Първоначално вербували български агент в чужбина да убие Марков
Първоначално вербували български агент в чужбина да убие Марков / netinfo
На 11 септември 2008 г. изтича 30-годишният давностен срок по българското следствие за убийството на писателя Георги Марков в Лондон, след което то няма да може да продължи. Образувано едва през 1990 г. след демократичните промени, то и до днес не е дало отговор кой и по чия поръчка е убил писателя дисидент. За унищожаването на общо 16 тома дело на Георги Марков в Първо главно управление на Държавна сигурност през януари 1992 г. пред съд са призовани бившият шеф на разузнаването ген. Владо Тодоров, по-късно осъден на 14 месеца затвор за това, и заместникът му ген. Стоян Савов, самоубил се ден преди делото с призовката в джоба. Двамата се сочат като организатори на убийството на Марков. Година по-късно, през февруари 1993 г. в Копенхаген е разпитан един от най-важните свидетели и сочен като физическият убиец на Марков – датчанинът от италиански произход и агент на Първо главно управление на българската Държавна сигурност Франческо Гулино с прякор агент Пикадили. Не са събрани достатъчно доказателства, Гулино е пуснат и изчезва безследно. И досега не се знае дали е още жив. През 1994 г. бившият директор на съветското контраразузнаване ген. Олег Калугин разкрива в книгата си „Майстор на шпионажа”, че разгневеният от изявите на Марков Тодор Живков разпорежда убийството му и моли за помощ съветския лидер Юрий Андропов. Олег Калугин твърди, че убийството е извършено с химикалка с монтирана на върха сачма с отровна капсула с рицин. Калугин, като ръководител на контраразузнавателния отдел във външното разузнаване на СССР, лично доставил на Живков рицина за отровната капсула, а операцията извършили българските служби. Преди Георги Марков, опити със сачма с рицин са правени с кон, който умира, и затворник, който оживява, пише още Калугин.

46 тома с материали съдържа до момента българското дело за убийството на Георги Марков, над 10 000 страници с документи са събрали следователите от Скотланд ярд в британското дело. Отровата, убила писателя, и досега не е идентифицирана – най-вероятно това е рицин или абрин. И двете са в списъка на бойните отровни вещества, а рицинът фигурира във всички забранителни списъци на конвенциите за забрана на химическите и биологични оръжия. Рицинът, попаднал в кръвта, убива в съвсем малки количества и за него няма антидот. И тъй като абринът е изключително рядък, всичко води в една посока – че Марков е убит с рицин. Това е отрова, от която дори по-малко от един милиграм е в състояние да причини смърт. Признаците за натравяне с рицин са сходни със симптомите при сърдечен удар и грип – треска, болки в стомаха, диария и повръщане. Противоотрова няма. От дозата зависи дали организмът може да издържи. Отровените умират след 24 до 48 часа.

Човекът, установил каква точно е отровата, убила Георги Марков, е Кристофър Грийн, водещ специалист по химическите оръжия в ЦРУ. Той е бил в ултрасекретния изследователски център в Портън Даун, специализиран по бактериологическите оръжия, когато екипът, изследващ раната на Марков, разкрива отровата. Всъщност проби от тъканите на Георги Марков са изследвани в химическите и биологически военни лаборатории на Портън Даун в Уилтшир, Великобритания, в продължение на цял месец.

Сачмите с изключително силно токсичната отрова рицин са изработени всъщност в Изследователския институт на КГБ, създаден още през 1921 г. и известен още от времето на Сталин с кодовото название Камерата или Лаборатория № 12 на КГБ. По това време тя се разполага на стотина метра от основната сграда на КГБ, на ул. "Варсонофиевский переулок" № 11. Разработва отровни вещества и газове. Според бившия ръководител на биологическа агентурна мрежа Александър Кузминов, който след бягството си от Русия издава в Нова Зеландия книгата "Биологически шпионаж", Камерата и днес е главният потребител и доставчик на 12-и отдел на директория "С" на руското външно разузнаване – СВР, която разработва средствата и начините за водене на биологична война. Камерата произвежда отровни химически и биологични вещества, като използва най-новите достижения на науката. Всеки неин продукт е уникален, тясно специализиран, насочен към конкретен "клиент", за да даде максималния очакван ефект: най-често загадъчна смърт и по-рядко временно изваждане от строя. Смъртта на жертвата по правило трябва да изглежда естествена или да бъде съпроводена с такива симптоми, които да отведат лекарите и следователите в задънена улица. За тази цел Камерата се профилира в умелото съчетаване на познати отрови с оригинални, трудно откриваеми в организма форми. Десетилетия, пазените в най-строга секретност, учени изпитват продукцията върху осъдени на смърт. Оцелелите след жестоките експерименти са разстрелвани.

