Особен архив: Как България попада в руската зона на влияние
Особен архив: Как България попада в руската зона на влияние / netinfo

Започнахме тема за Особения архив на Русия, какво има в него, какви български документи са изземани от страната ни и са попаднали в най-строго засекретения архив в света, и какви тайни за българската история ще видят бял свят, ако той бъде открит за историци, изследователи и журналисти. Поради големия интерес към тази тема, продължаваме поредицата “Особеният архив на руската държава”.

Разказахме ви как Особеният архив, който винаги е бил секретен, е създаден през 1946 г.за архивни фондове и колекции от чуждестранни документи, заграбени от Съветската армия в края на Втората световна войната. За първи път се разчува, че има такъв таен архив 1990 г. През юли 1992 г. той е преобразуван в Център за съхранение на историко-документални колекции. Архивът на фашистка Германия “Аненербе”, Масонските ложи, Шамбала, паранормалните явления – това е само малка част от тайните му.

Само ден преди началото на официалната визита на руския президент Владимир Путин в България, ще повдигнем още малко завесата, която обгръща с тайнственост дълбоко засекретения Особен архив на Русия. Ще ви представим един твърде интересен документ от неговите рафтове, който хвърля светлина не просто върху това как е започнала Втората световна война, а и как и защо цели 2 години преди Германия да нападне СССР,  и 6 години преди края на войната, Германия е отстъпила на Съветския съюз зоната на влияние върху България, Румъния, Унгария и Прибалтийските държави.

Не само Особеният архив, но и всички държавни архиви до 1960 г. в бившия СССР са се подчинявали директно на НКВД – предшественика на легендарния КГБ. Особеният му статут започва от постъпването на трофейните документи от 25 страни, заграбени и донесени в Москва от Съветската армия в края на Втората световна война. През 1950 г. е завършен строежа на 5-етажна сграда на Особения архив на ул. “Виборгска” 3. На строежа работили затворници от ГУЛАГ и немски военопленници. Дълги години на фасадата му не е имало каквато и да било табелка. Когато през 1992 г. за кратко архивът е бил отворен за изследователи, в това число ограничено число чуждестранни експерти, те се втурнали най-напред да разглеждат устройството на пещите в сградата и да питат дали там са изгаряни хора.

В Особения архив се пазят официални документи на Третия райх от началото на нацисткото управление до края на Втората световна война, фондове на Имперската канцелария, министерствата на външните и вътрешни работи на Германия, политическата полиция Гестапо, цялата истина за концлагерите на фашистка Германия, личните фондове на Гьоринг, Гьобелс, Химлер. Тук се пази огромен комплекс документи за гржданската война в Испания, материали от военната история на Франция още от времето на Напоелон. Освен архивът на фашистка Германия “Аненербе”, тук е и документацията на организираните немски експедиции в Тибет и на паранормални явления, от които лично Химлер се е интересувал.

Особеният архив пази документацията по масонските ложи, еврейска кабала, възникването на еврейските общини и ционистките организации, на Централния комитет на създаденото през 1860 г. в Париж Световното еврейско обединение и на учредения през 1901 г. също в Париж Еврейски национален фонд. Последните 2 фонда са предадени на Франция през 2000 г. във владение на Световния еврейски съюз. И до момента не е ясно например каква е точната съдба на архива на Главното управление за имперска безопасност на Германия ("Reichssicherheitshauptamt", RSHA)- организация, която е изнасяла от окупираните от нацистите страни произведения на изкуството и цели библиотеки към Берлин. Част от него, 13 кутии с документи, е била предадена от Особеният архив на Русия при обстоятелства, които и до момента остават неизвестни, на Варшава, а Варшавският архив през 1964 г. ги предава на Института на Маркс и Енгелс в тогавашната Германска демократична република.

От едната от тези кутии изскочили документи за заграбването и донасянето в Берлин в периода 1939-42 г. на полски културни ценности. Тази операция е осъществена от дивизията на Петер Паулсен, сформирана по инициатива на Научно изследователския институт към Научно-изследователското общество на СС “Аненербе”. Първоначалната задача на дивизията обхващала археологически находки и праисторически паметници от Полша. Книгите, задигнати така от Полша, били около 200 000, в това число 78 000 тома от библиотеката на Сейма и Сената. На полша са върнати 6,8% от тези заграбени документи и предмети.

От Особения архив изскочи и истината за смъртта на германския фюрер Адолф Хитлер. Докато по света се разпространяваха всякакви слухове за Хитлер, включително и за бягството му в Южна Америка, СССР в продължение на цели 25 години е мълчал и е криел тайната на това, което всъщност се е случило. Москва никога не отговори на нито един въпрос нито около процеса срещу Айхман, нито за досието “Одеса” – мрежата, рганизирала и обезопасявала бягството на нацистки лидери, нито за голямата световна загадка намерен ли е бил все пак трупът на Хитлер и какво се е случило с него. В разгара на тези слухове, през 1970 г. Юрий Андропов със съгласието на Политбюро на ЦК на КПСС е решил веднъж завинаги да приключи с този въпрос, който е застрашавал да се превърне в бумеранг за руснаците, и да се освободи от тази “реликва”. Той е и регисьорът на този мрачен епизод. По това време Андропов оглавява КГБ, а 12 години по-късно, през 1982 г. оглавява и съветската държава след смъртта на Леонид Брежнев.

