- Бившият апелативен прокурор на Бургас Йордан Иванов
Темата за имотите на магистратите и техните синове и дъщери, както и за това кой и каква отговорност трябва да понесе за това, се оказва доста по-широка и дълбока от очакваното. Висшият съдебен съвет очаква резултатите от проверка на Върховната касационна прокуратура по имотите на синовете и дъщерите на съдиите от Върховния административен съд Андрей Икономов, Николай Урумов и Панайот Генков, председателя на Софийския апелативен съд Веселин Пенгезов и бившия апелативен прокурор на Бургас Йордан Иванов. Официално съобщение на Върховната касационна прокуратура обаче съобщава, че такава проверка всъщност веднъж вече е водена преди 4 години - през 2006 г. Тогава в изпълнение на решение на Висшия съдебен съвет от 27 септември 2006 г. прокуратурата е проверявала кой и с кого е провеждал разговори за безвъзмездно учредяване право на строеж на Учебен център на ВСС в Приморско върху имот частна собственост. Проверката е възложена на прокурора от Окръжна прокуратура - гр. Бургас Станимир Христов, сега заместник окръжен прокурор на Бургас, който е установил и е докладвал писмено до Върховната касационна прокуратура, че според събраните от него документи и писмено обяснение от кмета на Приморско инж. Димитър Димитров разговорите са водени с бившия министър на правосъдието г-н Антон Станков.
Главният прокурор Борис Велчев е изпратил на тогавашния правосъден министър Георги Петканов писмен доклад за резултатите от проверката. В съобщението на прокуратурата обаче липсва най-важното: установила ли е прокурорската проверка данни за извършено престъпление изобщо и дали такова е извършил Антон Станков в качеството си на министър на правосъдието. Ако такива данни са били установени, защо досега няма образувано производство и Станков е привлечен като обвиняем? А ако в аналогичното безвъзмездно отреждане на право на строеж няма престъпление, защото сега, 4 години по-късно, отново правим същата проверка за имотите на магистратите?
Прокурорът Станимир Христов признава, че е разговарял с кмета на Приморско Димитър Димитров, който посочил Станков като преговарящо лице, и че от София са му поставили задача само да установи кой е водил преговорите за правото на строеж, но не и дали има престъпление. Прокурор Христов допълва, че за строежа е имало решение на Общинския съвет в Приморско и заповед на кмета, но сделката не се е осъществила само защото договорът не е подписан от член на Висшия съдебен съвет. По думите на прокурор Христов проверката му е разпоредена от Върховната касационна прокуратура чрез Бургаската апелативна прокуратура. И тогавашният апелативен прокурор на Бургас Йордан Иванов обаче, и бившият министър на правосъдието Антон Станков са категорични, че такава проверка не е имало. Станков освен това категорично отрича да е водил преговори, защото според Закона за съдебната власт и решение на Конституционния съд, той като министър на правосъдието по това време не е имал право да се разпорежда със съдебните сгради.
Имоти на Черноморието имат дребните риби в съдебната система, едрите риби имат имоти на Беломорието - в Гърция, и в европейските курорти, сочи още Станков и призовава за детайлна съвместна проверка на българските и гръцките власти за имотите на магистратите там.
Ето какво още казва Антон Станков:
Г-н Станков, кога внесохте предложението за откриване на районен съд в Приморско, защото се твърди, че съпътстващо едновременно с него сте водил преговори и за безвъзмездно право на строеж на учебен център на ВСС там в Приморско?
Първо настоявам тези два въпроса да бъдат отделени един от друг. Разговорите за откриване на районен съд в Приморско са водени, мисля, че към 2004 г., ще ви излъжа, но затова и съществуват документи. Така че, винаги датата може да се установи. Единствен министърът на правосъдието е този, който може да направи предложение за разкриване на нов съдебен район. Държа да отбележа, че към този момент имах подобни предложения от местните органи на властта Долен Чифлик, Варненско и както за Вятово, Русенско, за разкриване на районни съдилища. Тези документи, които получих тогава от общината в Приморско, бяха дадени за съответен анализ и съгласуване. Дори категорично си спомням, че имаше и становище на МВР по този въпрос. Преценката ми към оня момент беше, че не съм аз човекът, който може да преценява да се внесе ли предложението или не, заради което го внесох. ВСС гласува положително и създаде районен съд в Приморско, като съдебният му район беше за сметка на намаляване на съдебния район на Районния съд в Царево. След жалба на двама, струва ми се, нотариуси от Царево, Върховният административен съд отмени това решение на ВСС. Държа да подчертая още веднъж, че министърът на правосъдието не участва в гласуването, той няма право на глас. В този смисъл аз съм изпълнил един политически ангажимент, внесъл съм предложение и държа да отбележа, че това предложение беше удовлетворено от ВСС.
