха, припомни експертът. Логично, след като не сме изпълнили тези изисквания, на 26 януари 2012 г.

Европейската комисия откри процедура срещу България за нарушение, тъй като за дружествата по доброволно здравно осигуряване не са приложени застрахователните директиви. Ние от доста време предупреждавахме българските институции, че има подобна опасност, каза още Богоев. Той уточни, че от България вече не се очаква, а се налага да приложи директивите по отношение на общото застраховане към дейността на дружествата по доброволно здравно осигуряване и срокът, в който трябва да се получи задоволителен отговор е два месеца.

Около 50 млн. лева са застраховките, покриващи

рисковете злополука и заболяване

Що се отнася до статистиката, тя показва, че за 2010 г. всички дружества по доброволно здравно осигуряване са реализирали премиен приход в размер на 42 млн. лв., а

застрахователните дружества, предлагащи здравни застраховки и застраховки злополука, които са свързани с плащане на обезщетения по повод ползвани здравни услуги - общо към 50 млн. лв., посочи Борислав Богоев.

Реализираният премиен приход за 2010 г. по застраховка "Злополука", предлагана от дружества по общо застраховане е 23 945 806 лв. (в т.ч. по активно презастраховане

2 688 616 лв. и по задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за общeствен транспорт - 5 679 322 лв.), а по Застраховка "Злополука", предлагана от

животозастрахователите - 23 009 088 лв. (в т.ч. по задължителна застраховка "Злополука" на пътниците в средствата за обществен транспорт 333 807 лв.). Като се добави и годишния премиен приход по застраховка "Заболяване" - 32 836 лв. и "Постоянна здравна застраховка" - 2 493 201 лв., общият премиен приход за 2010 г. по застраховките, покриващи рисковете злополука и заболяване, ще възлезе общо на 49 480 931 лв., информира експертът.

Българинът отделя пари за застраховане най-вече за автомобила си

За съжаление българинът отделя най-вече пари за автомобила си, после за друго имущество като жилище, сграда, селскостопанска продукция, е мнението на заместник-председателя на КФН. В България се говори за обратна пирамида при застраховането.

Автомобилното застраховане от години държи дял над 70 на сто от премийния приход по общо застраховане. Тази тенденция се обуславя от много фактори - освен от задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, но най-вече от икономическите фактори - като среден доход, брутен вътрешен продукт, реалната покупателна способност на населението. И, разбира се, от недостатъчната застрахователна култура, коментира Борислав Богоев.

Кога пирамидата ще се обърне като в развитите страни, където най-голям дял държи животозастраховането, трудно може да бъде точно прогнозирано, доколкото върху този процес влияят твърде много фактори от най-разнообразен характер, отбеляза експертът.

Борислав Богоев съобщи още, че за девет месеца от 1 януари 2011 г. до 30 септември 2011 г. по застраховка на земеделски култури, животни, машини, сгради, съоръжения и друго имущество, както и други дълготрайни активи на земеделски производители получените премии са в размер 4 292 750 лв.(БТА)

Още финансови новини четете в DarikFinance.bg