На 20 март 1970 г. Съветът на министрите на СССР е одобрил плана му и строго секретната операция получила кодовото име “Архив”. 9 документа от Особения архив разкриват какво наистина се е случило с обгорелите останки на Хитлер. За тях е известно, че се намират в ръцете на руснаците, но не беше известно кога и как са се освободили от тях. 15 дни след решението на Съвета на министрите, на 4 април 1970 г. група от петима агента на КГБ под командването на полк. Н.Г. Коваленко пристигнала в Магдебург, в района на “Вестендщрассе” 36. Труповете на Хитлер и жена му Ева Браун са били ексхумирани и на следващия ден кремирани на 11 км оттам, в района на Шенбек. Полк. Коваленко написал собственоръчно документ в един единствен екземпляр. Той се състи от 53 реда в 3 страници. 9-е документа получили наименованието “Агентурно- издирвателно дело на Адолф Хитлер” и така влезли в Особения архив.

От рапорт, засекретен в Особения архив още през 1948 г., става ясно къде точно са били заровени двете тела. Поради предислокация на контраразузнавателния отдел на Съветската армия труповете били транспортирани първоначално до района на град Финоу, а после на 3 юни 1945 г. в района на град Ратеноу, където са били окончателно закопани в дървени сандъци на дълбочина 1,7 метра. В ямата е била закопана и кошница с труповете на двете любими кучета на Хитлер и Ева Браун. След като 25 години по-късно на 4 април 1970 г. двете тела били ексхумирани и кремирани, пепелта и въглените били смесени до еднородна маса и тя била изсипана в близката река. В протоколите не се посочва коя е тя, но най-вероятно това е протичащата през района река Елба.

Особеният архив пази грижливо заключени и до днес документите на тайните служби на различни западноевропейски страни, които са следили руските емигранти. В него се намира и архива на Архиерейския синод на Руската православна църква, който през 1941 г. е бил конфискуван от немските войски и изнесен в Германия, а през 1945 г. е бил върнат в Москва от Съветската армия. През 1995 г. като особено ценни са били микрофилмирани 384 дела, 663 микрофиша, 24020 кадъра сам от периода 1917-1941 г. След заграбването през 1945 г. на архива на “Аненербе”, Сталин се е сдобил и с архивите на Масонството. Когато през 1993 г. в Москва се събират ръководителите на всички световни масонски направления, около 1 милион дела от масонския масив, в това число уникални документи на семейство Ротшилд, излезли от Особения архив и заминали зад граница. В специален фонд се пазят документите от Лайпцигския процес за подпалването на Райхстага, по който обвиняем е бил и Георги Димитров.

В раздела за външната политика на Русия са постъпили редица доклади и съобщения на руските дипломатически представители в Сърбия, Турция, Гърция и България. Особен интерес представляват материалите от фонд 166 "Миссия в Белград" за ситуацията в Сърбия след Балканската война, сръбско-българските и сръбско-албански отношения в този период. Масиви от документи по тази тема се намират и във фонд 133 “Канцелария на министъра на външните работи”, фонд 138 “Секретен архив на министъра на външните работи” и фонд 135 “Особен политически архив”.

Един документ от Особения архив обаче хвърля светлина не просто върху това как е започнала Втората световна война, а и как и защо цели 2 години преди Германия да нападне СССР,  и 6 години преди края на войната, Германия е отстъпила на Съветския съюз зоната на влияние върху България, Румъния, Унгария и Прибалтийските държави. Документът е озаглавен “Съображения по плана за стратегическо разгръщане” и е написан собственоръчно от заместник началника на Оперативното управление на Генералния щаб на Червената армия ген.-майор А.М. Василевски.

Отделни поправки е нанасял и другият заместник началник на Генералния щаб ген.-лейт. Н.Ф. Ватутин. А под документа са обозначени подписите на народния комисар по отбраната маршала на Съветския съюз С.К. Тимошенко и на началника на Генщаба на Червената армия ген. Г.К. Жуков. Документът представлява реч на Сталин на заседание на Политбюро на ЦК на ВКП (Всеросийската комунистическа партия - болшевики) от 19 август 1939 г., тоест цели 2 години преди Германия да нападне Съветския съюз.