Експерти на Камерата създават пълните с рицин сачми и игли, които незабелязано се вкарват в тялото на жертвата. Болката е не по-силна от ухапване на насекомо, човекът скоро умира, но в организма му не се откриват никакви съмнителни вещества. Сачмата обикновено са монтира в писалка, спрей или друго техническо устройство, или се изстрелва от пистолет, замаскиран като кутия с цигари. Публикация във вестник „Уолстрийт джърнал” прави паралел с отравянето на украинския президент Виктор Юшченко, при когото са налице всички симптоми, характерни за опасната продукция на Камерата.

През 2004 в. в интервю за “Ню Йорк таймс” Александър Литвиненко съобщава, че секретната лаборатория на КГБ в Москва, специализирана в изследвания и производство на отрови, продължава зловещата си дейност, и дава примери: през 1995 г. руският банкер Иван Кивелиди и секретарят му умират, след като последователно звънят по телефон, чиято слушалка е напръскана с отровно вещество.

През 2002 г. саудитският полеви командир Хатаб, който се сражава на страната на чеченските бойци срещу руските федерални войски, умира, след като получава отровно писмо.

През 2004 г. бившият председател на държавната Дума на Русия Иван Рибкин, който участва в кандидат-президентската кампания, изчезва за няколко дни. След завръщането си Рибкин обвинява ФСБ, че го е натъпкала с наркотици, за да го отстрани от кампанията и да намали шансовете му срещу Путин.

На 1 септември 2004 г. известната руска журналистка Анна Политковска лети за Беслан, където чеченски бунтовници са завзели училището и държат близо хиляда заложници. Тя получава заплашително предупреждение от агенти на ФСБ да не пътува за Беслан, но пренебрегва опасността. В самолета Политковска пие чай и губи съзнание. След свестяването си заявява категорично, че е била отровена от ФСБ.

През ноември 2005 г. обаче британски полицай откри рицин в тайна лаборатория в Северен Лондон, изградена от терористи, и направиха връзка с Ал Кайда, а още през 2003 г. американци откриха лаборатория за рицин в Северен Ирак.

Убийството на българския писател дисидент Георги Марков е само един от случаите на използване на продукцията на суперсекретната лаборатория, наречена Камерата. Любен Марков, първи братовчед на убития писател Георги Марков, висок, представителен мъж, който удивително прилича на него, цели 18 години е водил свое паралелно разследване на случая, съдействал е и на българското, и на английското следствие по убийството, и представлява семейството на писателя по въпросите около смъртта на Георги Марков. Той е категоричен, че определени хора от ръководството на българските тайни служби са организатори на убийството на Георги Марков. Любен Марков е категоричен, че още в края на 1992 г. българския следователски екип достига до цялата истина и оттогава делото по всякакъв начин е възпирано.

- Българските тайни служби, и не всички като цяло, а определени хора от ръководството на българските тайни служби, са организатори и изпълнители на убийството на Георги Марков. Това е политическо убийство. Какви са мотивите да мисля за това нещо? Първо, Георги Марков, съществуват вече достатъчно документи, е бил, особено след 1975 г., един от най-изявените вражески емигранти. Това е по докладите на Първо и на Шесто управление на Държавна сигурност (ДС) и са лансирани много успешно от нашите служби. Даже има инструкции как да бъдат направени следите, че убийството е направено от бразилската емиграция. Това са едни доклади на Първо главно управление, които вече са разсекретени. Като се има предвид, че е имало известен конфликт между Петър Увалиев и Георги Марков да се насочат усилията да се обвини Петър Увалиев като организатор на това убийство.

Кои от ръководството на Първо главно управление смятате, че са организатори и поръчители на това убийство?

- В Устава на Първо главно управление, които е приет 1974 г., в задачите има една четвърта точка, че Първо главно управление има задължение да извършва остри мероприятия извън територията на България срещу особено опасни противници на държавата или врагове. Такъв безспорно е Георги Марков. То е залегнало в техните задачи. Във всичките тези се персонализира вината, било този генерал, онзи генерал, агенти на ДС, като Франческо Гулино, с псевдоним Пикадили, името на Владо Тодоров, Стоян Савов - тези хора са под пагон, те са си изпълнявали задълженията.

