Какво пречи на малкия и среден бизнес?
Какво пречи на малкия и среден бизнес? / снимка: Sofia Photo Agency, архив

Над 1200 лицензионни и регулативни режима тегнат над бизнеса – това заключение бе направено след вчерашната среща на премиера Пламен Орешарски с работодателски организации. На нея бе взето решение работна група да прегледа административните тежести за бизнеса и да го освободи от ненужните административни процедури, както и от таксите към тях. Друга мярка за подобряване конкурентоспособността на средата е промяна в Закона за обществените поръчки или написването на цял закон. Остава обаче въпросът това ли са наистина първите и неотложни мерки за подпомагане на малкия и среден бизнес?

Вероятно всеки от нас се плаши от сблъсъка с администрацията – и заради бавните процедури, и заради невероятното количество такси, които трябва да платим. Макар и след срещата с премиера Пламен Орешарски нито той, нито представителите на работодателските организации да успяха да дефинират от раз поне един административен проблем, малкият и среден бизнес може да разказва истории до безкрай.

Администрация и такси – ад за малкия и среден бизнес

Красимира Методиева има малка шивашка фирма в София. В момента в нея работят двама души, преди са били осем. „Тази Агенция по вписванията е такава тъпотия, където плащаме тези грешни 50 лева, които са, за да ни прочетат данните, които могат без никакъв проблем да си ги вземат от НАП. Ние сме във века на техниката, където може да се вържат нещата", коментира Методиева. По думите й „номерът е просто да ни вземат 50 лева". Тя допълни, че тази година е имала проблем, защото е пропуснала да се подпише на един от документите. Нито един от служителите в агенцията не е обърнал внимание при подаването им, затова след това се наложило да подаде отново документи и да плати отново таксата. „Този служител, който приемаше документите, спа ли? За какво ги вземат тези 50 лева? Само за да пълнят касата? Това не е ли рекет", допълни Методиева.

Румен Борисов има малка семейна фирма за производство на свещи в Шумен. Работи най-вече с агенции за организиране на празнични поводи – сватби и рождени дни, неговата продукция се продава и в търговската мрежа. Борисов даде пример за ненужна административна тежест и много големи разходи за фирмата му връзването на касовите апарати със системата на НАП. Според него това е направено заради определена фирма, която е получила много пари.

Кредитите за малкия и среден бизнес – най-вече в рекламите

Примерите могат да бъдат много, но проблемите на малкия и среден бизнес не свършват дотук, напротив – тепърва започват. Всички единодушно дефинират липсата на свежи пари като проблем номер едно. А проблем номер две е трудният достъп до кредитен ресурс. Изследване на „Моите пари" показа, че изключително малко фирми се ползват от заеми, за да развиват производството си. Изпълнителният директор Деян Василев коментира, че от отговорилите фирми само 38 % използват някакво финансиране, което ни се видя изключително малко. Например – на първия въпрос „Какъв вид банково финансиране използвате", 51 % от фирмите са отговорили, че не използват никакво банково финансиране", каза Василев. По думите му най-много се ползват заеми за оборотни средства, фирмен овърдрафт и инвестиционен заем. Василев допълни, че размерът на финансирането също е изключително малко. 40 % от отговорилите са заявили, че до 20 000 лева са оборотните средства. Това е сравнително малък фирмен заем, каза още изпълнителният директор на „Моите пари". Според направената анкета, инвестиционните кредити са до 50 000 лева. „Т.е. може да се каже, че болшинството от финансиранията са за по-големи фирми, а малките и средни фирми – или не ползват финансиране, или имат труден достъп", коментира Василев.

Малкият бизнес се нуждае от по-лесен достъп до европарите и „отърваване" от монополите

От бизнеса потвърдиха, че въпреки множеството реклами по телевизията, достъпът до кредити за малките фирми е много труден. Борислав Орлов има заведение в Първомай и за него достъпът до кредит също е невъзможен, освен това не може да направи инвестиции и по европейските програми. „Държавата, ако иска да помага, трябва да осигури по-лесен достъп до еврофондовете точно на такива малки фирми като нас, които създават 5-6 до 8 работни места", коментира Орлов. По думите му друга важна мярка би била „отърваването от монополите", защото сметки са непосилни за малките фирми.

Според Деян Василев прави впечатление, че и при фондовете за дялово финансиране е поставен акцент върху високотехнологични компании, а със сигурност – дейности като шивашката или производството на ръчни свещи не попадат в тях, въпреки че имат нужда от свеж ресурс. Затова сега, когато се работи по оперативните програми за следващия период, е много важно да се използва целият „горчив" опит от оперативните програми, за да се направят максимално релевантни към нуждите на икономиката. Василев припомни, че в момента усвояемостта е под 50 %, което е практически изгубен ресурс.

Еднаквите данъци и осигуровки „тежат" различно на големите и малките фирми

Заради свитото потребление, малкият и среден бизнес е на ръба на оцеляването. За малките фирми осигурителната тежест и данъците също се явява огромна спънка, затова те искат облекчен режим. „Не е едно и също да имаш двама души персонал и да имаш 20 души", коментира Красимира Методиева. Румен Борисов също призна, че плащането на осигуровките е основен проблем пред него всеки месец. Въпреки това и двамата са категорични, че трябва да бъде направен преглед на таксите и всичките режими и те да бъдат облекчени. Според Методиева – резултатът вероятно няма да е в полза на бизнеса, както и голяма част от малките фирми никога няма да имат възможност да спечелят обществени поръчки. „Всеки е вътре с нещо. Те толкова са се оплели в нещата, че гарван гарвану око не вади", допълни собственичката на шивашка фирма.

Сред останалите проблеми, които пречат на бизнеса, са забавеното ДДС, както и неразплатените средства от държавата. Макар и често с подобни затруднения да се сблъскват по-големите фирми, това веднага се отразява на малките, защото нерядко те са подизпълнители на някоя дейност. Няма как да пропуснем и проблемът с междуфирмената задлъжнялост, която стои пред всички фирми – независимо дали ръчно изработват свещи или пък правят големи инфраструктурни обекти.

Абсолютно всички са категорични, че на новото правителство му предстоят много трудни задачи за решаване, наследени и от предшествениците. Остава да видим как ще се справят – по познатия модел, от който всички се плашим или ще направят крачка напред към истинското подобряване на бизнес средата.