Цитираме буквално думите на Сталин в документа:

“Въпросът за мира и войната влиза в критична за нас фаза. Ако сключим договор за взаимопомощ с Франция и Великобритания, Германия ще се откаже от Полша и ще започне да търси “модус вивенди” със западните държави. Войната ще бъде предотвратена, но в бъдеще събитията могат да придобият опасен за СССР характер. Ако ние приемем предложението на Германия за сключване с нея на пакт за ненападение, тя, разбира се, ще нападне Полша, и намесата на Франция и Англия в тази война ще стане неизбежна. Западна Европа ще бъде подложена на сериозни вълнения и безпорядък. В тези условия ние ще имаме много шансове да останем встрани от конфликта и ще можем да се надяваме на изгодно встъпване във войната.

Опитът от последните 20 години показва, че в мирно време е невъзможно в Европа да има толкова силно комунистическо движение, че болшевишката партия да може да завземе властта. Диктатурата на тази партия ще стане възможна само в резултат на голяма война. Ние ще направим своя избор и той е ясен. Ние трябва да приемем немското предложение и вежливо да отпратим обратно англо-френската мисия. Първото преимущество, което ще извлечем, е унищожението на Полша до самите подстъпи към Варшава, включително украинската Галиция.

Германия ни предоставя пълна свобода на действията в Прибалтийските страни и не възразява за връщането на Бесарабия към СССР. Тя е готова да ни отстъпи като зона на влияние Румъния, България и Унгария. Остава въпросът с Югославия... В същото време сме длъжни да рпедвидим последствията, които ще произтечат както от поражението, така и от победата на Германия. В случай, че тя претърпи поражение, неизбежно ще претърпи съветизация на Германия и ще се сформира комунистическо правителство. Но ние не бива да забравяме, че съветизирана Германия ще се окаже пред голяма опасност, ако тази съветизация е последица от поражението на Германия в една бърза война.

Англия и Франция ще бъдат все още достатъчно силни, за да превземат Берлин и да унищожат съветска Германия. А ние няма да сме в състояние да се притечем на помощ на нашите болшевишки приятели в Германия. Така, нашата задача е Германия да води война колкото може по-дълго, за да може уморените и изнурени Англия и Франция да не са в състояние да разгромят съветизирана Германия. Придържайки се към позицията на неутралитет и очаквайки своя час, СССР ще оказва помощ на днешна Германия, като я снабдява със суровини и продоволствие. Но, разбира се, нашата помощ не трябва да превишава определени размери, за да не подкопава нашата икономика и да не отслабва мощта на нашата армия.

В същото време сме длъжни да водим активна комунистическа пропаганда, особено в англо-френския блок, и преимуществено във Франция. Ние сме дължни да бъдем готови, че в тази страна във военно време партията ще бъде принудена да се откаже от легална дейност и ще излезе в нелегалност. Ние знаем, че тази работа изисква много жертви, но нашите френски другари няма да се съмняват. Техните задачи на първо място ще бъдат разложение и деморализация на армията и полицията. Ако тази подготвитевна работа бъде изпълнена в надлежната форма, безопасността на съветска Германия ще бъде осигурена, а това ще способства за съветизацията и на Франция. За реализацията на тези планове е необходимо войната да продъжава колкото може по-дълго и именно в тази посока трябва да бъдат насочени всички сили, с които ние разполагаме в Западна Европа и на Балканите.

Да разгледаме сега второто предположение, тоест ако Германия победи във войната. Някои се придържат към мнението, че тази възможност представлява сериозна опасност за нас. В това има частица истина, но би било грешка да се мисли, че тази опасност ще бъде толкова близка и голяма, колкото някои я представят. Ако Германия победи, тя ще излезе от войната прекалено изтощена, за да започне въоръжен конфликт със СССР поне в следващите 10 години. Нейна основна грижа ще бъде наблюдението над победените Англия и Франция с цел да попречи на възстановяването им. От друга страна победилата Германия ще разполага с огромни територии и в течение на много десетилетия ще бъде заета с “експлоатацията” им и установяването в тях на германски ред. Очевидно Германия ще бъде много заета на друго място, за да се обърне срещу нас.

Има и още едно нещо, което ще послужи за нашата безопасност. В победена Франция Френската комунистическа партия винаги ще бъде много силна. Комунистическа революция неизбежно ще избухне и ние ще съумеем да използваме това обстоятелство, за да се притечем на помощ на Франция и да я направим наш съюзник. По-късно всички народи, попаднали под “защитата” на победилата Германия, също така ще станат наши съюзници. Ще имаме широко поле за дейност за развитие на световната революция.

Другари! В интересите на Родината – СССР е войната да се разрази между Райха и капиталискическия англо-френски блок. Трябва да се направи всичко, за да може тази война да продължи колкото може по-дълго с цел изтощение и на двете страни. Именно по тази причина ние сме длъжни да се съгласим да сключим пакта, предложен от Германия, и да работим за това веднъж обявената война да продължи максимално дълго време. Трябва да усилим пропагандистката работа във воюващите страни, за да сме готови за времето, когато войната завърши..”

Коментарът е излишен, а думите на Сталин са достатъчно ясни. Пак ви нампомняме, че това се е случило 2 години преди Германия да нападне СССР,  и 6 години преди края на войната.
Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Афера