Скокът на цените в еврозоната, засилен от войната в Украйна, е съвсем близо до пик, който ще бъде последван от очакван през втората половина на годината спад, заяви днес вицепрезидентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Луис де Гиндос, цитиран от Франс прес.
На изслушване пред Европейския парламент в Брюксел той отбеляза, че при все това инфлацията все още ще бъде висока през последното тримесечие, с очаквано равнище над 4 процента.
Лагард: Европейската централна банка може да прибегне до нови парични инструменти
В еврозоната инфлацията достигна рекордните 7,4 на сто през март, което е много над целевите 2 процента на ЕЦБ в средносрочен план, отразяващи стабилност на цените.
В последните си прогнози за инфлацията, публикувани през март, банката заложи на средно равнище от 5,1 на сто през 2022 г. според базов сценарий, който обаче не включва намаляване или дори спиране на руските газови доставки със съответните опустошителни последици за производството в Европа. Това би тласнало инфлацията до 7,1 на сто, предупреди ЕЦБ през март. Нови прогнози ще бъдат публикувани през юни, когато ще бъдат определени насоките на паричната политика.
Занапред финансовата институция ще наблюдава най-вече вторичните ефекти от спиралата цени-заплати, които ще бъдат определящи за очакваното ниво на инфлацията, отбеляза Де Гиндос. Според него досега не е имало такава динамика на заплатите, с договорени увеличения, определяни като "предпазливи" и напълно съвместими с целта за стабилност на цените.
Световната банка прогнозира най-силната ценова криза от 70-те години
Де Гиндос, цитиран от АНСА, заяви, че войната нанася удар по икономиката и предизвиква слаб растеж, а възстановяването продължава, но с по-бавен темп. "Руската инвазия в Украйна хвърли тъмна сянка върху нашия континент", изтъкна вицепрезидентът на ЕЦБ пред евродепутатите.
По думите му продължаващата война е преди всичко човешка трагедия, причиняваща много страдания, но тя засяга и икономиката - в Европа и извън нея.
Той очаква икономиката да продължи да се разраства през тази година, макар и с по-бавен темп от очакваното. Според него ограниченията, свързани с пандемията, все още оказват натиск върху икономическата активност и вероятно растежът в еврозоната е останал слаб през първото тримесечие на годината.
На изслушване пред Европейския парламент в Брюксел той отбеляза, че при все това инфлацията все още ще бъде висока през последното тримесечие, с очаквано равнище над 4 процента.
Лагард: Европейската централна банка може да прибегне до нови парични инструменти
В еврозоната инфлацията достигна рекордните 7,4 на сто през март, което е много над целевите 2 процента на ЕЦБ в средносрочен план, отразяващи стабилност на цените.
В последните си прогнози за инфлацията, публикувани през март, банката заложи на средно равнище от 5,1 на сто през 2022 г. според базов сценарий, който обаче не включва намаляване или дори спиране на руските газови доставки със съответните опустошителни последици за производството в Европа. Това би тласнало инфлацията до 7,1 на сто, предупреди ЕЦБ през март. Нови прогнози ще бъдат публикувани през юни, когато ще бъдат определени насоките на паричната политика.
Занапред финансовата институция ще наблюдава най-вече вторичните ефекти от спиралата цени-заплати, които ще бъдат определящи за очакваното ниво на инфлацията, отбеляза Де Гиндос. Според него досега не е имало такава динамика на заплатите, с договорени увеличения, определяни като "предпазливи" и напълно съвместими с целта за стабилност на цените.
Световната банка прогнозира най-силната ценова криза от 70-те години
Де Гиндос, цитиран от АНСА, заяви, че войната нанася удар по икономиката и предизвиква слаб растеж, а възстановяването продължава, но с по-бавен темп. "Руската инвазия в Украйна хвърли тъмна сянка върху нашия континент", изтъкна вицепрезидентът на ЕЦБ пред евродепутатите.
По думите му продължаващата война е преди всичко човешка трагедия, причиняваща много страдания, но тя засяга и икономиката - в Европа и извън нея.
Той очаква икономиката да продължи да се разраства през тази година, макар и с по-бавен темп от очакваното. Според него ограниченията, свързани с пандемията, все още оказват натиск върху икономическата активност и вероятно растежът в еврозоната е останал слаб през първото тримесечие на годината.