Въз основа на какво следствието в края на 1992 година стига до този извод, че ДС го е убила?

-В Първо главно влязоха Коста Богацевски, Богдан Карайотов, още някои техни сътрудници, започнаха да разследват делото. Тогава делото се разцепи на две, стана военно, защото унищожаването на шест, а след това още десет, тома от досието на Георги Марков бяха обвинени двамата генерали - Владо Тодоров и Стоян Савов. Единият заместник-министър на вътрешните работи, отговарящ за външното разузнаване, другия началник на Първо главно. През 1978 г. Владимир Тодоров е бил заместник-началник на управлението. Аз имам достатъчно сведения, че той е офицера, който се е занимавал с реализацията и подготовката на това убийство. Коста Богацевски каза, че 92-ра година, когато идва Калудин в България, като свидетел на делото, той беше призован по молба на президента Желев, той и Карайотов са стигнали до тези данни преди Калудин да ги съобщи – че убийството е подготвено от Първо главно управление. Аз съм бил на един разпит при генерал Кацамунски, в присъствието на служител на британското посолство. Анабел трябваше да разпознае едно лице и тогава генерал Кацамунски, който беше началник на Главно следствено управление, каза че е въпрос на дни да се установи точно кой е виновен, да се приключи следствието по обстоятелствата по убийството на Георги Марков, като каза, че са открити достатъчно приготовителни действия от Първо главно управление. 20 дни след това информацията излезе по вестниците и Кацамунски беше сменен.

Франческо Гулино ли е физическият убиец?

- Възможно е, следите водят и до него. Генерал Калудин казва, че Първо главно е имало предвид друг човек, българин, агент, който живее в чужбина, да извърши това престъпление, но той се е дръпнал, дал е заден ход. Този човек е имал доблестта да предупреди брата на Георги – Никола, че Георги ще бъде убит по много специален начин с отрова, която не оставя следи.

В Италия е живеел този човек?

- Не, в Германия. Покойник е. И тогава са поискали съдействието на КГБ. А агент Пикадили е вече човек извършител, той едва ли е знаел кой, нищо чудно и да си наел човек за тези неща.

Седем версии са били в началото. Кои са отхвърлени?

- Че го е одраскала котката, че е починал от грип, че е починал от бъбреци, че е починал от ревност, че тъмните сили на емиграцията са го унищожили, че има личен елемент. Но откриването на тази сачма в бедрото на Георги, която е такъв инструмент, който не може да бъде направен от частно лице. Това е една сачма –като сачма на химикалка, която е пълна с токсична отрова. И тук е интересно разминаването с новата версия на следствието, което се води от Андрей Цветанов, че тази сачма не е възможно да побере такова количество отрова. Той се базира на едни френски професори, тъй като идентична сачма е извадена от гърба на друг вражески емигрант, особено опасен, който е осъден на смърт в България – Владо Костов, но той е майор от ДС, той е подписал декларация. Георги Марков никога не е бил. На делото на генералите, когато беше, всичките офицери, които са разпитани, са казали, че няма данни Георги Марков да е бил агент на българска държавна сигурност и на каквото и да е друго разузнаване. Кой раздухва тези лъжи?

Сериозно се дискутира в общественото пространство, че британските служби са намесени в убийството. Той бил ли е свързан по някакъв начин с тях? Вие знаете ли за негов ангажимент?

- Ако вземете един документ Б-17, това са секретни решения на Политбюро, на базата на което след това е направена заповед на Димитър Стоянов. Това е за отношението на вражеската емиграция. Там, още в самото начало, има такъв текст – Министерството на вътрешните работи да организира злепоставянето или компрометирането на вражеските български емигранти пред съответните тайни служби и пред противника. Буквално, Георги Марков не получава британско поданство, защото той е компрометиран, че е близък на Тодор Живков. В неговата книга – „Задочни разкази за България” Георги всичко си е описал. Той е описал своите три срещи с Тодор Живков. Така че Георги никога не е бил агент на ДС, никога не е ходил на лов с Тодор Живков. Той е имал три срещи, като нито една от тях не е била на четири очи.

Има информация, че физическия извършител на убийството е българин, че е жив и здрав, че не е бил Франческо Гулино.