Оттам нататък обаче кога сте водил преговори за построяването на учебен център в Приморско?
Също не мога да бъда точен относно датата. Към онзи момент имаше влязло в сила решение на Конституционния съд, което ограничи правомощията на министъра на правосъдието по отношение на имотите на съдебната власт. Тоест аз категорично отричам да съм водил такива разговори, защото това би влязло в противоречие на Конституционния съд, на моите законови права и задължения. Държа да отбележа, че проверка, която се цитира по медиите на прокуратурата и доколкото видях, че е обявена на сайта на прокуратурата е правена от Бургаската прокуратура, не са взимани обяснения от мен, не е търсено моето мнение, а на базата на какво са стигнали до такъв извод, аз не знам, но категорично заявявам, че това не е вярно.
Бургаската окръжна прокуратура няма правомощия да разследва действия на министъра на правосъдието, така ли е?
Това е така и ако това разследване е касаело мои действия, засягало е по някакъв начин нещо, което аз съм извършил, най-малкото е било редно да бъда призован и да дам някакви обяснения, което гарантирам ви - вземете тези проверка - не е направено. И още веднъж искам да подчертая, че съм нямал такова законово право към момента.
Кога промениха Закона за съдебната власт и разпореждането със сградите със съдебните сгради бе иззето от министъра на правосъдието и беше дадено на председателя на Върховния касационен съд? В този период, когато бяхте министър, кой текст действаше?
... точно така и конкретният повод действията по повод приключване на ремонта на Съдебната палата в София. Така че, аз няма как да съм водил подобни преговори, освен това няма как пък ВСС да ме упълномощи да водя такива преговори. Аз по никакъв начин не съм имал правомощия дори едно химикалче да купя или кламерче за нуждите на съдебната власт, камо ли да водя разговори за строеж. Междувпрочем като илюстрация на това, което казвам, моля ви направете си справка, към онзи момент Върховният административен съд получи право да строи своя учебна база на територията на община Царево, село Лозенец.
Кога се построи, така наречената от вас, учебна база на Върховния административен съд, която всички знаят, че в днешно време е почивна станция?
Не мога да ви информирам кога се е построила, но правото на строеж е дадено към онзи момент.
2004 г. казвате?
Да. Искрено се надявам да няма връзка между решенията на Върховния административен съд и това право на строеж. Една прокурорска проверка би могла да установи законността. Съмнявам се, че точно колеги от Върховния административен съд не биха спазили закона. Друг е въпросът, че подобен вид сгради и подобен вид дейност е категорично несъвместима с дейността на Върховния административен съд. Личното ми виждане винаги е било, че тези дейности трябва да бъдат отделени и междувпрочем аз бях министърът, който направи необходимото - приготви приватизирането на почивни бази на Министерство на правосъдието „Звездица" и „Темида" - операция, в кавички, която беше приключена от разследващия с мен министър Георги Петканов. Това са дейности, несъвместими с правораздаването.
Г-н Станков, тази сутрин Тихомир Безлов постави въпроса, че като се занимаваме с това какви магистрати какви имоти са купували и за какви пари в Приморско, редно е да се погледне какви магистрати какви имоти имат в Гърция на Халкидики, защото според думите на г-н Безлов там ще стане въпрос за много повече от 5000 лева и за много по-големи имоти.
Категорично подкрепям подобна теза и в рамките на шегата бих казал, че което е на Черноморското крайбрежие е цаца, а едрата риба наистина е на Беломорието. Има многобройни данни, обаче те не могат да бъдат проверени с наличния ресурс в момента. Една такава проверка съвместно с гръцките власти би могла да изясни много въпроси и междувпрочем аз не бих я ограничил само за Гърция, а бих потърсил имоти и сметки в други курортни държави.
Къде смятате, че български магистрати още имат имоти, освен в Гърция?
Навсякъде, където се пътува свободно с лична карта, тоест безпрепятствено.
Тоест, имате предвид в Европа.
Да, навсякъде в рамките на ЕС би могло.
Имате ли подозрения за конкретни имена.
Не, не мога да коментирам.
Бившият апелативен прокурор на Бургас Йордан Иванов, сам замесен в имотната афера в Приморско, сочи, че председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев всъщност е избран от състав на Висшия съдебен съвет с участието точно на уличените в същата имотна афера съдии от същия съд Андрей Икономов и Панайот Генков като членове, които по-късно стават шефове на отделения в съда.