- Има няколко версии. За мен не е важно дали е Гулино, дали е Стоян, дали е Драган. И за нашата фамилия това не е важно. Той е натиснал спусъка. Кой е направил организацията? Имаше едни документи, които още при разследването 92-ра година бяха отделени, и по настояване на Димо Гяуров са прибрани обратно в архива. И това са на хора, които има съмнения, че са участвали в организирането, или имат някаква връзка със смъртта на Георги Марков. Това са досиета, както на Гулино, така и на този господин в Германия, който е дал заден ход.

Как си обяснявате, че още в края на 92-ра година е установена истината и цялата схема, а и до сега делото се води неразкрито и срещу неизвестен извършител. И както изглежда през септември ще се прекрати по давност в същия вид?

- През 1992 година мисля, че падна правителството на Филип Димитров. След това имаше едно безвластие. Всичко това влияе на следствието. Първо главно управление си е Първо главно. Мога да ви кажа, че и сега е със огромно влияние върху тези неща.

Живко Попов имал ли е някакви срещи с Георги Марков?

- Не, искал е среща. Имали са кореспонденция. Живко Попов е искал среща с него, Георги е казал, че по-късно. Искал е едно пълномощно да му бъде издадено, съответно не е издадено, и ще видите отношението на Георги Марков към Живко Попов – по-лошо от негативно.

Има ли различия между изводите и фактите, установени от британското следствие на Скотланд ярд и от българското следствие?

- През 91-ва, 92-ра, 93-та година бяха установени контакти между отдела по антитероризъм в Скотланд ярд, неговия шеф Кристофър Бърд, заместника му Дейвид Кем, с българското следствие. Бяха направени няколко взаимни посещения. Сътрудничество, което наистина до края на 1993 година, достигна до дъното. Проблемът става когато Гулино изчезва, когато го намират, когато го разпитват англичаните в Дания и нашия следовател Карайотов. И понеже те са страна, в която се спазват демократичните права, един датски журналист, Нийлс Бринг, ни даде точна информация какво е станало, какво са го питали, как са го питали и датчаните са казали „да, имаме основания, но ни трябват едни документи”, които са представени от англичаните за сътрудничеството на Гулино и насочването му към Георги Марков. Те искат и оригинали и копия. Правят едно писмо до президентството в България. То много трудно стига до необходимите хора, които трябва да предоставят документите. Датският и английският посланик няколко пъти посещават Желев, като искат тези осем документа, които се отнасят за Франческо Гулино. Това са срещи на Крулева, която тогава е шеф на следствието, на Бриго Аспарухов с Желю Желев и накрая казват документите да ги даде главния прокурор Татарчев. След около седем-осем месеца Татарчев отговаря с шест реда на датското посолство, че поради съображения за сигурност, той не може да предаде тези документи. Има няколко ноти от датското посолство във външното министерство за изискване на тези документи, те не са заведени. Това писмо, което е изпратил Татарчев на датския посланик, също е унищожено и не фигурира в изходящата поща на Главна прокуратура. Какво може да бъде това, и там ли са набъркани англичаните?

Вие разговаряхте ли с снаха си Анабел, сега след възобновяването? Какво мисли тя?

- Анабел въобще не иска да се занимава с тази криминално-политическа страна на въпроса. За Анабел мъжа й не е убития Георги Марков, за нея мъжа й е писателя Георги Марков. Тя достатъчно е изживяла.

Жив ли е Франческо Гулино и къде се намира?

- Не знам. Няма да го оставят жив точно тези, за да не пропее. Той изчезна още тогава, когато осем месеца документите не бяха предадени на датското посолство. И той е заминал. Къде се намира? Но никой не го търси.

Вие оптимист ли сте? За тези няколко месеца до септември би ли могло нещо да се случи по делото или то ще се прекрати така – с неизвестен извършител?

- България е в Европейския съюз. Има от преди три-четири години едни изисквания на ЕС към България и там има една точка – да бъдат изяснени обстоятелствата по случая „Георги Марков”. Има достатъчно хора в ЕС, които няма да оставят въпроса така. За тези хора е недопустимо разни балкански страни, или някои други, да си разчистват сметките в центъра на Лондон. Нашето семейство отдавна е декларирало, че не иска материално обезщетение. Компроматите за Георги Марков е повече от това, което той е написал.

Последвайте ни

Афера