Ето какво още коментира Йордан Иванов:
Често казано, аз нямам изобщо спомен да е правена такава проверка. Нямам информация, но ако това нещо е дошло от Апелативна, не съм на работа там, трябва в канцеларията да има някакъв документ, който да е дошъл от ВКП, да е резулиран и да е изпратен за проверка. Нямам спомен такова нещо изобщо да е минавало. Доколкото си спомням, ако и това не е само така от приказки, от говорене, като че ли по едно време искаха от ВСС становища, от всички там съдилища и прокуратури, по въпроса за разкриване на...
....съд в Приморско. А това кога беше?
Нямам спомен дали са искали писмено становище или са се обаждали, но възможно е и писмено да са искали. Мисля, че подкрепихме тогава всички едно такова становище, защото и до момента в Царево съдът няма сграда, прокуратурата и съдът са под наем в различни сгради, докато в Приморско тогава бяха предложили безвъзмездно да предпоставят сграда за съдебна палата и поемаха ангажимент да построят нова такава в рамките на две години. Тогава сме обсъждали между колегите и всички бяха на становище, че е редно да се открие в Приморско и даже, ако се открие в Приморско по всяка вероятност съдът от Царево ще се премести в Приморско, защото те и без това нямаха сграда. Но нямам спомен някой да е разпореждал проверка и то за Антон Станков. ВСС, който се произнесе за откриване на съд в Приморско, не беше нашият. Тоест, когато аз бях член на съвета, Станков тогава беше министър. Нашият мандат беше свършил или това е предходният ВСС, преди този.
А във вашия състав бяха и Андрей Икономов и Панайот Генков?
Не, те са след нас.
Значи всъщност следващият ВСС, който е бил в състав Панайот Генков и Андрей Икономов, те бяха съставът, който избира Константин Пенчев за председател на Върховния административен съд, нали така беше?
Точно така, те пет пъти нас ни натискаха да провалим избора. Пет или шест поредни пъти и то там чрез политическите партии си въздействаха на квотата и не можа да се избере. Имаше страхотен натиск. Ние приключвахме мандата, беше правителството на Симеон Сакскобургготски, а Косьо Пенчев беше, мисля, депутат. И просто натискаха да не се избере човек, та веднага след това новият ВСС си избра Косьо. Ако го питате защо няма ред в съда му и защо в едно и също отделение различни състави пишат коренно различни решения.
В такъв случай трябва да си направят тълкувателно решение.
Повдигали сме въпроса и два пъти влиза - и 50 на 50. А трябват 51 гласа, за да мине тълкувателното решение. Но Косьо нали е толкова принципен, точен, защо не е взел отношение?! Защото им се затваря кранчето. Онова, което виждам, е туй, което е в моя регион. Аз заради това натиснах Цони, не е нещо лично, а защото не може един председател на етична комисия да прилага правилата по различен критерий спрямо различни хора. Аз съм за това правилата за всички да са еднакви. И ако на един поведението е неетично в едно отношение, то къде е етиката за друг, който примерно лобира. За мен той е един от основните лобисти в съвета. И неслучайно повдигнах въпроса, че Цони е личен приятел с районния прокурор на Царево Кънчо Крумов и това мога да го докажа по безспорен начин. Самият Цони е почивал в Лозенец, но не в почивната станция, а в хотел и неведнъж. И там местните говорят как е бил обслужван от Кънчо, едно, друго, а от него са изпищели всички. Да не говорим, че има и доказателства за това, че е ходил там на лов и най-интересното е, че той знае, че аз по безспорен начин знам, защото знам и в кой хотел е бил и къде и що, и с кой е бил на лов и казва „Лъже". Добре, сега да тръгна с едно дело ли, какво да правя, за да докажа, че не аз, ами той лъже. Ама аз питам какъв е смисълът. Висшият съдебен съвет проверява магистратите, но кой орган поверява съвета?!
Върховният административен съд би могъл да му отмени решението и в този смисъл го контролира.
Няма да направи нищо такова. Мисълта ми е друга, нали промениха Закона за съдебната власт, сега могат да водят дисциплинарки и срещу своите членове. Съветът ще му образува ли нещо, ще му заведе ли нещо? Какво говорим? Не е ли двойнствен стандарт? Аз оставам с убеждението, че той толерира точно такива хора, които имат възможност да бъде въздействано върху тях заради поведението им и точно такива хора се назначават, за да може да са послушни, да са контролируеми.
